Решение № 8330 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16038/2009 г.

Решение № 8330 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16038/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Драгомир Иванов Иванов срещу решение № 317 от 23.10.2009 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 185/2009 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответниците по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и физическите лица, не са изразили становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Драгомир Иванов Иванов срещу заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и регистър на гр. Кюстендил в частта, засягаща заснемането на поземлен имот с идентификатор 41112.500.223 по границата му с ул. "Асен Златаров". Съдът е приел, че жалбоподателят се легитимира като собственик на процесния поземлен имот в качеството му на наследник на правоимащото лице Иван Драганов Иванов. Посочил е, че по делото няма данни за изпълнено от жалбоподателя или останалите заинтересовани страни - съсобственици на поземления имот задължение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР във вр. чл. 39, ал. 3 и 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри за означаване с регламентирани трайни знаци границите на имота им в съответствие с актовете за собственост или за посочени на място граници. Приел0 е с оглед данните по делото, че имотът е заграден с материализирана ограда - от северозапад оградата е масивна, от югозапад е полумасивна, а от към обсъжданата югоизточна граница е частично заграден с материализирана ограда. С тези граници имотът е заснет и нанесен върху кадастралната карта, като процесната границата минава по фасадите на трите гаража, изградени в имота и триетажната жилищна сграда. Съдът е приел, че този начин на заснемане на имота отговаря на посочените изисквания на чл. 43, ал. 1, т. 1 и 3 от във вр. чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., поради което спорната граница между имота и ул. "Асен Златаров" е заснета правилно по кадастралната карта. Посочил е, че заснемането на границата според другите способи по чл. 14, т. 3 - 5 от наредбата в случая не може да намери приложение по реда на изключването вследствие от приоритетното изброяване по чл. 14, ал. 1 от наредбата, което прави безпредметно обсъждането на заключението на вещото лице относно границата на имота по предходния кадастрален план, респ. по действащия регулационен план. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че решението е неправилно. Не е било спорно по делото, че процесната граница на имота е частично означена с трайни регламентирани знаци, както и че кадастралната граница е заснета по съществуваща ограда, а в спорната й част - по фасадите на съществуващото застрояване. Според експертното заключение, в частта, която съдът е приел, че не следва да обсъжда, справката с действащия регулационен план показва, че за ПИ 500-223 от КК съответства УПИ ХХVI-489 в кв. 43, който е с граници и размери на югозапад и югоизток до уличните регулационни линии на пресичащите се улици. По тези регулационни линии няма изградени материализирани огради. В предходния кадастрален план същият поземлен имот пл. сн. № 489 е с имотни граници близки до уличните регулационни линии на двете улици, с които граничи. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР границите на поземлените имоти се установяват: а/ от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3; б/ от работните материали, изработени по време на определяне на границите; в/ от изображението върху одобрена кадастрална карта и г/ от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. По смисъла на чл. 41, ал. 1 с. з. кадастралните карти и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данните от посочените в тази правна норма източници, а в подзаконовия нормативен акт - чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 последните са подредени по важност (приоритетност). С оглед на тези законови изисквания, неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е спазил материалния закон, като е заснел кадастралната граница между процесните поземлени имоти съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 1 и 3 във вр. чл. 14, ал. 1 от наредбата. Позовавайки се на приоритетност на този източник на кадастрални данни по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, административният орган, а впоследствие и съдът, не са съпоставили частично съществуващата на място оградата с другите налични по делото факти, които са от значение за преценката дали този източник е надежден и достатъчен да установи действителното място на кадастралната граница. Заснемането на границата по фасадите на съществуващото застрояване не съответства на данните и източниците по чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, именно - предходния кадастрален план и действащия регулационен план. За да бъде източник на кадастрални данни, материализираната граница трябва да е в съответствие с правото на собственост, съгласно изискването по чл. 43, ал. 1, т. 5 б. "а" ЗКИР, където под "актове" се визират преди всичко актовете за собственост, а в случая е изяснено, че югоизточната граница е частично означена. С така описаните и заснети граници върху кадастралната карта имотът е с площ от 671 кв. м., като разликата с площта на поземления имот, заснет в предходния кадастрален план и действащия регулационен план е приблизително 216 кв. м. Тези обстоятелства, неправилно са счетени за ирелевантни към спора и не са били съобразени от решаващия съд. Решението, като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора. По изложените по-горе съображения заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и регистър на гр. Кюстендил в частта, засягаща заснемането на КК на поземлен имот с идентификатор 41112.500.223 по границата му с ул. "Асен Златаров" следва да се отмени и преписката се върне на административния орган за ново заснемане на същата съгласно данните по предходния кадастрален план, действащия регулационен план и при съобразяване правата на собственост върху урегулирания имот. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,