Решение № 8301 от 7.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение 1886/22.03.2022 г. по адм. д. 6145/2021 г. по описа на Административен съд - София- град (АССГ). Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената срещу решението на КЕВР жалба бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът ЧЕЗ Разпределение България АД с ново наименование Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чрез пълномощник в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба, Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Маримекс ООД, [ЕИК], чрез пълномощник в писмено становище счита, че постановеното решение на АССГ е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено оспореното съдебно решение, като бъде поставено ново по същество, с което бъде оставено в сила решението на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред съда е започнало след като е върнато за ново разглеждане след отмяна на решение 4586/12.08.2020 г. постановено по адм. д. 2305/2020 г. по описа на АССГ с решение 7409/17.06.2021 г. постановено по адм. д. 10568/2020 г. по описа на ВАС. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД, срещу Решение Ж-85/30.01.2020 г. на КЕВР, с което са дадени на дружеството задължителни указания в седемдневен срок да изготви и предостави на Маримекс ООД споразумение към договора за присъединяване, в което да предложи променлива компонента към цената за присъединяване, определена съгласно чл. 33, ал. 5 и чл. 34, ал. 6 от Наредба 1 и мотивите на това решение за дължина на трасе от 222 м, намалена с 25 м. С обжалваното решение съдът е отменил Решение Ж-85/30.01.2020 г. на КЕВР. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЕВР е постановено при нарушение на материалния закон поради следното: Административният съд е разчел подзаконовия нормативен акт в който са регламентирани условията и редът за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6/2014 г.) и е приел, че оптималната схема е този избор на вид и разположение на присъединителни съоръжения, който се явява границата на компетентността и самостоятелността на оператора на мрежата при определяне на условията за присъединяване. Отбелязал е, че оптималната схема има комплексно съдържание и не зависи само и единствено от технически параметри на кабели. С оглед изясняване на делото от фактическа страна и във връзка с указанията на ВАС по делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза, както и допълнителна съдебно техническа експертиза, която съдът не е кредитирал, тъй като същата дава крайни стойности, без да се посочва допустимия пад на напрежение при такова решение за присъединяване. В тази връзка е посочил, че СТЕ не обосновава изчерпателно твърдяното в нея, а на практика със същата се дава една крайна оценка. Съдът е установил, че в процесния случай, между ЧЕЗ Разпределение България АД (сега Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД) и Маримекс ООД е сключен договор за присъединяване ДПЕРМ 1201661586/03.12.2014 г. за обект Производствена сграда за експериментален корпус 4 , находящ се на адрес УПИ IV, кв. 9, по плана на Гара Яна, част I-ва, район Кремиковци, като заявената мощност за присъединяване на обекта е 350 kW и съответно попада в VI група от предвидените в Наредба 1. Съгласно решение Ц-002/2002 г. на КЕВР за шеста група постоянна компонента е в размер на 21 360 лева и променливата: 59 лева за един допълнителен метър дължина на захранващото трасе над 25 м. Съдът е установил, че в договора за присъединяване е предвидено, че присъединяваното лице заплаща цена за присъединяване, определена съгласно Наредба 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /отм./. На основание § 2 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. /Обн. ДВ. бр.25 от 24 Март 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 52 от 22 Юни 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 25 Юни 2019/ процедурата по присъединяване е продължила по правилата на новата Наредба. На следващо място, е установено, че ЧЕЗ Разпределение България АД (сега Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД) е изградило съоръженията за присъединяване съобразно предоставената мощност за обекта от 350 kW /при присъединена 420 kW/, допустимият пад на напрежение и допустимото токово натоварване, което технически е предложило изграждане на електропроводна линия с 3 броя кабели САВТ със сечение 185 кв.мм. Съдът е посочил, че това техническо решение цели да се осигури на Маримекс ООД електрозахранване с необходимото качество при предоставена мощност 350 kW и присъединена 420 kW. АССГ е приел че променливата компонента в цената за присъединяване в предложението на ЧЕЗ Разпределение България АД (сега Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД) е определена съобразно изискванията на чл. 33, ал. 5 и чл. 34, ал. 6 от Наредба 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. В тази връзка е заключил , че съоръженията за присъединяване са изградени съгласно всички нормативните и технически изисквания за експлоатация на енергийни съоръжения и съгласно договореното в договора за присъединяване подписан между страните. Решението е правилно. Постановено е при правилно изяснена фактическа обстановка, при задълбочен анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности с предвидените в тях условия. В настоящият случай спорното по делото е това дали съоръженията за присъединяване са изградени в съответствие с всички технически и нормативни изисквания за експлоатация и с оглед на това, дали е налице техническа необходимост от поставяне на три кабела, т. е. дали предложеното техническо решение е възможно най-оптималното и икономически обосновано и налице ли е друга алтернативна възможност, която да покрива тези изисквания. В тази връзка безспорно е установено по делото, че съдът е изпълнил указанията дадени в отменителното решение на ВАС. Обосновано и правилно, съдът е приел, че тълкуването на КЕВР относно липсата на значение колко са кабелите, поставени по трасето не съответства на материалноправните разпоредби, както и това, че КЕВР не е отчела, че дължината на електропроводната линия е сумарната дължина на кабела, а не разстоянието от обекта до трафопоста. Правилно АССГ е приел, че нормативните актове обвързват цената на променливата компонента с действително направените разходи за осигуряване на присъединяването към мрежата на съответното напрежение. Водим от изложеното, настоящия състав на ВАС счита, че в случая електроразпределителното дружество е определило условията за присъединяване в съответствие с типа обект и присъединена мощност, като са предписани оптимални и икономически обосновани условия за присъединяване на обекта, посредством кабелни линии ниско напрежение до главното електромерно табло и съоръженията за присъединяване са изградени в съответствие с всички нормативни и технически изисквания за експлоатация на енергийни съоръжения и по начин, който да гарантира качеството на доставяната енергия до обекта на клиента. Настоящата инстанция, на основание правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя, без да е необходимо да преповтаря. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че сочените в касационната жалба отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани при обсъждане на установените факти и правилно приложение на относимите правни норми от материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва да му се присъди такова в размер от 200 лева, определен при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение