Решение № 5270 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15567/2008 г.

Решение № 5270 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15567/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Роял Патейтос" АД - с. Белчин, Община Самоков и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 950/16.09.2008 г., постановено по адм. дело № 4819/2007 г. по описа на Административен съд, София-град. "Роял Патейтос" АД - с. Белчин, Община Самоков обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 2300-00402/22.06.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София-област, потвърден с решение № 1454/29.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за неначислената лихва за данъчен период месец ноември 2006 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на § 6, ал. 4 от ПЗР на ЗДДС, действащ от 01.01.2007 г. във връзка с чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.). Твърди, че спирането на срока по чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.), настъпило при действието на отменения ЗДДС , няма действие по отношение на новия срок по § 6, ал. 4 от ПЗР на ЗДДС. Това си твърдение касаторът обосновава с това, че с отмяната на стария ЗДДС спира да тече срока по чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.) и съответно всяко спиране на този срок, настъпило съгласно чл. 78 ЗДДС (отм.) няма правно действие след отмяната на закона и на срока, за който се е отнасяло. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Гъркова. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кадирова я оспорва. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА № 2300-00402/22.06.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София-област, потвърден с решение № 1454/29.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София е отменен за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Роял Патейтос" АД за месец декември 2003 г. в размер на 13 013, 87 лв. по фактури, издадени от "Вилис С. Л" ЕООД и лихви в размер на 5 644, 16 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в посочената обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението на жалбата се прави извод, че е посочено и като нарушение съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно кредитиране заключението на вещото лице и въз основа на него съдът е изградил правните си изводи. Подробни съображения, обосноваващи направените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Кадирова, която иска присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба "Роял Патейтос" АД - с. Белчин, Община Самоков оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирано по делото писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като посочените от касаторите доводи са несъстоятелни. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са процесуално допустима като подадени от надлежни страни и в срок, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на "Роял Патейтос" АД. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в частта за неначислена лихва за месец ноември 2006 г. административният съд е приел, че данъчната администрация не е изпаднала в забава с невъзстановяване на ДДС поради започване на ревизия, с която се спира възстановяването съгласно чл. 78, ал. 1, т. 7 ЗДДС (отм.). Обсъдено е от решаващият съд, че през месец ноември 2006 г. дружеството е приключило процедура по приспадане на основание чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.), която е започнала през месец август 2006 г. и остатъкът е ДДС за възстановяване в размер на 157 324, 51лв. Съдът е приел, че посочената сума е следвало да се възстанови в 45-дневен срок, т. е. до 27.01.2007 г., но поради започване на ревизия, този срок е спрян. Въз основа на това правните изводи на съда са, че след като срокът за възстановяване е спрян, то данъчната администрация не е изпаднала в забава и затова не дължи лихви. Относно възражението на жалбоподателя за прилагане на § 6, ал. 4 от ПЗР на ЗДДС в сила от 01.01.2007 г., съдът е приел, че той е неприложим, тъй като 45-дневният срок за възстановяване е започнал да тече при действието на отменения ЗДДС и срокът също е спрян преди влизането в сила на новия ЗДДС . Решението на първоинстанционния съд в тази обжалвана част е правилно. Съдът правилно е установил, че дружеството е било в процедура по приспадане по чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС, която е приключила през месец ноември 2006 г. с ДДС за възстановяване. Правилно съдът е приел, че срокът за възстановяване на ДДС е 45-дневен и той е започнал да тече от подаването на последната справка-декларация и изтичането му е на 27.01.2007 г. Установено е по категоричен начин по делото, че на 14.12.0206 г. по време на теченето на този срок е започнала ревизия. По силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 7 ЗДДС (отм.) срокът