Решение № 11695 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8379/2015 г.

Решение № 11695 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8379/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "С. м." ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С.. Т. Т." №..., представлявано от управителя С. К. Д., чрез адв. К. И., против Решение № 3813 от 1.06.2015 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 5614 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2101306048/15. 11. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден частично с Решение № 707/24.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за нереални доставки на стоки и услуги по фактурите на "Я. с." ЕООД, "А. 7" ЕООД, "К. к." ЕООД, "Р. т. БГ" ЕООД, "С. 1" ЕООД, "Д. Е. П. Т." ЕООД и "Г. б." ЕООД като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице -получателна фактурите. Излагат се конкретни съображения за всеки доставчик. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на деловодни разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същестовот й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на стоки и услуги по фактурите на посочените доставчици като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит общо в размер на 139 336,31 лв. на получателя по фактурите. Неоправдани са главните касационни оплаквания за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, съдът е съобразил, че то е действащо дружество за търговия и производство на метални изделия, получател по фактури за доставка на ламарина и по една фактура за "СМР по договор" с издател "Я. с." ЕООД. Съдът е намерил за обосновани констатациите на органите по приходите, че не е доказано реалното изпълнение на преките доставки на стоки, нито на фактурираната услуга главно защото не е доказано предаването на родово-определената стока от доставчиците на ревизираното дружество. Макар РЛ да разполага с производствена и складова база в с. Я., където се твърди, че е разтоварвана стоката, за никой от доставчиците няма доказателства къде е натоварена и дали това е свързано по какъвто и да е начин с фирмите, издатели на фактурите. Това е потвърдено и с основното експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прието без оспорване от АС. С. е обсъдил подробно фактурите на всеки един от доставчиците и обосновано е приел, че само въз основа на данъчните фактури и доказателства за плащане по тях не следва да се признае претендираното право, а ревизираното лице следва да докаже осъществяването на положителния факт, от който черпи изгодни за себе си правни последици. По отношение на "А. 7" ЕООД съдът е съобразил и приобщените материали по предходната ревизия, РА на част от доставчиците и материали във връзка с образувано досъдебно производство, в хода на което е разпитан като свидетел управителят на посочената фирма. В показанията си това лице е разказало, че е закупило фирмата преди около десет години; на негово име има около 40 фирми, но не му е известно с каква дейност се занимават. По фактурите на "Р. т. БГ" ЕООД съдът е взел предвид, че са представени единствено фактурите и типов договор за доставка на ламарина, а след като става дума за доставка на 323 тона ламарина, следва да е използвана специализирана машина за превоз на тежки товари, което би било съпроводено със строга отчетност на товарителници, пътни листове и др. подобни, каквито липсват по делото. Обратно, с РА на доставчика е установено, че той няма ДМА, транспортни средства и всякакви други средства за осъществяване на търговска дейност. По фактурите на "С. 1" ЕООД, съдът е взел предвид, че за трите фактури е представен един приемо-предавателен протокол за 61 тона ламарина, а в представените пътни листи на трето лице-превозвач е посочено място на натоварване, което не може да се свърже с доставчика, защото няма никакви данни той да има база в Кремиковци, от която да е извършено натоварването на ламарината. По отношение на доставките от "Д. Е. П. Т." ЕООД и "Г. Б." ЕООД са представени рамкови договори за продажба; не са представени от ревизираното лице други доказателства за предаването на стоката, като липсват товарителници, пътни листове или други доказателства за нейното транспортиране. По отношение на единствената фактура за строителна услуга с издател "Я. с." ЕООД съдът е взел предвид, че съгласно представения договор за изработка на метално хале с размери 15 м. на 45 м., всички видове СМР се извършват по одобрени от възложителя проекти, а такива проекти и въобще каквито и да е строителни книжа не са представени, като не е ясно къде е изградено металното хале. При недоказано предаване на родово-определената стока и недоказан резултат на строителната услуга, осъществн от формата-доставчик, административният съд в съгласие с материалния закон е потвърдил отказа на правото на данъчен кредит. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 3 923 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК