Решение № 1300 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6609/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н., чрез адв. Ц. Банков като процесуален представител, против решение 3394 от 02.04.2024 г., постановено по адм. дело 950/2023 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му и за произнасяне по съществото на спора за прогласяване на процесната заповед за нищожна. Сочи се несъответствие на правните изводи на съда с установените фактически обстоятелства и с приложимите материалноправни норми. Ответникът заместник кмет на Община Варна, чрез пълномощника си юрк. С. Донкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Ответниците Р. Й. С. и И. И. С., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Община Варна, И. З. Н., И. А. Д., П. Д. Д. и М. П. Д., не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на С. Н. Н. с искане за прогласяване нищожността на Заповед 1489/03.06.2021 г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1 и ал. 2, вр. ал. 6 от ЗУТ, е разрешено на Р. Й. С. и Р. И. С. - собственици на ПИ 10135.2552.2149 по КК на гр. Варна, [жк] и на М. П. Д. собственик на ПИ 10135.2552.2145 по КК на гр. Варна, [жк], прокарване на временен път с ширина 3 м., като е определено трасето на временния път да премине през обособена пътека в ПИ 10135.2552.2150, собственост на И. А. Д. и П. Д. Д., покрай западната му граница, обща засегната площ от 39 кв.м. и през ПИ 10135.2552.2148, собственост на И. З. Н. праводател на настоящия жалбоподател, покрай източната граница на имота, общо засегната площ 84 кв. м., след което пътят продължава през имота на Р. С. ПИ 10135.2552.2149, засегната площ 52 кв.м., за да достигне до ПИ 10135.2552.2145. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е валиден административен акт - издадена е от компетентен орган, в предвидената писмена форма и надлежно мотивирана, съдържа ясно волеизявление на органа, а разпоредените правни последици съответстват на правното основание за издаването й. След преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, съдът е установил, че са доказани предпоставките по чл.190, ал.1 и ал.2 ЗУТ, с оглед на което е отхвърлил като неоснователни наведените оплаквания за отсъствие на законово основание за постановяване на процесния административен акт. С горните съображения е обоснован решаващият извод, че процесната заповед не страда от пороци, водещи до нищожност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Както се посочи, административният съд е сезиран с жалба с искане за обявяване на нищожността на заповед, с която на основание чл.190, ал.6 вр. с ал.1 и ал.2 ЗУТ е разрешено прокарване на временен път, която жалба е отхвърлена с оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт. Същият е постановен в съответствие с доказателствата по делото и след надлежна преценка на основанията за нищожност на административните актове. Както правилно е приел първоинстанционният съд, нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта винаги води до нищожност, а в случаите на процесуални пороци в широк смисъл и противоречие с материалния закон, преценката за действителността на акта е винаги конкретна и се обуславя от вида и тежестта на порока, от който същият е засегнат. Видно е, че с предявената пред административния съд жалба, не се оспорва компетентността на издателя на процесната заповед; не се твърдят нарушения на формата и на процесуалните правила, които да водят до липса на волеизявление, а и от проверката на акта по горните критерии се установява надлежно делегиране на правомощия по чл.190, ал.6 вр. с ал.1 и ал.2 ЗУТ от кмета на община Варна в полза на заместник кмета, както и наличие на реквизитите по чл.59, ал.1 и ал.2 АПК, вкл. на ясна разпоредителна част. Оплакванията на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт са във връзка с приложението на материалния закон, като се твърди несъответствие между правните последици от заповедта с нормативната разпоредба, която е посочена като правно основание за издаването й. Изложени се доводи, че същата е лишена от законово основание, тъй като липсват предпоставките, визирани в хипотезата на чл.190, ал.1 и ал.2 ЗУТ. Тезата на жалбоподателя е отречена от решаващия съд като неоснователна. Настоящият състав на касационната инстанция счита за правилен крайният извод в оспореното решение за валидност на процесната заповед, преценена във връзка с приложението на материалния закон. Не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради противоречие с материалния закон. Както се посочи по-горе, за да има такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма /в случая чл. 190, ал. 1 и ал.2 ЗУТ/ или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. Обосновани от доказателствата са констатациите в оспореното решение, че фактическото основание в процесната заповед кореспондира на правното основание за издаването й. Органът е разрешил прокарване на временен път, което правомощие е предвидено с разпоредбата на чл.190, ал.6 ЗУТ, т.е. разпоредените правни последици от волеизявлението са допустими от правния ред. От друга страна, по делото са установени предпоставките, предвидени в приложените материалноправни нроми. Не е спорно по делото, че до ПИ 10135.2552.2145 и ПИ 10135.2552.2149 няма транспортен достъп; че за същите няма действащи ПУП-ПРЗ, а според действащия ОУП, те попадат в смесена функционална зона /СМФ/; че според действащия ПУП-ПУР за [жк] за ПИ 10135.2552.2145 е предвидено лице към проектираната улица с о.т.45-2460, а за ПИ 10135.2552.2149 е предвидено лице към проектирани улици с о.т.45-2460 и с о.т. 44-45-46, които не са открити. От горното следва, че имотите, до които е разрешено прокарване на временен път, не са урегулирани и няма доказателства за започнала устройствена процедура по урегулирането им с ПУП, но са включени в ОУП, съответно за същите е предвидено лице към проектирани с ПУП-ПУР, нови улици. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза в този смисъл не е оспорено от жалбоподателя. Горното доказва приетите от органа основания по чл. 190, ал.1 и ал. 2 ЗУТ, от което следва, че оспореният административен акт е издаден при наличие на условията, предвидени в приложимия материален закон, поради което не е налице нищожност на същия, както обосновано и правилно е прието от съда. Ирелевантно за валидността на заповедта е дали са изпълнени изискванията на чл. 190, ал. 3 ЗУТ, тъй като нарушенията на разпоредбата биха породили отмяна, а не нищожност на административния акт. Възраженията в касационната жалба в тази част са неотносими и не следва да се обсъждат. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не се следват деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,