Решение № 6088 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16507/2009 г.

Решение № 6088 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16507/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 636 от 16.11.2009 г., постановено по адм. д. № 831/2009 г. Плевенският административен съд е отменил заповед № 3307 от 14.08.2009 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Община гр. Плевен, потвърдена с решение № 94ББ-0004-0021 от 07.09.2009 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Плевен и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция социално подпомагане гр. Плевен с молба да бъде отменено като необосновано. Счита за неправилно установена от съда фактическата обстановка по спора и за недоказана необходимостта от отпускане на акумулаторна инвалидна количка за Борис Йонов, тъй като лицето не отговаря на медицинските условия по Приложени № 7 към чл. 40 от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото Борис Петров Йонов се явява лично, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Плевенския административен съд за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е спазил принципите на правото за служебно начало при обективното изясняване на фактите по спора и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, при проверка законосъобразността на заповедта да не се ограничава само от основанията, посочени от оспорвания, а да осъществи съдебен контрол на всички основания по чл. 146. Основното доказателство по спора, на което основават доводите си и двете страни е експертно решение на ТЕЛК № 1736/141 от 23.07.2009 г. с водещата диагноза при преосвидетелстването на Борис Йонов "последици от мозъчносъдова болест" с определена 96% ТНР с чужда помощ пожизнено. В същото изрично е отразено становището на комисията, че лицето се нуждае от акумулаторна инвалидна количка. Отказът на административния орган да удовлетвори молбата на Йонов за отпускане на еднократна целева помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка е обоснован с мотива, че лицето не отговаря на изискванията по Приложени № 7 към чл. 40 от ППЗИХУ - липса увреждане на горните крайници. Правилно съдът, поради липса на специални медицински познания да изтълкува отразения в ЕР цялостен статус на Борис Йонов, е изискал от членовете на експертната комисия становище - дали водещата диагноза "последици от мозъчносъдова болест" има отражения и върху двигателната активност на горните крайници на лицето. Същите са отговори в писмо вх. № 3987/06.11.2009 г. по делото, че от т. 11.1. на въпросното ЕР № 1736/23.07.2009 г. следва нарушение на двигателната активност на горните крайници, която била описана в раздела "обективно състояние" (стр. 2, ред 24-26) като "акт. движ. редуцирани по сила, обем и скорост в лека степен за леви крайници". Това становище на медиците, участвали при преосвидетелстването на Йонов и запознати с подробностите от здравословното му състояние, е мотивирало съда за отмяна на оспорения административен акт. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за обосновано. По делото не се спори по заложените в релевантната материалноправната норма изисквания за получаване правото на еднократна целева помощ за акумулаторна инвалидна количка, а по фактическото им наличие при Борис Йонов. Събраните писмени доказателства сочат на категорично установени данни за нарушена двигателна активност по сила, обем и скорост в лека степенна за лява ръка на лицето, което обуславя наличие на условията по приложение № 7 към чл. 40 от ППЗИХУ. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,