Решение № 8767 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2019 г.

Решение № 8767 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Йорданов от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 1113/6.06.2019 г. по адм. дело № 694/2019 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 4038/25.02.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от ЗДСл, във вр. чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ, на длъжност началник на митнически пункт II ниво, длъжностно ниво – 6, ръководно ниво 6 Б в Агенция "Митници", с ранг II старши, считано от 26.02.2019 г. Касационният жалбаподател оспорва съдебното решение с доводи за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, като прилага списък на разноските и договор за правна защита и съдействие № 19/2019 г. Ответникът - директора на Агенция "Митници", в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1113/6.06.2019 г. по адм. дело № 694/2019 г. на Административен съд Варна, е отхвърлена жалбата на Д. Йорданов против заповед № 4038/25.02.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от ЗДСл, във вр. чл. 10, ал. 1, изречение второ от ЗМ, на длъжност началник на митнически пункт II ниво, длъжностно ниво – 6, ръководно ниво 6 Б в Агенция "Митници", с ранг II старши. За да постанови оспореното решение, административният съд е приел от събраните по делото доказателства, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материални изисквания в закона. В обжалваното решение първоинстанционния съд е цитирал разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, в която е предвидено прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от страна на органа по назначаване, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3. Приетата обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения е обоснована с привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което обстоятелство по аргумент от чл. 10, ал. 1, изр. 2 от Закона за митниците е пречка за заемане на държавна служба в митническата администрация от митнически служители, които са митнически органи по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. Така постановеното решение е неправилно. С решение № 7 от 17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по к. д. № 7/2019 г. (Обн. ДВ, бр. 7 от 24.09.2019 г.) е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. (с присъединено към него к. д. № 12/2019 г., Обн. ДВ бр. 42 от 12.05.2020 г.) КС на РБ прие, че по отношение на заварените от решението на КС неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Тоест, съобразно това постановено от КС решение обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ не може да бъде част от приложимото действащо право не само занапред, но и към момента на издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните, след като производството по оспорването й не е приключило с влязло в сила решение, а е висящо. Следователно основаването на оспорения административен акт на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е в противоречие с материалния закон. Като е приел обратното, макар и по различни съображения, първонистанционният съд е постановил незаконосъбразно съдебно решение. Предвид констатираната незаконосъобразност на оспореното решение и посочените основания за неговата отмяна, следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед като материално незаконосъобразна подлежи на отмяна. С оглед изхода на спора в полза на касатора се дължат разноски, съгласно представените доказателства за тяхното извършване в размер на 1260 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по 700 лв. за първата инстанция, видно от договор за правна защита и съдействие № 3/2019 г. и 560 лв. пред настоящата съдебна инстанция, видно от договор за правна защита и съдействие № 19/2019 г., както и 70 лв. платена държавна такса за настоящата инстанция или общо 1330 лв. платимо от Агенция "Митници". Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от ответника е неоснователно, тъй като процесуалния представител на касатора е осъществил реално процесуално представителство, чрез участие във всички проведени съдебни заседание, изготвяне на подробни писмени становище и бележки до делото и заплатеното адвокатско възражение не е прекомерно спрямо предвиденото в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение