Решение № 12865 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД, чрез юрк. Райнова като процесуален представител, против решение 312 от 26.02.2024 г., постановено по адм. дело 283/2023 г. по описа на Административен съд Смолян. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез пълномощника си юрк. Самуилов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът главният архитект на Община Доспат не изразява становище по жалбата. Ответникът Община Доспат не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 10775 от 08.11.2023 г. по адм. дело 6491/2023 г. на Върховния административен съд е отменено предходно решение 114 от 15.05.2023 г. по адм. дело 97/2023 г. по описа на Административен съд Смолян, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, с указания за допускане на поисканата в предходното дело съдебно-техническа експертиза. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД, ЕИК 11552190, със съдебен адрес гр. Пловдив, [улица], юриск. Г. Райнова срещу Заповед ДК-11-СМ-1/07.03.2023 г., издадена от Началник РДНСК - Смолян по реда на чл. 156, ал.5 ЗУТ, с която се отменя Разрешение за строеж 06/13.02.2023 г., издадено от арх. М. Л. - Гл. архитект на Община Доспат. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган при извършена служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, в предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че съгласно чл. 148, ал. 5, изр. първо от ЗУТ когато възложител е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, разрешението за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза - възложителят "Електроразпределение Юг" АД дори да е имал право да строи в имоти, стопанисвани от общината или други лица, по силата на ЗЕ и подзаконовите актове по прилагането му, поради което в РС е следвало да се посочат всички собственици на засегнатите имоти, 23025.260.1, 23025.160.8, 23025.240.4, 23025.240.3 и 23025.240.406. Според съда, разрешението за строеж е издадено само на името на "Електроразпределение юг" АД /вписано като възложител на строежа/, без да бъдат посочени Община Доспат, държавата и останалите собственици, като собственици на поземлени имоти Съдът е счел, че нарушението на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ не е формално, защото разрешението за строеж определя императивно както кръгът на правоимащите лица, така и тези, които следва да търпят извършването на строеж в техни имоти. Предвид това неизпълнението на посоченото законово изискване обуславя материалната незаконосъобразност на издаденото РС и неговата отмяна. На следващо място, съдът е приел, че разрешението за строеж е издадено и в нарушение на материалния закон, като в случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че се касае за нов строеж / а не реконструкция/, който е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" вр. чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ и засяга имоти, които не са собственост на жалбоподателя, като позволеното с отмененото разрешение за строеж, строителство, излиза извън обема на понятието "реконструкция". Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Обосновано е прието от съда, че отмененото разрешение за строеж е издадено на основание чл. 148, ал.2 ЗУТ и чл. 41 и чл. 42 ЗУТ. Според нормата на чл. 59, ал. 2 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Съгласно чл. 148, ал. 5, изр. първо от ЗУТ когато възложител е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, разрешението за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза - възложителят "Електроразпределение Юг" АД дори да е имал право да строи в имоти, стопанисвани от общината или други лица, по силата на ЗЕ и подзаконовите актове по прилагането му, поради което в РС е следвало да се посочат всички собственици на засегнатите имоти, 23025.260.1, 23025.160.8, 23025.240.4, 23025.240.3 и 23025.240.406. р Разрешението за строеж е издадено само на името на "Електроразпределение юг" АД /вписано като възложител на строежа/, без да бъдат посочени Община Доспат, държавата и останалите собственици, като собственици на поземлени имоти Нарушението на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ не е формално, защото разрешението за строеж определя императивно както кръгът на правоимащите лица, така и тези, които следва да търпят извършването на строеж в техни имоти. Предвид това неизпълнението на посоченото законово изискване обуславя материалната незаконосъобразност на издаденото РС и неговата отмяна. Правилно е прието, че разрешението за строеж е издадено и в нарушение на материалния закон, като в случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че се касае за нов строеж / а не реконструкция/, който е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" вр. чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ и засяга имоти, които не са собственост на жалбоподателя, като позволеното с отмененото разрешение за строеж, строителство, излиза извън обема на понятието "реконструкция". Правилно е прието от съда , че не може да се приеме, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура - публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети, след като не е установено в РС имотите публична общинска собственост да имат определено предназначение. Т.е. в този случай не е установено да е налице особена хипотеза за възникване на сервитут, в случаите, когато се засягат имоти - публична общинска или държавна собственост, при което правото да бъдат използвани възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Не е изяснено от главния архитект в самото разрешение за строеж да са налице законовите предпоставки за възникване на сервитута по чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката, без да е необходим акт на кмета на общината за учредяване. Сервитутите регламентирани в специалния ЗЕ се отличават от тези по чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ. Първите съществуват в полза на енергийните предприятия, а не обслужват ползването на господстващ имот, а също така възникват по силата на закона, а не се учредяват с административен акт или подписването на договор между собствениците на два имота. В случая е безспорно, че "Електроразпределение ЮГ" АД изгражда линеен енергиен обект, а имотите са публична общинска собственост, но при неизяснено предназначение не може да се приеме, че са налице предпоставките за възникване на сервитут в полза на жалбоподателя. Освен това изготвените проекти засягат различни имоти от тези, които са предвидени в отмененото разрешение за строеж, както и тези посочени в решението на ОбС- Доспат, като се има предвид че съгласно Работен Проект : ОБЕКТ: Реконструкция на въздушно ел.проводно отклонение 20кУ от извод "Г.", в кабелно такова от същ. ЖР стълб 11/51 до същ, стълб 11/57. в района на ПИ 240.406, 240.393, 160.8 и 160.387 по КК на гр.Доспат, обл.Смолян. а според разрешението за строеж засегнатите имоти са ПИ 23025.260.1, 23025.160.8, 23025.240.4, 23025.240.3 и 23025.240.406, като дадените съгласувателни писма и становища не сочат имотите предмет на разрешението, а тези дадени в работния проект, които и не са предмет на разработката, като е различна и дължината на съществуващия електропровод /342 м./, с тази предмет на PC /360 м./. Ето защо, като отхвърля жалбата срещу оспорената заповед, съдът постановява правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявеното искане от ответника ДНСК, Електроразпределение ЮГ ЕАД следва да заплати на ДНСК направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,