Решение № 2837 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2018 г.
ВАСVI отделение26.02.2019 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283/14.02.2018 г. по адм. дело № 3240/2017 г. на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА "АИППДМП – С. Атанасов" ЕООД, [населено място] да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна сумата от 100, 00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2837 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "АИППДМП – С. Атанасов" ЕООД, [населено място] против решение № 283/14.02.2018 г. по адм. дело № 3240/2017 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Варна, чрез процесуален представител Й. Йорданов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени възражения и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 283/14.02.2018 г. по адм. дело № 3240/2017 г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на "АИППДМП – С. Атанасов" ЕООД, [населено място] срещу писмена покана № 29 – 06 – 1394/01.11.2017 г. на директора на РЗОК – Варна, издадена на основание чл. 76б, ал. 2 ЗЗО за възстановяване на неоснователно получени суми за месец декември 2016 г. в размер на 4377, 44 лева. Решението е правилно. По делото е установено, че лечебното заведение- "АИППДМП – С. Атанасов" ЕООД, [населено място] е осъществявало извънболнична дентална помощ в изпълнение на договор № 031416/03.05.2017 г. във връзка с индивидуален договор № 031416/03.05.2016 г., в рамките на които е била реализирана планова тематична проверка по спазване разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), индивидуалния договор (ИД) и Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2016 г. (НРД за дентални дейности за 2016 г.). Контролните органи са установили, че лечебното заведение чрез работещия в него д-р С. Атанасов за месец декември 2016 г. е изработило 197, 53 часа или 11852 минути при максимално допустимо натоварване съгласно чл. 89 от НРД за дентални дейности 2016 г. – 126 часа (21 работни дни х 6 часа), или 7560 минути. Надвишеното времетраене е 71, 53 часа или 4292 минути и представлява отчетена дентална дейност, която е била неоснователно заплатена. Съставени са протокол № РД – 13 – 511/24.07.2017 г., установяващ допуснатото превишение и протокол за неоснователно получени суми № 2 – 106/24.07.2017 г. Определената сума за възстановяване от надвишението възлиза на 4377, 44 лева. Съгласно чл. 89, ал. 1 НРД за дентални дейности за 2016 г. всеки лекар по дентална медицина отчита извършени дентални дейности съобразно определено времетраене за всяка дентална дейност съгласно чл. 97, но не повече от 6 часа средно дневно, считано при петдневна работна седмица, изчислено за един календарен месец, независимо от броя сключени договори като изпълнител и/или като наето лице. Определеното времетраене е обвързано от критерии за качество и достъпност на лечебната дейност, диференцирано във времевите диапазони по чл. 97, т. 3 от НРД за дентални дейности за 2016 г., както следва: а) обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 15 мин; б) обтурация с амалгама или химичен композит - 26 мин; в) екстракция на временен зъб, вкл. анестезията - 17 мин; г) екстракция на постоянен зъб, вкл. анестезията - 22 мин; д) лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 39 мин; е) лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 141 мин; ж) специализиран обстоен преглед - 15 мин; з) инцизия в съединителнотъканни ложи, включително анестезия - 20 мин; и) екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезия - 45 мин; й) контролен преглед на някоя от дейностите по букви "з" и "и" (инцизия в съединителнотъканни ложи или екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб) - 10 мин. Точното изпълнение на задълженията на лекаря по рамковия и индивидуалния договор изискват съобразяване с установения обем и времетраене на отделните манипулации. Надвишението на максимално допустимите часове за месец декември 2016 г. от д-р С. Атанасов е установено при сумиране на отчетените от него дейности, за които нарушения е наложена санкция със заповед № РД – 09 – 1471/27.09.2017 г. на директора на РЗОК – Варна, която е влязла в сила и е породила правни последици. Съгласно чл. 76б ЗЗО когато изпълнителят на дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. В тези случаи управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Обосновано административният съд е приел, че административнопроизводствените правила са били спазени. Правилни са изводите на съда и за точно прилагане на материалноправните разпоредби и издаването на индивидуалния административен акт в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК Върховният административен съд определя в размер на от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение