Решение № 2153 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение22.02.2024 г.докладчик Цветанка Паунова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 3399 от 23.05.2023г., постановено по адм. дело 10832/2022г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА АГРОЕКО-БГ ЕООД [ЕИК] да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от АГРОЕКО-БГ ЕООД, представлявано от управителя И. Левачки, чрез пълномощник адв. Петров, против решение 3399 от 23.05.2023г., постановено по адм. дело 10832/2022г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посоченото дружество против уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане 01/22/060818/92208 от 10.04.2019г.; 02/22/060818/92208 от 10.07.2019г.; 01/22/201218/93321 от 10.04.2019г. и 02/22/201218/93321 от 10.07.2019г., с изх. 01-2600/478 от 29.01.2020г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се поддържат оплакванията, релевирани и пред първостепенния съд, че постановеният отказ за изплащане на финансова помощ по посочените четири заявки за плащане е немотивиран и се основава на неверни констатации. Иска се отмяна на решението ведно с всички произтичащи от това правни последици. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Тренчева, депозира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на АГРОЕКО-БГ ЕООД против уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане 01/22/060818/92208 от 10.04.2019г.; 02/22/060818/92208 от 10.07.2019г.; 01/22/201218/93321 от 10.04.2019г. и 02/22/201218/93321 от 10.07.2019г., с изх. 01-2600/478 от 29.01.2020г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Оспореното писмо е издадено на основание чл. 19, ал. 3, т. 4 във вр. с чл. 13, ал. 5, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема Училищен плод" и Схема Училищно мляко /наричана по-нататък в изложението Наредбата, в приложимите редакции на разпоредбите/, а от фактическа страна е мотивирано с декларирани от ползвателя на помощта неверни данни при кандидатстването му за одобрение за изпълнител по схема Училищен плод, с цел осигуряване на неправомерно предимство. С обжалваното решение съставът на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на АГРОЕКО-БГ ЕООД против уведомително писмо изх. 01-2600/478 от 29.01.2020г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че АГРОЕКО-БГ ЕООД, в качеството си на производител на плодове и зеленчуци, е одобрен за изпълнител по схема Училищен плод за доставяне на пресни плодове и зеленчуци на учениците в учебните заведения, посочени в Приложение 1, неразделна част от актовете за одобрение, за учебната 2018/2019г. След осъществени доставки изпълнителят е подал 4 бр. заявки за плащане, във връзка с което е извършена проверка на място, обективирана в докладна записка изх. 03-0416/5#3/18.02.2019г. и контролен лист за проверка на място, изготвени от дирекция Технически инспекторат към ДФЗ. Констатирано е несъответствие между земеделските площи, посочени в анкетния формуляр на земеделския стопанин във връзка с кандидатстването му по схема Училищен плод, и установените на място. Така в анкетния формуляр за стопанската 2017/2018г. са посочени с намерение за отглеждане следните продукти: домати полски, домати оранжерийни, краставици градински и други зеленчуци, на обща площ 5.2 ха, докато на място са установени 0.5 ха, засадени с домати оранжерийно производство, и 0.17 ха със зеле. В резултат е издадено процесното уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане поради деклариране на неверни данни от ползвателя на помощта при кандидатстването му за одобрение. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон. Споделен е изводът на административния орган, че при кандидатстването си за одобрение ползвателят на помощта е декларирал неверни данни в документите с цел да си осигури неправомерно предимство по реда на чл. 13, ал. 5, т. 2 от Наредбата, в качеството си на производител на плодове и зеленчуци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата, което е основание ДФЗ да откаже изплащане на част или на цялата финансова помощ. При това съдът е приел за законосъобразен отказът на изпълнителния директор на ДФЗ за финансово подпомагане по посочените в уведомителното писмо заявки за плащане. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема Училищен плод" и Схема Училищно мляко, в приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г., в сила от 20.06.2018 г.), определя кои субекти могат да бъдат заявители по схемите. Отделна категория заявители са производителите на плодове и зеленчуци (т. 3). По смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата (изм. ДВ, бр. 43 от 2018г., отм. бр. 55 от 2020г., в сила от 19.06.2020г.) "Производител на плодове и зеленчуци" е физическо или юридическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, което произвежда най-малко два продукта, включени в приложение 1а, на обща площ минимум 2,5 ха. Съгласно чл. 13, ал. 4, т. 1 от същата наредба (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г., в сила от 20.06.2018 г.) заявителите по ал. 1, т. 2 и 3 могат да кандидатстват за доставчици по Схема "Училищен плод" и/или "Училищно мляко" за учебните заведения, като подадат в срок от 10 до 30 април писмено предложение, което учебното заведение е длъжно да заведе с входящ номер, обратна разписка или разписка, подписана от служител на учебното заведение, като към предложението заявителите по ал. 1, т. 3, кандидатстващи по Схема Училищен плод, прилагат и анкетна карта за земеделски стопанин по Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, заверена за съответната стопанска година до 10 април. В същото време според чл. 13, ал. 5 от Наредбата (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2018 г., в сила от 20.06.2018 г.), когато учебното заведение получи повече от едно предложение, то избира заявител или заявители по всяка схема въз основа на следните критерии, сред които тези по т. 1 и 2 - когато са постъпили предложения от търговец или търговци и производител, е длъжно да възложи 50 на сто от доставките по съответната схема на производителя, а останалите 50 на сто на търговеца или търговците (т. 1) и когато по Схема "Училищен плод" са постъпили предложения от повече от един производител, е длъжно да избере този от производителите, чиито производствени площи са разположени на разстояние до 100 километра от учебното заведение, а когато няма такъв производител или има повече от един производителя, отглеждащ по-голям брой от продуктите, включени в схемата, съгласно приложение 1а; при равен резултат и по двата критерия заявителят се избира от учебното заведение. В случая е установено, че ползвателят на помощта е кандидатствал по Схема Училищен плод в качеството му на производител на плодове и зеленчуци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата. Не е спорно, че същият е регистриран като земеделски стопанин, който при кандидатстването си по схемата е приложил изискуемата анкетна карта за земеделски стопанин, заверена за съответната стопанска година. В анкетния формуляр е декларирал намерения за засети/засадени площи - 5.2 ха, от които 1.5 ха домати полски, 1.5 ха домати оранжерийни, 0.1 ха краставици градински и 3.1 ха други зеленчуци. При извършена проверка на място от контролните органи на ДФЗ обаче е констатирано несъответствие между декларираните площи с намерение за отглеждане на зеленчуци и установените на място. Декларирането на по-големи площи, които ще бъдат засадени с продукти, включени в приложение 1а, очевидно е направено с цел дружеството да се възползва от предимството, предоставено с нормите на чл. 13, ал. 5, т. 1 и 2 от Наредбата на производителите на плодове и зеленчуци. Неоснователни в тази връзка са възраженията в касационната жалба, че земеделският стопанин е декларирал само намерения за реализация на земеделска продукция върху площ от 5.2 ха, които са реализирани частично. След като земеделският стопанин е кандидатствал по Схема Училищен плод в качеството си на производител на плодове и зеленчуци, същият е декларирал, че има качеството на такъв производител по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата, включително че произвежда най-малко два продукта, включени в приложение 1а, на обща площ минимум 2,5 ха. Констатираното при проверката на място несъответствие обуславя извод за невярно декларирани данни при кандидатстването за одобрение по схемата, което съставлява основание за отказ за изплащане на финансова помощ по заявките за плащане чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата. Неоснователни са и доводите, че проверката е извършена в началото на месец март 2019г., към който момент не е било оправдано да се засаждат култури на открито, но такива са засадени впоследствие. Резултатите от проверката са отразени в докладна записка и контролен лист за проверка на място, които представляват официални удостоверителни документи, ползващи се с материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти до оборването й по надлежния ред. Касаторът не е оспорил истинността на документите по реда на чл. 193 ГПК, поради което не може да се приеме тезата му, че съдържат неверни констатации. Не са представени и доказателства, че върху заявената площ са извършвани планирани засаждания през останалия период от годината (напр. доказателства за извършени разходи за посевен материал, разходи за торене и т.н.), както се твърди в касационната жалба. Освен това в контролния лист за проверка на място самият земеделски стопанин е посочил, че поради повреда на наличната техника и липса на финансов ресурс, за да бъде отремонтирана навреме, не е успял да изпълни заявените от него намерения за кампания 2018г. При това е обоснован изводът на административния орган, възприет и от първостепенния съд, че заявителят е декларирал неверни данни в документите за кандидатстване по схема Училищен плод, което безспорно представлява основание за отказ да му се изплати финансова помощ съгласно чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,