Решение № 10311 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2013 г.

Решение № 10311 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи - София против решение № 6114 от 15.11.2012 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. д. № 7101/2012 г. По изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1-во от АПК - се иска отмяна на решението. Ответната страна - Валя Василева Радева, чрез процесуалния си представител - адв. Благоева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните. Безспорно е по делото, че към момента на издаване на оспорената заповед Валя Василева Радева е главен полицай - младши оперативен дежурен в група "Оперативна дежурна част", към 09 РУП - СДВР, категория Д. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на директора на СДВР на осн. чл. 226, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗВМР на Валя Радева е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за това, че същата е била назначена по график на 16.02.2012 г., като към 21,40 часа е отдала разпореждане на полицейски служители за задържане на две лица, на които е извършена полицейска проверка в ж. к. "Люлин" - София. Служителката не е дооценила обстоятелствата и необходимостта от задържане на лицата, тъй като не са били налице данни за евентуалната им съпричастност към извършване на престъпление. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗМВР основанието за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР е нарушение на служебната дисциплина, а видовете дисциплинарни нарушения са изчерпателно изброени в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. Необходимите задължителни реквизити, които следва да притежава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са формулирани в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Според разпоредба, дисциплинарното наказание са налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретния случай в заповедта е посочено, че допуснато дисциплинарно нарушение се изразява в това, че "не е дооценила обстоятелствата и необходимостта от задържане на лицата, тъй като не са били налице данни за евентуалната им съпричастност към извършване на престъпление". Изводът на съда, споделен и от настоящата инстанция, базиран на събрания доказателствен материал, е че Радева не е проявила небрежност в служебната си дейност. Двете лица са задържани и отведени в РУП, именно поради наличие на регистрация на единия от тях за криминални прояви, с цел изясняване евентуалната им съпричастност в извършването на грабежи на територията на ж. к. "Люлин" - което съгласно събраните гласни доказателства е обичайна практика. Още повече, че наказващият орган не е доказал, че именно Радева е разпоредила задържането на лицата. Административният акт е издаден и в нарушение на разпоредбите на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Поради всичко изложено оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като я е отменил, АССГ е постановил правилно решение при липса на сочените отменителни основания, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение