Решение № 3326 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13105/2008 г.

Решение № 3326 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13105/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 824 от 11.07.2008 г., постановено по адм. д. № 760/07 г. Административен съд София град, първо отделение, шести състав, е отхвърлил жалбата на "София найт" - ООД - гр. София, срещу РА № 650/14.11.2006 г., издаден от ТД на НАП-София, в частта потвърден с решение № 314/20.02.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 71 477,77 лв. за данъчни периоди 02, 04, 05, 12 на 2004 г. и 01, 2005 г. по доставки на "Изабела 2004"- ООД, "Стар тайм 2002" - ЕООД, "Пи Ар Ес" - ЕООД, "Илустра" - ЕООД и "Нова търговска компания 2004" - АД, като неоснователна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 1 769,55 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Любомир Иванов Новиков в качеството му на пълномощник на "София найт" - ООД. гр софия. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания РА. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "София найт" - ООД - гр. София, срещу РА № 650/14.11.2006 г., издаден от ТД на НАП-София, в частта потвърден с решение № 314/20.02.2007 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 71 477,77 лв. за данъчни периоди 02, 04, 05, 12 на 2004 г. и 01, 2005 г. по доставки на "Изабела 2004" - ООД, "Стар тайм 2002" - ЕООД, "Пи Ар Ес" - ЕООД, "Илустра" - ЕООД и "Нова търговска компания 2004" - АД. Съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органа по приходите и основанията за непризнаване на право на данъчен кредит, оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения по време на ревизията, а така и по съществото на спора, събрани в хода на делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е изложил и подробни мотиви по отделните доставчици и защо приема издаденият ревизионен акт за законосъобразен. Решението на административен съд-София град е правилно и законосъобразно. Първото развито в касационната жалба оплакване е досежно това, че първоинстанционният съд си е поставил във връзка с обжалвания акт единствено въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 64 от ЗДДС (отм.), като за да се произнесе по този въпрос се е позовал единствено и само на констатациите на данъчната ревизия. Направеното оплакване е неоснователно. Видно от мотивите на съдебния акт, при изграждане на изводите си административният съд е обсъдил всички обстоятелства по делото и доводите на страните, в това число и тези на жалбоподателя, поради което оплакването, че съдът се е занимал само с разпоредбата на чл. 64 от ЗДДС (отм.), е неоснователно. Както бе посочено по-горе, съдът освен общите оплаквания за допуснати процесуални нарушения по време на ревизията, е разгледал и конкретните оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон по отделните доставчици, като е съобразено основанието за непризнаване на право на данъчен кредит. Второто оплакване на касатора е за допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е обсъдил представените в хода на съдебното производство многобройни писмени доказателства, които установяват реалното извършване на търговските доставки. Посочва се още, че съдът не е предприел действия - лично или чрез вещо лице, за извършване на проверка на доказателства, за които е представен официален документ - протокол за претърсване и изземване на счетоводни документи от ГД БОП на МВР от фирма "Стар тайм" - ООД. Направеното оплакване е неоснователно. От протокола на проведеното на 28.08.2007 г. съдебно заседание е видно, че въпросните доказателства, представени от жалбоподателя и намиращи се по делото, са такива, по които е работило вещото лице при изготвяне на заключението си. Доколкото съдът е обсъдил подробно заключението на вещото лице, то следва да бъде прието, че косвено са обсъдени и тези доказателства. Що са касае до въпросния протокол за претърсване и изземване, то следва да бъде посочено, че в тази връзка е била поставена допълнителна задача на вещото лице и то е изготвело допълнително заключение - л. 647 и следващите по делото, при което е извършило проверка на иззетите от ГД ДБОП счетоводни документи на доставчика "Стар тайм 2002" - ЕООД. Друг е въпросът, че и при тази проверка не е установено както начисляването на данъка, така и реалността на извършените доставки. Неоснователно е и третото оплакване относно необективност на заключението на вещото лице. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2, изр. второ от ГПК (отм.) във вр. с § 2 от ДР на ДОПК дава възможност при несъгласие със заключението да се иска изслушването на експертиза с участието на три вещи лица, каквото искане не правено от жалбоподателя. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 1769, 56 лв. юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,