Решение № 6592 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12897/2016 г.

Решение № 6592 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12897/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Кмета на О. П. против Решение № 533/19.10.2016 г. по адм. дело № 623 по описа на Административен съд - П. за 2016 г. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, алтернативно е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по касационната жалба страна чрез редовно упълномощения си процесуален представител адв. Дрянов е депозирала писмен отговор, според който касационната жалба е неоснователна, решението на Административен съд - П. е допустимо, правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаването му, както и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, а по същество неоснователна. Изтъква доводи в подкрепа на заетата от него позиция. Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство, за която постановеният акт е неблагоприятен, в описаните от закона срокове и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - П. е отменил отказ на Кмета на О. П. да състави Акт за раждане на роденото в Дания дете Л. Л. Л., обективиран в писмо с изх. № 01-02-102 от 27.07.2016 г. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е правилно. В хода на производството пред първоинстанционният съд е безспорно установено, че на 30.12.2015 г. в Е. Г., О. Х. - Дания се е родило дете със собствено име Лауге, презиме Лунд и фамилно име Ларсен. За раждането е съставено удостоверение за раждане от 6.01.2016 г., издадено в Е. Г., О. Х., подписано от регистратор М. Х. Й., в което е вписано, че на 30.12.2015 г. е родено момче, към него момент некръстено. Вписани са пълните имена на родителите или осиновителите, както и място на регистрация на раждането. В това удостоверение е посочен и ЕГН на новороденото 301215-6021. Пред общинските власти е представено и Удостоверение за раждане и кръщелно от 12.01.2016 г. от Е. П., община Хилерьод като е поставен печат на енорията и подпис на енорийски регистратор. В този документ, преведен надлежно и заверен от компетентните органи също е вписано присвоения на лицето Единен граждански номер, а именно 301215-6021. И в това удостоверение за раждане и кръщелно като родители са вписани В. Д. Д. и Ж. Л. Л.. В писмо с изх. № 01-02-34 от 29.03.2016 г. до Министерството на правосъдието, Кмета на общината е описал, че му е представен Акт за раждане от В. Д. Д. с посочен ЕГН и постоянен адрес на сина й Л. Л. Л., роден на 30.12.2015 г. в Х. Д.. В това писмо е описано, че Д. е имала сключен граждански брак с лице на име С. Т. В., пол мъж, гражданство Дания на 25.09.2007 г., като брака е прекратен въз основа на разрешително за развод със съответен номер. Описано е, че Д. е сключила втори поред граждански брак на 8.02.2014 г. с представител от женски пол - Ж. Л. Л., гражданство Дания. Поискани са указания за действията, които следва да предприеме длъжностното лице по гражданското състояние в О. П., във връзка с постъпилото искане за съставяне на акт за раждане на български гражданин роден в чужбина. Описано е, че в датският акт за раждане не е отразен полът на новороденото дете, а е вписано поздравление до майката издадено от здравното заведение, където е настъпило раждането. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че са налице достатъчно доказателства относно датата и мястото на раждане на детето, неговият пол, както и относно произхода му по отношение на неговата майка. От представените писмени доказателства пред административния орган, които са надлежно преведени и заверени съобразно изискванията на закона се установява, че детето е родено от В. Д. Д., която е българска гражданка и за това обстоятелство в О. П. са налице достатъчно доказателства, вписани в регистрите на населението. В писмото си до Министерство на правосъдието, административния орган е описал наличните за новороденото данни, в това число и обстоятелството, че е от мъжки пол, което пък е видно от Удостоверението за раждане от 6.01.2016 г. Настоящият състав споделя становището, че търсения от българските власти акт за раждане би могъл да бъде издаден и без да са налице данни за част от съдържанието му, а именно за конкретни и точни данни за бащата на лицето, чийто акт следва да бъде издаден. Българският закон допуска в акт за раждане да не бъдат вписани данни за бащата, когато същият е неизвестен. Според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и установеният произход се вписват в акта за раждане без изменение така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ. Според ал. 3 на същия текст, когато произходът от родител (майка или баща) не е установен, при съставянето на акт за раждане в Р. Б. съответното поле, предназначено за данните за този родител, не се попълва и се зачертава. При наличието на тази определена от законодателя възможност, липсват пречки за невписване в акта за раждане на обстоятелства, които са неизвестни за издателя му в Р България или не отговарят на изискванията на българското законодателство и поради това не могат да бъдат вписани. Конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 12, ал. 6 от Наредбата, според който не се съставя акт за раждане въз основа на препис или извлечение, в който не се съдържат данни за име, дата на раждане, мястото на раждане или пол на титуляря и заинтересованите лица следва да установят правата си по съдебен ред. Както бе описано, в представените пред административния орган документи се съдържат изчерпателно изброените реквизити, при липса на които може да не се издаде акта за раждане на български гражданин, роден в чужбина, а именно: пол - мъжки; дата на раждане - 30.12.2015 г.; място на раждане - Е. Г., О. Х.; три имена на лицето - Л. Л. Л.. Напълно се споделя становището, че според българското законодателство е недопустимо вписването на двама родители от женски пол, тъй като еднополовите бракове в Р. Б. към настоящият момент са недопустими. Липсвало е пречка административният орган въз основа на представените пред него официални, издадени от датските власти по съответния предвиден в тамошното законодателство ред документи, да издаде исканият от молителката Д., акт за раждане на детето й - български гражданин, без да впише в същия част от предвидените реквизити, което не би довело до неговата незаконосъобразност. Липсват пречки, в бъдеще заинтересованите лица да предприемат действия по провеждане на процедура по реда на чл. 118, ал. 2 от Кодекса на международно частно право и в хода на съдебна процедура да изяснят въпросите, свързани с попълване на липсващата в акта, издаден от общинските власти в П. информация. Твърденията за недопустимост на атакуваното съдебно решение са несъстоятелни. От една страна Административен съд - П. не е иззел правомощията на Софийски градски съд, тъй като се е произнесъл по жалба срещу отказ на административен орган за издаване на акт по гражданското състояние. Отказът за издаване на акт за раждане е отказ за извършване на административна услуга и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, защитата срещу който е по чл. 145 и следващите от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че защитата срещу този отказ следва да бъде осъществена по гражданско правен ред. Видно от приложените по делото писмени доказателства, Кмета на О. П. е бил сезиран с искане за съставяне на акт за раждане, входирано под № 01-02-102 на 14.07.2016 г. и въз основа на същото е издал оспорения пред първоинстанционния съд отказ за издаване на съответния документ. Към това искане са представени допълнителни доказателства, свързани с предмета на производството. След като административния орган по собствена воля е издал акт по повод подадената до него повторна молба, то той е дал възможност на заинтересованото лице да оспорва този акт по предвидения в закона ред, поради което жалбата на Д. срещу отказа за съставяне на акт за раждане, обективиран в писмо изх. № 01-02-102/27.07.2016 г. не е недопустима и на това основание. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд - П. следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода от спора О. П., представлявана от Кмета следва да бъде осъдена да заплати на В. Д. Д. съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение