Решение № 14424 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2013 г.

Решение № 14424 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две жалби - едната от директора на Столично управление "Социално осигуряване" и другата от "МЕРИТИТЕС 99" ООД гр. София срещу решение № 2928 от 29.04.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 8847/2011 г. С него се отменя по жалба на "МЕРИТИТЕС 99" ООД задължителни предписания с изх. № 66 - 40 - 129/08.07.2011 г. издадени от финансови ревизори в Дирекция "КПК" - СУСО, потвърдени с решение № 449/19.08.2011 г. на главния директор на СУСО в частта по т. 1 оспорващия да заличи декларация обр. № 1 по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за Мариета Живодарова Кръстева за периода от 01.10.2008 г. до 30.06.2009 г. и по т. 3 в частта оспорващия да заличи декларация обр. № 1 по Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. на МФ за Петя Орлинова Манчева - Вутова за периода от 01.09.2008 г. до 28.02.2009 г. като осигурена по договор за управление и контрол. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "МЕРИТИТЕС 99" ООД в останалата част срещу задължителни предписания с изх. № 66 - 40 - 129/08.07.2011 г. издадени от финансови ревизори в Дирекция "КПК" - СУСО потвърдени с решение № 449/19.08.2011 г. на главния директор на СУСО. В жалбата на директора на Столично управление "Социално осигуряване" срещу решението в отменителната част се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Свеждат се до материално незаконосъобразен извод на съда за действие на вписването в търговския регистър на управителя на дружеството по договор за управление и контрол и съдържанието на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО - като какви лица следва да се осигуряват управителите които не са вписали обстоятелствата в търговския регистър. В жалбата на "МЕРИТИТЕС 99" ООД, която е в частта, с която се отхвърля жалбата им против задължителни предписания по отношение на лицата Петя Манчева - Вутова и Полина Радулова за заличаване на подадената с декларация № 1 информация в РОЛ за месец март 2009 г. за Петя Манчева и за месец април и май 2008 г. за Полина радулова и се поддържат доводи за неправилност на решението в тази част, вследствие нарушение на административно производствените правила което не съставлява касационно основание, но от съдържанието се извеждат такива - необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му. От страните по делото са постъпили възражения по всяка от жалбите с доводи за неоснователност по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и решението в обжалваните части като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от "МЕРИТИТЕС 99" ООД срещу задължителни предписания с изх. № 66 - 40 - 129/08.07.2011 г. издадени от финансови ревизори в Дирекция "КПК" - СУСО, потвърдени частично с решение № 449/19.08.2011 г. на главния директор на СУСО. Възраженията са били за незаконосъобразност на предписанията, потвърдени с решението, с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за частично основателна. По отношение на Мариета Живодарова Кръстева спорният период е 01.10.2008 г. до 30.06.2009 г. и месец септември 2009 г. Съдът е установил че за нея осигурителят е подал информация за осигурителен стаж и доход съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за периода от 01.10.2008 г. до 30.06.2009 г. като осигурена по договор за управление и контрол, сключен на 26.08.2008 г. като това обстоятелство не било вписано в търговския регистър. Съдът е приел, че невписването на тези обстоятелства не се отразява на съществуването на осигурителното правоотношение, като съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО тези лица са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука, професионална болест и безработица. Установено, че осигурителните вноски са внесени и отговарят на начисленото възнаграждение. При тези констатации предписанията да се заличи декларация обр. 1 съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за периода от 01.10.2008 г. до 30.06.2009 г. е прието за незаконосъобразно. В останалата част предписанието да се коригира информацията за месец септември 2009 г. с осигурителен доход 1183,81 лева за 11 работни дни е прието за съобразено със закона. Установено е, че осигурителят е подал данни по чл. 5, ал. 4 КСО съгласно които осигурителният доход на Кръстева е 2000 лева и не отговаря на начислената сума във ведомостта. По отношение на Петя Манчева е у становено, че същата има сключен договор за управление и контрол с "МЕРИТИТЕС 99" ООД с дата 20.08.2008 г. като осигурителят е подал информация за осигурителен стаж и доход съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за периода от 01.09.2008 г. до 28.02.2009 г. като осигурена по договор за управление и контрол. Установено е, че за този период няма вписване в търговския регистър, че е управител на дружеството. Установено е също така, че осигурителните вноски за този период са внесени и са съответни на начисленото възнаграждение. Установено е също така, че за месец март 2009 г. Петя Манчева не фигурира във ведомостите за заплати, като за нея са внесени осигурителни вноски върху сумата от 1580 лева и за същия месец има подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за лицето с максимален осигурителен доход. За месец март 2009 г. съдът е приел, че лицето не е полагало труд и не му е изплащано възнаграждение и подадената декларация обр. № 1 по наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за Петя Манчева за месец март 2009 г. следва да бъде заличена, каквито са предписанията. За останалия период от 01.09.2008 г. до 28.02.2009 г. съдът е приел, че вписването в търговския регистър на управителя на дружеството е без значение за действителността на договора, поради което осигурителните отношения съгласно подадената информация от осигурителя са действителни и задължителното предписание в тази част е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. По отношение на предписанията относно Полина Борисова Радулова е установено, че същата е назначена по трудов договор от 04.03.2008 г. на основание чл. 67, ал. 1 от КТ с работно време не по малко от 40 часа седмично, считано от 05.03.2008 г. на длъжност заместник управител финансова дейност с основно месечно трудово възнаграждение 2255 лева. На следващо място е установено, че е подадено уведомление в НАП по чл. 62, ал. 5 КТ за сключен трудов договор на 07.04.2008 г., считано от 02.04.2008 г. на длъжност управител бизнес услуги с основно трудово възнаграждение 600 лева като трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 21.02.2011 г. считано от 21.02.2011 г. Установено е, че лицето е във временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода 05.09.2008 г. до 18.01.2009 г. като са изплатени дължимите парични обезщетения. Установено е, че Радулова не фигурира във ведомостите за месец април и месец май 2008 г., а има подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за тези месеци с максималния размер на осигурителния доход. От заключение на вещото лице е установено, че Полина Радулова фигурира в общата ведомост за месец март 2008 г. с 9 работни дни, а за останалите дни не е отразено възнаграждение. В индивидуалните ведомости фигурира за месеците март, април и май 2008 г. по договор за управление. При анализ на доказателствата по делото, включително и заключение на съдебно счетоводна експертиза е постановено решението. Решението е правилно. Относно спорните въпроси за действието на вписването на управителите на дружествата в търговския регистър съдът е разрешил спора при правилно приложение на материалния закон. Действието на вписването съгласно чл. 7 от Закона за търговския регистър е, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Института на вписването има за цел оповестяване на важни обстоятелства във връзка с извършването на сделките, управлението и представителството на субектите в гражданския и търговския оборот. Тези обстоятелства макар и да имат много важни юридически последици в различни конкретни случай, предвидени в закона в настоящият случай нямат придаденото им от административния орган конститутивно действие. Съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Дружеството се представлява от управителя и името му се вписва в търговския регистър, като представя и нотариално заверено съгласие с образец от подписа - чл. 141, ал. 3 ТЗ. Управителят от своя страна може да поиска да бъде заличен от търговския регистър, като според ал. 6 овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението - чл. 141, ал. 7 ТЗ. При анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че вписването в търговския регистър на управителя на едно дружество има декларативен ефект и вписването няма значение на форма за действителност че е едно лице е управител на дружество както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Качеството на управител се придобива с подписването на договор за управление и невписването на това обстоятелство, независимо от предвидените законовите последици които следват от това, няма значение за осигурителните отношения, каквото съдържанието му е придадено в разрез със закона от административния орган. Решението в тази част е постановено при правилно определяне на приложимия закон и оценка на фактите съгласно него. В останалата част решението е постановено при установяване на всички доказателства от значение за правилното разрешаване на спорните въпроси между страните. Осигурени са процесуалните възможности за упражняване на правата на всяка от страните, уважени са исканията им по доказателствата и последните са преценени във връзка едни с други при обоснованост на изводите и правилно приложение на материалния закон. Касационните доводи в двете жалби са неоснователни, а решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Шесто отделение