Решение № 13608 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2020 г.

Решение № 13608 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Мохамади от [държава], чрез процесуалния представител адвокат Стоянова срещу решение № 2785 от 8.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3420 по описа за 2019 г. на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение № 1565 от 13.03.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на Х. Мохамади е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон /Закона за убежището и бежанците – ЗУБ/ - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. първо от АПК. Излага подробни доводи за несъгласие с изложените мотиви на първоинстанционния съд и иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество на спора като се отмени описаното решение на председателя на ДАБ. Председателят на ДАБ, чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава много подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 1565 от 13.03.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на Х. Мохамади е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Съдът в обширни и подробни мотиви е изяснил твърдяните от жалбоподателя факти, анализирал е събраните данни по преписката пред административния орган и е извел правни изводи за липса на законови предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен такъв на лицето. Поради което е определил административния акт като законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, както се твърди в касационната жалба. Съдът аналитично и последователно е описал фактите и е направил съответните фактически установявания. При установяването на предпоставките по по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ от искащия закрила не са изнесени изискваните конкретни данни за лична заплаха или на семейството му, които се основават на различия във вяра, политически убеждения, раса, пол и т. н. Всяка една бежанска история следва да отговаря на личния профил на подалия искането за закрила чужденец и тази история от друга страна следва да може да бъде подведена под международните разпоредби, уреждащи правото на закрила и конкретното национално законодателство. В случая такава история не е налице. Твърденията за заплаха поради изповядване на определена религия следва да бъдат подкрепени с конкретни достоверни данни. Каквито в случая няма. Всички оплаквания в касационната жалба са били такива и пред първата инстанция и са разгледани подробно и са дадени съответните фактически и правни отговори. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение