Решение № 104 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 930/2010 г.

Решение № 104 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 930/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Н. в качеството му на пълномощник на Б. Д. Г., срещу решение от 26.11.2009 г. по гр. д. № 650/09 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че като е уважил иска само за идеалните части от процесните имоти, които е имала пряката й наследодателка, а не както е заявен - за признаване на правото на възстановяване са собствеността в лицето на наследниците на общия наследодател, въззивният съд е извършил делба на недвижимия имот, с каквото искане не е бил сезиран. Ответниците по касация Общинска служба по земеделие "О." и С. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, установи следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 4.07.2007 г. по гр. д. № 11444/07 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Б. Д. Г. против Общинска служба земеделие "О." - София иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследници на Ц. С. Г. на възстановяване на собствеността върху 4/36 ид. части от земеделски земи с обща площ 24 дка в землището на [населено място], м. "А. кория". Въззивният съд е приел, че иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ може да се предяви само за установяване правата на собственика към момента на обобществяване на земята и следователно, ако към този момент той е починал, а заявеният за възстановяване имот е бил съсобствен по наследяване на няколко лица, всяко от тях може да претендира за възстановяване само на своята идеална част, но не и на идеалните части на друг съсобственик, тъй като това би представлявало предявяване на чуждо материално право. Тъй като в случая ищцата черпи права по наследяване от С. П. М., който е починал през хххх г., съдът е приел, че тя не може да заяви за възстановяване правата на другите негови наследници, а само на прекия си наследодател - Ц. С. Г., които са определи в размер на 5/36 ид. части от заявения за възстановяване имот. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса в чие лице следва да се възстанови собствеността, ако към релевантния минал момент собственикът е починал, но съсобствеността върху заявения за възстановяване имот не е била прекратена - на името на всички наследници на общия наследодател или в идеални само за прекия наследодател на ищеца. В представеното към касационната жалба решение № 706 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 1848/09 г. на I г. о., след съпоставка, с което е констатирано наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, е прието, че когато към релевантния за реституцията по ЗСПЗЗ минал момент - този на обобществяване на земеделската земя, собственикът е починал, а между наследниците му все още не е извършена делба, правото на собственост се възстановява общо на всички наследници. Аргумент за това е изведен от разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която когато се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо на неговите наследници, без в него да се посочват дяловете им, които се определят съобразно Закона за наследството. Настоящият състав счита тази практика за правилна и я споделя изцяло. Когато собственикът на земеделските земи е починал, легитимирани да подадат заявление за възстановяване на собствеността са неговите наследници, като законът не придава значение дали наследството е открито преди или след коопериране на земята. От разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуване на ТКЗС, както и от разпоредбата на чл. 14 ППЗСПЗЗ, която предвижда, че подаденото заявление от един наследник ползва останалите наследници, следва, че целта на законодателя е земеделските земи да се възстановят реално, а не в идеални части съобразно притежаваните от заявителя /ищецът в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ/ наследствени права. Ако към момента на образуване на ТКЗС възникналата по наследяване съсобственост върху земеделските земи не е била прекратена, имотът подлежи на възстановяване като съсобствен в лицето на всички наследници. Обстоятелството каква част е придобил по наследяване всеки от наследниците, касае техните вътрешни правоотношения и не е предмет на доказване в производството по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ. Жалбоподателката по настоящото дело е предявила иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на С. П. М. и на Ж. /Ж./ П. М. върху нива, ливада и кория в землището на [населено място], м. "А. к."с обща площ около 24 дка, като по делото е установено, че този имот е придобит в съсобственост от посочените лица през 1929 г. Правилно е съобразено, че ищцата не е наследник на Ж./ Ж./ П. М., поради което не е материалноправно легитимирана да иска възстановяване на неговата част от имота. В нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон обаче съдът е указал на ищцата, че може да предяви иск за признаване правото на собственост само на прекия си наследодател, но не и на останалите наследници на С. М. По делото липсват доказателства към кой момент имотът е бил внесен в ТКЗС, поради което изводът, че към момента на обобществяването му собственикът е бил починал, е необоснован. Но дори и да се приеме, че това е така, то съобразно изложеното по-горе и при липса на доказателства възникналата по наследяване съсобственост между наследниците на С. М. да е била прекратена към момента на обобществяване на земята, ищцата е легитимирана да предяви иск за признаване правото на възстановяване на имота в лицето на всички наследници на С. М. Дадените от първоинстанционния съд указания в обратен смисъл са в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В резултат на тези указания е бил разгледан иск, който не съответства на действително предявения от ищцата. Затова първоинстанционното решение е било недопустимо. Въззивният съд като не е констатирал това и не е върнал делото на първата инстанция за произнасяне по предявения иск, също е постановил недопустимо решение. Макар във въззивната жалба да е посочено, че се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, наведените доводи и искането "да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се признае правото на всички наследници на бившите собственици Ж. и С. П. М. на възстановяване на процесната земя с площ 24 дка", сочат, че е обжалвано и решението в частта, с което това право е признато за 5/36 ид. части на наследниците Ц. С. Г., т. е. било обжалвано е първоинстанционното решение в неговата цялост и с подадената срещу въззивното решение касационна жалба се запазва изцяло висящността по предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. По изложените съображения въззивното решение и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, постановено на 4.07.2007 г. по гр. д. № 11444/07 г. следва да бъдат обезсилени и делото върнато на Софийски районен съд за разглеждане на предявения иск. Водим от гореизложеното съдът,