Решение № 143 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2016 г.

Решение № 143 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град срещу решение № 7512 от 2.12.2015 г., постановено по адм. д. № 7263/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, трето отделение, 45-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - К. И. И., М. Л. В. и Н. Б. Г., чрез пълномощника си адвокат Бучкова, молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 7512 от 2.12.2015 г., постановено по адм. д. № 7263/2015 г., решаващият състав на Административен съд - С.-град е отменил решение № РО - 336 от 20.05.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 1839 от 17.04.2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - С.-град. Съдебният акт е валиден и допустим. Същият обаче е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следните съображения: В оспореното решение, Директорът на Териториално поделение на НОИ - С.-град е посочил, че експертно решение № 0665 от заседание № 118 от 25.07.2014 г. на НЕЛК-Специализиран състав по вътрешни болести, с което е отменено експертно решение № 2198 от заседание № 162 от 12.11.2013 г. на ТЕЛК по общи заболявания при "Втора МБАЛ" ЕАД е влязло в сила на 21.10.2014 г. по отношение на членовете на ТЕЛК. Ж. И. е твърдял, че решението на НЕЛК не е било надлежно съобщено, както на него, така и останалите двама членове на състава на ТЕЛК. Съдът не е изискал от РКМЕ здравното досие на Н. М. М., от което да установи влязло ли е в сила решението на НЕЛК по отношение на лекарите от състава на ТЕЛК и ако е така, към кой момент е станало това. Представените с административната преписка съобщения са нечетливи, а и въпросът относно влизане в сила на даден административен акт е правен и следва да бъде преценен от съда, въз основа на изпратените до страните съобщения и начина на тяхното оформяне от получателите. В тази връзка в оспореното решение липсват и мотиви. Другият съществен въпрос, който не е бил изяснен по делото е бил на какво се дължи разликата между 54 % трайно намалена работоспособност, определена от ТЕЛК на експертизираното лице и установената от НЕЛК 32 % ТНР, която разлика е съществена. В решение № РО - 336 от 20.05.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град е прието, че съставът на ТЕЛК не е определил правилно степента на трайно намалена работоспособност на Маркова, с което е допуснал нарушения на приложения № 1 и 2 към чл. 63, ал. 1 и 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Ж. И. е твърдял, че предвид продължителния период между експертизата на ТЕЛК и НЕЛК, различията в здравословното състояние на лицето се дължи на правилно проведената терапия, а не на неправилно приложение на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза. Изясняването на спора от фактическа страна по този пункт от жалбата е изисквал назначаване на медицинска експертиза, която въз основа на медицинската документация на М. да извърши констатации, относно здравословното й състояние към момента на експертизирането от ТЕЛК и дали това здравословно състояние е обуславяло 54 % ТНР, както и възможно ли е, с оглед проведената медикаментозна терапия, при лицето към момента на явяването му пред НЕЛК да е настъпило съществено подобрение на здравословното състояние, довело до определяне на значително по-ниския процент ТНР. Отговорът на така посочените въпроси не е от компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на медицината. Приетото е съда, че в експертното решение на НЕЛК липсват мотиви, от които може да се направи извод, че експертното решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му, не може да бъде споделено, тъй като при двете експертизи на работоспособността се съдържа различна оценка на трайно намалената работоспособност, въз основа на медицинската документация. В решение № 27254 от 6.12.2013 г. на медицинската комисия при ТП на НОИ - С.-град (листове 29 и 30 от първоначалното дело) е прието, че решението на ТЕЛК следва да бъде обжалвано по съображения, изложени в три пункта и които се свеждат до липса на медицинска документация, обуславяща по-висок процент на ТНР по посочени в това решение пунктове от акта на ТЕЛК. Без медицинска експертиза съдът не може да даде отговор коя преценка на медицинската документация отговаря на нормативните изисквания. Като не е изяснил посочените в тези мотиви основни въпроси по спора, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Цитираното нарушение препятства касационната инстанция да извърши проверка на съдебния акт по приложението на материалния закон и да постанови решение по съществото на спора. Ето защо при условията на чл. 222, ал. 2 АПК, постановеното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - С.-град. Предвид изхода по спора пред настоящата инстанция искането на ответниците за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,