Решение № 13425 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 898/2020 г.

Решение № 13425 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 898/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР П., подадена чрез гл. юрисконсулт Павлова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 850/29.11.2019 г. по адм. дело № 1158/2019 г. на Административен съд - П. (АС П.). Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил обезщетение от 700 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Моли решението да бъде отменено и да се отхвърли предявения иск. При условията на алтернативност иска присъденото обезщетение да бъде намалено до неговия справедлив размер. Претендира разноски по делото. Ответникът- К. Тиков в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна, тъй като в нея няма доводи, които реално да обосноват отменително касационно основание. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на К. Тиков, срещу на Областна дирекция на МВР гр. П. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар, във връзка с отменено наказателно постановление с Решение № 1540 от 16.08.2018 г. по НАХД № 6884/2018 г. по описа на Районен съд - П.. С обжалваното решение Административен съд - П. е ОСЪДИЛ Областна дирекция на МВР П., да заплати на К. Тиков, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2019 г., до окончателното заплащане на сумата. Освен това е ОСЪДИЛ Областна дирекция на МВР П., да заплати на К. Тиков, направените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева. За да достигне до този резултат адм. съд е установил, че ищецът е обжалвал НП № 18-1030-006858/29.08.2018 г. издадено от Началник Група към ОД на МВР П., Сектор Пътна полиция, за което било образувано АНД № 6884/2018 г. по описа на РС – П., като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат Пейчев, и е заплатил сума от 700 /седемстотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 13.09.2018 г. С Решение № 1540 от 16.08.2018 г. по АНД № 6884/2018 г. PC – П. е отменил наказателното постановление. АС П. за да уважи исковата претенция е приел, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказало наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки. Налице било и издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда, с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказало, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно постановление в размер на 700 лева за процесуално представителство. Решаващият съд е посочил, че в конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. Пейчев да го представлява по АНД № 6884/2018 г. против наказателно постановление № 18-1030-006858/29.08.2018 г. издадено от Началник Група към ОД на МВР П., Сектор Пътна полиция до приключване във всички инстанции, както и са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, която сума е отбелязал, че е изплатена изцяло. В заключение адм. съд е намерил, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което е бил уважен в пълен размер за сумата от 700 лева. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС П. е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана по основание и размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател и това, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС П.. Ангажираният защитник е изготвил и подал жалба срещу НП и участвал в проведените съдебни заседания. По АНД № 6884/2018 г., по описа на Районен съд – П. е представен Договор за правна защита и съдействие от 13.09.2018 г. с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 700 лева. Същият е представен пред РС своевременно по съответното дело по обжалване на НП (лист 7). Договорът е двустранен възмезден и са безспорни неговата валидност, действие и последици. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, където е отбелязано извършеното плащане, следва да се приеме, че е представено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. С оглед наложените наказания с НП- глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 178 ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, фиксираната сума за обезщетение, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тя кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от страната. Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение