Решение № 6909 от 11.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Адвокатско дружество "Лалова и партньори" и Й. Лалова, подадени против решение 391 от 25.06.2021 г., постановено по адм. дело 312/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което са отхвърлени жалбите им срещу Решение 182 от 08.02.2021 г., постановено от Четвърти специализиран заседателен състав към Комисията за защита от дискриминация по преписка 601/2018 г. Наведените в жалбите възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат подадените жалби. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Комисия за защита от дискриминация взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответниците Районен съд - Стара Загора и Окръжен съд - Стара Загора, не вземат становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, на основанията посочени в тях, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същите са неоснователни. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбите, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационните жалби не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил правилно фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Не е налице дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), тъй като не са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както от обективна, така и от субективна страна. Не е установено, че Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора са допуснали неравно, различно третиране на жалбоподателите по признак обществено положение. Обоснован е изводът на съда, че адвокатите, вписани в Адвокатска колегия - Стара Загора и жалбоподателите, които са вписани в друга адвокатска колегия, не са в сравнимо сходно положение, доколкото първите, по силата на сключените договори, заплащат от членските си вноски допълнителна услуга електронен достъп, чрез уеб приложение, разработена и собственост на търговско дружество, а жалбоподателите не заплащат такава. Тази съществена разлика разграничава двете групи адвокати и не ги поставя в сравнимо сходно положение. Правилно съдът е посочил, че като елемент на "общественото положение" по смисъла на закона биха могли да се определят професията на лицето или мястото, в което работи, заеманата длъжност и др. В случая процесната услуга не се предоставя не само на жалбоподателите в качеството им на адвокати, но и на всички други лица, които не са адвокати по професия. Липсва неблагоприятно третиране на жалбоподателите от страна на Районен съд Стара Загора и Окръжен съд - Стара Загора чрез неосигуряване на достъп до информацията по посочения начин, тъй като същите изобщо не са били задължени да осигуряват такъв достъп. Към датата на сезиране на Комисията "Единен портал за електронно правосъдие", като информационна система, тепърва е предстоял да бъде изграден. Окръжен съд - Стара Загора и Районен съд - Стара Загора не са били обвързани от изискване да осигуряват достъп до информация за съдебни дела чрез уеб портал. Към датата на подаване на жалбата (26.09.2018 г.) на интернет страницата на съответния съд са подлежали на публикуване актовете на съдилищата, с посочени в чл. 64 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) изключения. Ползваната в съдилищата система за управление на съдебните дела - Съдебната административна система (САС) "Съдебно деловодство" няма отношение към цитираните в жалбата текстове от Закона за съдебната власт. Достъпът до информация чрез това приложение не е бил осигурен в полза на всички лица и е бил ограничен, но не от Окръжен съд - Стара Загора, който не е собственик на портала, нито титуляр на правата на ползване. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,