Решение № 7483 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2011 г.

Решение № 7483 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгений Иванов Радев от гр. София против решение № 4380 от 23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 7454/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват направените от съда фактически констатации и формираните въз основа на тях правни изводи за принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Твърди, че не са изпълнени условията по чл. 24 от специалния закон, поради което постановеният с решението правен резултат е материално незаконосъобразен. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията/ (КРДОПБГДСРСБНА), чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Евгений Иванов Радев против решение № 159/15.09.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на наличните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на Радев се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - агент, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. АССГ е обсъдил обстойно събраните доказателства и е извършил пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт съгласно предписанието на чл. 168 от АПК. Доказателственият материал в неговата съвкупност е интерпретиран от съда съгласно изискванията на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните квалификации в съдебното решение сочат на обективна и задълбочена преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. Изложените в касационната жалба съображения и ангажираните в настоящата инстанция доказателства по никакъв начин не променят установената в съдебното производство фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия състав като кореспондираща на обективната истина и на събрания доказателствен материал, нито обуславят правен резултат, различен от постановения в обжалваното решение. Не се споделят развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради противоречието му с материалноправните разпоредби. Законосъобразни са изводите на решаващия съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган правна норма. По делото няма спор, че като чл. на Комисията за защита на личните данни в периода 01.06.2002 г. до 30.12.2007 г. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, за които се изисква задължителна проверка по реда на този специален закон относно принадлежността им към службите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. По делото са приложен картон обр. 4 за вербуването на жалбоподателя като секретен сътрудник - агент, протокол № 76/1990 г. за унищожаване на дела от фонд I-а и I-р, в който под № 85 е посочен жалбоподателят. Действителността на изброените документи, въз основа на които съдът е постановил решението си, не са оспорени от касатора, поради което съдържащите се в тях данни следва да се възприемат като достоверни. При това положение изводите на комисията за принадлежност на Радев към службите на ДС, потвърдени от решаващия съд, се явяват законосъобразни. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Съгласно чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон се установява при наличие на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на горепосочените органи. Дейността като агент, за какъвто е обявен касаторът, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. Видно от релевантната нормативна уредба, обстоятелството по чл. 24 се установява въз основа на изрично и изчерпателно изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност. Според приложимата за конкретния случай разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, установяването на дейност като секретен сътрудник се извършва на базата на следните документи, съдържащи се в информационните фондове: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител; наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е тях, в случая - данни за лицето в справочните масиви и протокол за унищожаване на архивни материали, е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Изброените в решението на комисията документи, обосноваващи издаването му, са безспорно от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е и сторила. При това положение, с оглед доказаното от административния орган по правилата на чл. 170, ал. 1 от АПК изпълнение на условията, предвидени в хипотезата на приложимата материална норма, първоинстанционният съд правилно е преценил, че решението на комисията е законосъобразно и съответно на целта, заложена в специалния закон. Поддържаните в касационната жалба доводи, че данните в наличните документи не могат да се обвържат категорично с личността на Радев, не намират правна опора. Видно от съдържанието им, документите съдържат достатъчно информация за идентификация на лицето - трите имена, дата на раждане и месторождение, поради което изложеното в обратния смисъл от касатора не може да бъде възприето. По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,