Решение № 5462 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3643/2016 г.

Решение № 5462 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3643/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от П. Ш., гражданин на Бангладеш, срещу решение № 651 от 5.02.2016 г. постановено по адм. дело № 93 по описа за 2016 г. на Административен съд С. (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага, че съдът неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Не е обсъдил, че оспорената заповед е издадена без на лицето да е даден задължителен съгласно чл. 39 "б" от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) срок за доброволно напускане. Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО) въвежда задължение на административния орган да извърши преценка за прилагане на по-леки принудителни мерки. В оспорената заповед липсват данни да са търсени и обсъдени по-леки мерки за административна принуда или пък мотиви за неприложимост на по-леки мерки, поради което административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО. Съдът вместо да прецени дали неизпълнението на това задължение води до незаконосъобразност на оспорената заповед, сам е извършил преценка за неприложимост на алтернативни по-леки мерки на административна принуда. По този начин е иззел правомощия на административния орган и се е произнесъл вместо него по правен въпрос. Предвид изложеното прави искане решението, както и оспорената заповед да бъдат отменени. Ответникът - Началник сектор "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на П. Ш., гражданин на Бангладеш, роден на 1.01.1997 г. срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ 8050 от 4.12.2015 г. издадена от началник сектор "Миграция" - СДВР. За да постанови решението си съдът е установил, че с докладна записка рег. № УРИ 5392р-3827 от 4.12.2015 г. на полицейски инспектор в група "Контрол по пребиваването на чужденците" (КПЧ) на сектор "Миграция" - СДВР, началник сектор "Миграция" СДВР е уведомен, че на 3.12.2015 г. около 19.00 часа на бул. "Вардар", служители на 03 Районно управление (РУ) "Полиция" - СДВР са установили и задържали лице от мъжки пол, чужд гражданин, без документи за самоличност, представил се за гражданин на Бангладеш. Чужденецът е отведен в 03 РУ "Полиция" - СДВР и задържан за срок от 24 часа за установяване. Декларирал е, че имената му са П. Ш. (Pabel Shakh), роден на 1.01.1997 г. При извършени проверки в информационните масиви не са установени данни за регистрирани преминавания през ГКПП на Република България, издадени визи, адресни регистрации и за наложени принудителни административни мерки. Чужденецът не разполага със средства за издръжка, задължителни застраховки и средства за завръщане в страната по произход, както и с документи за задгранично пътуване. При тези данни и на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е предложено спрямо него да бъде приложена мярката принудително отвеждане до границата на Република България, като до отпадане на пречките за изпълнението лицето да бъде настанено в СДВНЧ. Предложението е прието, като със заповед № УРИ 5392 ПАМ - 8049 от 4.12.2015 г., издадена от впд началник сектор "Миграция" - СДВР спрямо П. Ш. е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". С оспорвания акт - заповед № УРИ 5392 ПАМ 8050 от 4.12.2015 г. на впд началник на сектор "Миграция" - СДВР, издадена на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ, предвид обстоятелството, че е необходимо да се създаде организация за пътуване до страната за произход, което се явява пречка за незабавното изпълнение на наложената спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка, е разпоредено принудителното настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ. Със заповед № 513з 2674 от 28.04.2015 г. директорът на СДВР е оправомощил началника на сектор "Миграция" - СДВР да налага принудителни административни мерки по чл. 39а, ал. 1 и чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за издаването си, а при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че при издаването на заповедта са изпълнени предпоставките и е спазена разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, като актът е материално законосъобразен досежно основанието на постановеното с него принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, включително досежно срока му с максимална продължителност от 6 месеца. Изложил е, че по делото е установено, че жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ - гражданин на трета страна, спрямо когото е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България". Лицето не е молител в производство по издаване на разрешение за пребиваване в Република България, няма адрес известен на органите на дирекция "Миграция" където ще пребивава, нито данни, че разполага със средства за издръжка или задължителни застраховки. Достигнал е до извод, че съвкупната преценка на тези данни обосновава предположението, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената му мярка принудително отвеждане до границата на Република България, както и че е изпълнено отрицателното условие по чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115/ЕО - спрямо него да не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. Посочил е, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се обезпечи изпълнението на наложената по отношение на чужденеца ПАМ. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 от ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата на Република България", с допуснато по отношение на нея предварително изпълнение. Налице са и останалите регламентирани в закона предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че е налице реална опасност чужденеца да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Видно от данните по делото, П. Ш. е влязъл нелегално на територията на Република България. Същият е без документи за самоличност. Не е установено да има средства за издръжка или лица, които да му предоставят такива. Посоченото мотивира извод за вероятна основателност от затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България". Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да може да се установи), води до извод, че мярката "ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване" е неприложима в настоящия случай, предвид което е налице и посоченото в чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за неправилност на решението, предвид факта, че с оспорената заповед на лицето не е даден задължителен съгласно чл. 39 "б" от ЗЧРБ срок за доброволно напускане. Видно от разпоредбата на чл. 39 "б" от ЗЧРБ срокът за доброволно изпълнение на задължението за връщане следва да бъде посочен в заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЧРБ, каквато ПАМ с оспорената заповед не е приложена. С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България, са упражнени законосъобразно. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,