за възстановяване на ДДС спира да тече при възлагане на ревизия и това спиране е в срока на ревизията по чл. 114 ДПК (отм.) - тримесечен. При това положение първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че приходната администрация не е изпаднала в забава и затова не дължи лихви върху сумата за възстановяване. Относно оплакването на касатора за прилагането на § 6, ал. 4 от ПЗР на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. правилно първоинстанционният съд е счел, че той е неприложим, след като срока за възстановяване е бил спрян преди влизане в сила на ЗДДС от 01.01.2007 г., то § 6, ал. 4 не е приложим. И това е така, защото няма пречка при започнал срок за възстановяване по процедура по чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.) и междувременно влизане в сила на ЗДДС от 01.01.2007 г. да се приложи разпоредбата на § 6, ал. 4 от ПЗР на ЗДДС. В процесния случай обаче още преди влизане в сила на новия ЗДДС процедурата по възстановяване е спряна на основание чл. 78, ал. 1, т. 7 ЗДДС (отм.), поради което приходната администрация не е изпаднала в забава и не дължи лихви. Нещо повече до 01.01.2008 г. и в новия ЗДДС разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 5 ЗДДС е разпореждала, че при започнала ревизия се спира срока за възстановяване на ДДС по процедура по чл. 92 ЗДДС, което е аналогично на чл. 78, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.). Наистина с §6 ПЗР на ЗДДС законодателят е въвел срок за изчистване на всички остатъчни суми на ДДС за възстановяване, каквито са твърденията на касатора, но в процесния случай този срок е бил спрян още при действието на отменения ЗДДС и затова не се прилага § 6, ал. 4 . Съдът не споделя доводът на касатора, че с § 6, ал. 4 ПЗР на ЗДДС се премахва възможността за спиране на 45-дневния срок срок за възстановяване на някои от основанията по чл. 78 ЗДДС (отм.), тъй като както се посочи и по-горе до 01.01.2008 г. подобна уредба за спиране срока на възстановяване при започнала ревизия е съществувала и в чл. 93, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Предвид изложеното по-горе решението в тази обжалвана част е постановено при спазване на изискванията на приложимия материален данъчен закони на съдопроизводствените правила и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. София. За да отмени РА № 2300-00402/22.06.2007 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Роял Патейтос" АД за месец декември 2003 г. в размер на 13 013, 87 лв. по фактури, издадени от "Вилис С. Л" ЕООД и лихви в размер на 5 644, 16 лв., съдът е приел, че отказът на органа по приходите за отказване правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) е незаконосъобразен, тъй като видно от доказателствата по делото и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява реалността на доставките - гориво, което впоследствие е вложено в производството. За осчетоводяването на ДДС по процесните фактури съдът е приел, че това обстоятелство е безспорно между страните, тъй като начисляването по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) е констатирано от органите по приходите и в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Касае се за доставки на гориво с пряк доставчик "Вилис Л. С" ЕООД през месец декември 2003 г. Правилно първоинстанционният съд от доказателствата по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направил извод за реалност на процесните доставки. Безспорно е установено, че дружеството-получател по доставките е разполагало с цистерна за съхранение на горивото и измервателни уреди, както е и установено, че цистерната е заприходена в счетоводството му. От заключението на вещото лице съдът е направил законосъобразен извод за осчетоводяване на получената стока по с/ка 302 "Материали", както и че това гориво е изразходвано чрез влагането му в производството на дружеството - производство на бланширани картофи и замразени зеленчуци. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е следвало да кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В касационното производство е недопустимо оспорване на експертиза, която е приета от първоинстанционния съд. Видно от данните по делото в съдебно заседание на 25.03.2008 г. експертизата на вещото лице е приета без оспорване от юриск. Калоферова. Данъчната администрация не е представила никакви насрещни доказателства, които да оборят експертизата на вещото лице, нито е оспорила представените от получателя по доставките писмени доказателства в хода на ревизионното производство и пред съда, поради което е налице основанието по чл. 65, ал. 7 за отпадане на обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Предвид изложеното по-горе решението в тази обжалвана част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат, така както са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,