Решение № 13872 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2016 г.

Решение № 13872 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С. Е. П. - България" ООД, представено от управителя Т. Т. Т., срещу решение № 1747/8.08.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 3362 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03000315000524-091-001/20.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните факти за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Сочи писмените доказателствени средства, които според него сочат на осъществяване на доставките, включително приемо-предавателни протоколи към фактурите за доставка на стоки и договори, както и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, с което е наложен запор на движими вещи предмет на някои от спорните доставки. Настоява на ирелевантността на факта на материалната и кадрова обезпеченост на доставчика. Иска отмяна на оспорения съдебен акт, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС В. ревизионен акт са установени в тежест на "С. Е. П. - България" ООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 21 236.33 лева с лихви за забава в общ размер 2 428.06 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2013 г. и м. 02, 03, 07 и 10.2014 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от "Г.-К." ЕООД, "Валимекс" ЕООД, "Я. Я." ЕООД "Пакс сървисиз" ЕООД и "Еварна. Ком" ДЗЗД с предмет на доставките стоки и услуги. Според органите по приходите фактурираните доставки на стоки и услуги не са осъществени. Констатациите им са основани на резултатите от насрещни проверки на доставчиците, на оценка на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства и на служебна проверка в подържани от НАП информационни бази данни. Изводи във вреда на РЛ са направени от отсъствието на доставчиците от адресите им за кореспонденция и непредставянето на поискането от тях документи, липсата на трудов ресурс и на средства за производство за извършване на услугите; неопределеността на престациите - индивидуализация на вещите и конкретизация на услугите; за услугите по предоставяне на ползването на рекламни билбордове - от липсата на издадени разрешения за специално ползване на пътищата. Като доказателства разколебаващи уставовяването за осъществяване на доставките са възприети пропуските на доставчиците по начисляването на данъка чрез отразяване на СД в дневниците за продажби, несъответствия в поредността на фактурите, участието на едно и също лице като представител на четирима от петимата доставчици, макар през това време да е осигурявано по трудово правоотношение при друг осигурител. Отказът е основан на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в привръзка с чл. 6 и чл. 9 от същия закон. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на ответника спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит, отречено с РА. Съдът е концентрирал спора по фактите до осъществяването на доставките на стоки и услуги по фактурите. Заключил е, че тези факти не са установени несъмнено. В мотивите на съдебния акт са обсъдени събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, както и събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни, включително заключението на ССЕ и показанията на свидетелите Димов и Янев. Констатациите на съда са за еднотипно формулиране на предмета на доставките по фактурите от петимата доставчици "Плащане по приемо-предавателен протокол от..., съгласно договор от ...", както и за общо формулиране на предметите на договорите. В мотивите на съдебния акт се съдържат установявания за Я. Я. като представител на доставчиците "Г.-К." ЕООД, "Валимекс" ЕООД, "Я. Я." ЕООД и "Еварна. Ком" ДЗЗД и то докато е работелна длъжност общ работник в строителството и строителен работник. Представителят на "Пакс сървисиз" ЕООД Г. А. Г. е подписал договор от 2.06.2014 г. към издадената от "Г.-К." ЕООД фактура № 583.31.07.2014 г., като доходите на Георгиев са от изплатени суми от продажба на метални отпадъци. Съдът е аргументирал отказа си да цени гласните доказателствени средства. Оспореният съдебен акт е правилен. Съобразена с процесуалния закон е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките/услугите /"... действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. З. и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. В отлика от общото позоваване на касатора на съществуването на договори и приемо-предавателни протоколи, познавателната дейност на съда по оценка на доказателствените източници е конкретна, последователна и всеобхватна. В мотивите на съдебния акт е заявено кои факти са приети за установени и въз основа на кои доказателствени средства. Извършена е съпоставка на информационните източници и са търсени съответствия, респ. несъответствия между тях за формиране на фактическите изводи. Оценката на убеждаващото въздействие на доказателствените средства е основана и на съдържанието на писмените доказателствени средства /липсата на индивидуализация на стоките и услугите/. Оценъчната дейност на първостепенният съд не е опорочена от пропускът да се обсъди соченото от касатора постановление изх. № 13724-6/29.04.2015 г. на публичен изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки, по което предмет на обезпечението са вещи, принадлежащи към рода на тези предмет на издадените от "Еварна. Ком" ДЗЗД фактури № № 166/04.03.2014 г. и 171/17.03.2014 г. - конзолен кран и парен котел и по фактури № № 570/16.07.2014 г. и 572/18.07.2014 г. с издател "Гео - Капитал" ЕООД - хром-никелова вана и стенд за горивни помпи. Неустановено е тъждеството на стоките по доставките и тези предмет на обезпечителния запор, та от своенето на същите по вид вещи във време следващо това на данъчните събития по фактурите да е единствено възможен изводът за придобиването им от РЛ именно в резултат на прехвърлителни сделки от доставчиците. Правилен е отказът на съда да признае настъпването на правните последици от недоказаните факти, тежестта за установяването на които носи жалбоподателя. При установяванията за липса на доставки по фактурите представянето на фактури с невярно съдържание за обосноваване на съществуващо данъчно предимство може да препятства правилното събиране на данъка и да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС /така т. 48 от решението на СЕО по дело С-285/09/, а съставянето на такива фактури може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от цитираното решение/. Функционирането на общата система на ДДС е застрашено и от представянето на манипулирани доказателства. Позоваването с измамна цел на правото на Съюза е недопустимо, а правото на приспадане следва да се отрече, ако въз основа на обективни данни се установява, че позоваването на това право се прави с цел злоупотреба /вж. т. т. 36 и 37 от решението на СЕС по дело С-285/11/. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 239.33 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение