Решение № 2903 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12043/2008 г.

Решение № 2903 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12043/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ДОУИ - В. Търново против решение № 325/24.07.2008 г. постановено от Административен съд, гр. Велико Търново по адм. д. № 410/2008 г. С обжалваното решение е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 05000011/12.03.2008 г. издаден от ТД на НАП-Видин, потвърден с решение № 166/8.05.2008 г. на директор на ДОУИ - В. Търново. В касационната жалба се твърди, че в решението е допусната явна фактическа грешка (ЯФГ), тъй като въпреки, че в мотивите към решението, съдът е ограничил предмета на спора, в диспозитива е обявен за нищожен целия РА. Твърди се и неправилност на решението, като сочените касационни основания са допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане на спора по същество от друг състав на административния съд. Ответникът по касация - "ПРОМКО" ЕООД, гр. Видин оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 05000011/12.03.2008 г. издаден от ТД-Видин в частта, в която на ревизирания данъчен субект - "Промко" ЕООД му е отказан данъчен кредит за м. 04.2006 г. в размер на 14 681,39 лв. Административен съд-гр. Велико Търново е прогласил за нищожен РА в тази част с мотивите, че за посочения спорен данъчен период е налице влязъл в сила акт за прихващане или възстановяване (АПВ)№ 598/26.05.2006 г. Съдът е изложил мотиви, че този АПВ се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура-чл. 134 от ДОПК. Съдът е приел, че в този случай единствено компетентен да възложи ревизията е териториалният директор и тъй като в конкретния случай заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде ревизионния акт са издадени от орган по приходите, който не притежава материална компетентност за това, издадения РА в съответната част се явява нищожен. Настоящата касационна инстанция преценява решението като правилно. Неоснователно е възражението, че то съдържа явна фактическа грешка. Видно от диспозитива му е, че ревизионният акт е прогласен за нищожен в частта, в която е потвърден с решението на директора на ДОУИ - В. Търново, а с последното, РА е потвърден именно в частта относно отказа да се признае данъчен кредит за м. 04.2006 г. в размер на 14 681, 39 лв. Волята на съда, така както е изразена в мотивите към решението е намерила израз и в диспозитива му. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението. В данъчната преписка се съдържа АПВ № 598/26.05.2006 г., а заповедта за възлагане на процесната ревизия е от м. 02.2008 г. т. е ДАПВ е преди ревизията. С ДАПВ е прихваната сума, представляваща данъчно задължение за "Промко" ЕООД за м. 02.2006 г. със ДДС за възстановяване за м. 04.2006 г. до размера на сумата за възстановяване, а именно 14 692, 81 лв. ДАПВ е подписан от длъжностните лица, извършили проверката и орган по приходите, издал акта и няма данни същият да е изменян или отменян. Видно от РА за м. 04.2006 г. на ревизирания данъчен субект е отказано признаване на данъчен кредит в размер на 14 681, 39 лв. за налични активи към датата на повторна регистрация по ЗДДС. При тази фактическа обстановка основателен се явява изводът на административният съд, че към датата на РА е налице влязъл в сила и поради тази причина стабилен данъчен акт, с който се установява право на данъчния субект за възстановяване на ДДС, за периода - м. 04.2006 г. Така установените права, респективно задължения на данъчния субект, както правилно е приел първоинстанционния съд могат да бъдат променяни при наличие на визирани в закона предпоставки и при съблюдаване на определена процедура. Възлагането на ревизия в тази хипотеза се извършва от определен в закона орган на данъчната администрация и след като в конкретния случай възлагането на ревизията не е направено именно от този орган, то издаденият данъчен акт се явява издаден от некомпетентен орган. Липсата на компетентност винаги води до нищожност на акта. Като е приел същото, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд