Решение № 3553 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на М. Д., гражданин на Република Сърбия, чрез адв. Д. Маринова от Софийска адвокатска колегия (САК) против решение 27271 от 16.12.2024 г., постановено по адм. д. 11847/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу заповед 5364з-5083/13.11.2024 г. на директора на Дирекция "Миграция"- МВР. Касационният жалбоподател твърди, че съдебния акт е неправилен, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е проведена среща с чужденеца и не е запознат с административната преписка. Счита, че съдът е извел правните си заключения без наличието на убедителни доказателства за обоснованата необходимост от задържане в специализирания дом и не е съобразил обстоятелството, че е освободен от Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Иска отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски по делото. Ответникът - директора на Дирекция "Миграция", чрез юрк. Чорбаджийски, оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспореното решение за законосъобразно и правилно, поради което моли да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София - град /АССГ/ е отхвърлил жалбата на М. Д., гражданин на Република Сърбия, срещу заповед рег. 5364з -5083/13. 11. 2024 г., издадена заместник - директора на Дирекция Миграция към МВР, за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ към дирекция "Миграция". За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че оспорената заповед съответства и на материалния закон. Административният съд е установил, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденеца ПАМ наложена със заповед рег. 5364з-5082/13.11.2024г. и съществуваща реална опасност от укриването му. Законосъобразно според първоинстанционния съд са упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното извеждане от Република България. Непредставянето на адрес от страна на жалбоподателя, на който може да се намери, липсата на близки в страната както и обстоятелството, че чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, мотивират извод за основателно предположение, че М. Д. може да се укрие, респ. за възпрепятстване на организацията и подготовката на извеждането му от страната или за затрудняване или осуетяване изпълнението на ПАМ. Първоинстанционният съд въз основа на приетите по делото доказателства е установил, че по отношение на чужденеца не съществуват други възможности за налагане на по-лека мярка, тъй като липсва декларация от български гражданин, че ще му осигури жилище където да пребивава, като освен това чужденецът не разполага парични средства и задължителни медицински застраховки. Решението е законосъобразно и правилно. В касационна жалба са развити доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото според касационния жалбоподател мотивите на съда са на база част от фактите и обстоятелствата по делото и са направени при общо изложение на правните норми, поради което са направени погрешни изводи. Настоящият касационен състав не споделя така развитите доводи, счита че съдът е постановил решението си след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и в съответствие с приложимата правна уредба. А направените от него изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. В случая дали формираните от съда изводи са правилни и обосновани, е въпрос по съществото на правния спор, а не съставлява съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца предходна принудителна административна мярка /ПАМ/ експулсиране и е издадена заповед на основание чл.42, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, която в конкретната хипотеза е - връщане до страна на произход. Законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката експулсиране или е налице опасност от укриване. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на мярката. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай. В случая, както правилно е приел съдът, чужденецът няма установен адрес на пребиваване в страната, няма средства за издръжка, нито лица, които да му осигурят такава. Липсата на установено местонахождение в страната, както и на осигурени средства за издръжка, сочат на категоричен извод, че има голяма вероятност лицето да се укрие, поради което налагането на по-лека принудителна мярка би била неефективна. Също така е взето предвид, че чужденецът е осъден за извършено престъпление на територията на Република България. Предвид изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и чл. 15, пар. 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел са упражнени законосъобразно. От представените по делото доказателства лист 67 и лист 68 от делото се установява, че целта на мярката вече е постигната на 06.12.2014 г. чужденецът е освободен от СДВНЧ и изведен от границите на Република България чрез Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед за принудителното настаняване на чужденеца е законосъобразна. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, молбата е основателна и следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение