Решение № 13701 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5859/2009 г.

Решение № 13701 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5859/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП срещу решение № 319 от 4.03.2009 г. по адм. дело № 1785 от 2008 г. на Варненския административен съд - първо отделение, 2-ри състав, в частта, в която е отменен РА № 180800111 от 18.04.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. Русе, относно установените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчните периоди, както следва: за м. 11.2004 г. - ДДС за внасяне в размер на 2900 лв. и лихва 1270, 22 лв., и за м. 11.2005 г. - ДДС за внасяне в размер на 1300 лв. и лихва 410, 65 лв., както и задължения по ЗКПО (отм.) - корпоративен данък за 2004 г. в размер на 2826, 96 лв. и лихва 1151, 15 лв. и корпоративен данък за 2005 г. в размер на 971 лв. и лихва за горницата над 275, 69 лева. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна, в обжалваната част, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Дунав Експорт" ООД - гр. Русе, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени РА № 180800111 от 18.04.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. Русе, относно установените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчните периоди, както следва: за м. 11.2004 г. - ДДС за внасяне в размер на 2900 лв. и лихва 1270, 22 лв., и за м. 11.2005 г. - ДДС за внасяне в размер на 1300 лв. и лихва 410, 65 лв., както и задължения по ЗКПО (отм.) - корпоративен данък за 2004 г. в размер на 2826, 96 лв. и лихва 1151, 15 лв. и корпоративен данък за 2005 г. в размер на 971 лв. и лихва за горницата над 275, 69 лв., Варненският административен съд е установил следното: По ЗДДС: По фактури № 585 от 30.11.2004 г. и № 681 от 30.11.2005 г., издадени от "Александър Първи" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит на "Дунав Експорт" ООД (сега ответник по касация) на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 вр. чл. 64, ал. 1, т. 3 и във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.). От представения в хода на съдебното оспорване РА № 180800215 от 28.08.2008 г., издаден на доставчика "Александър Първи" ЕООД, касаещ установени задължения за корпоративен данък за периода 1.01.2004-31.12.2006 г. и ДДС за периода 1.09.2003-31.12.2007 г., съдът е констатирал, че същият обхваща и периодите, през които са издадени процесните фактури. Видно от РА (стр. 4), относно извършените доставки и начисления данък съдът е установил, че не са извършени корекции на начисления от ревизираното лице данък за целия проверяван период. От съдържанието на представените към РА приложения, а именно СД и дневници за продажба за процесните периоди, съдът е направил безспорния извод, че предмет на преценка при извършената ревизия са и документираните с процесните фактури услуги по охрана. Макар в случая да няма безспорни данни по делото, че този доставчик е изпълнил изискванията на закона за начисляване на ДДС по издадените от него фактури с ДДС в общ размер 4200 лв., с факта на непризнаване на данъчен кредит на този доставчик с издадения му РА според съда е достатъчно, за да се приеме, че ако на жалбоподателя се откаже данъчен кредит по процесните фактури, ще се получи двойно облагане с ДДС за една и съща доставка. Съобразно тези доводи съдът е приел за основателна жалбата на дружеството в тази част. По ЗКПО: С обжалвания РА за 2004 г. е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата от 14 500 лв., представляваща стойността на фактура № 585 от 30.11.2004 г., и за 2005 г. - със сумата от 6500 лв., представляваща стойността на фактура № 681 от 30.11.2005 г., издадени от "Александър Първи" ЕООД, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Предвид представения в съдебното производство РА, издаден на доставчика "Александър Първи" ЕООД, съдът е приел, че необосновано е приложена цитираната по-горе разпоредба на ЗКПО (отм.). Посочено е, че при извършената ревизия на първичните счетоводни документи и тяхното отразяване по счетоводните сметки и регистри не е установено нарушение на счетоводното и данъчното законодателство (видно от приложения РД, л. 85 и 87 на делото). Направеният разход е документиран съгласно изискванията на закона. Относно преценката за липса на документална обоснованост на направените разходи съдът е приел, че същата е в противоречие със събраните по делото доказателства, с оглед на което е обосновал извода, че жалбата на дружеството в тази част също е основателна. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Настоящият състав намира, че АС - Варна, е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. От представените в хода на съдебното производство РА, издаден на доставчика - "Александър Първи" ЕООД, СД, дневници за продажба за м. 11.2004 г. и м. 11.2005 г. безспорно се установява, че в хода на ревизията предмет на преценка са били и процесните фактури, като за проверявания период данъчните органи не са установили нарушения по прилагането на ЗДДС и ППЗДДС, като данъчните основи на извършените доставки и на начисления данък при извършените продажби на материали и услуги са правилно определени от задълженото лице. В тази връзка правилно съдът е приел, че на дружеството следва да бъде признато право на данъчен кредит по фактури № 585 от 30.11.2004 г. и № 681 от 30.11.2005 г., издадени от доставчика "Александър Първи" ЕООД. По тези съображения следва да бъде прието, че решението на съда и в частта по ЗКПО (отм.) е правилно, защото констатациите на органа по приходите за липса на реалност на доставките, респ. за недоказване на разходите във връзка с извършването им, са опровергани. Правилно административният съд е обосновал извода, че финансовият резултат на дружеството е неправилно преобразуван с размера на данъчните основи по процесните фактури, издадени от "Александър Първи" ЕООД, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). С оглед горното следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора разноски не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - I-А отделение,