Решение № 5029 от 11.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Илиев от гр. София, подадена от процесуалния представител адв. Хорозов, и по касационна жалба на главния архитект на район Оборище, Столична община, чрез пълномощника юрк. Делчева, срещу Решение 3836 от 11.06.2021 г., постановено по адм. дело 5187/2018г. по описа на Административен съд София град, с което е обявена нищожността на виза за проектиране, издадена на 19.01.2017 г. от главния архитект на район Оборище, Столична община, и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба на И. Илиев се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради допуснато процесуално нарушение отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената виза е издадена от некомпетентен орган, тъй като нито имотът, за който се отнася визата, нито намиращите се в него сгради са недвижима културна ценност. Според касатора констатираното от съда несъответствие на визата с действащия подробен устройствен план /ПУП/ не е основание за нищожност на акта. Възразява се също така, че съдът не се е произнесъл по останалите искания, направени в жалбата. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата, кактои се присъдят разноски по делото. В касационната жалба на главния архитект на район Оборище, Столична община, се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че макар и издадената виза за проектиране да третира Зона Г 14, която попада в III режим на опазване на деклариран групов паметник на културата - Граустройствена зона Г- 14, то сама по себе си жилищната сграда, предмет на възстановяване с процесната виза не притежава характеристиките на паметник на културата, което от своя страна не изключва в случая компетентността на главния архитект на район Оборище, Столична община. Според касатора неправилно съдът приема също така, че издадената виза е в противоречие с действащия ПУП, без да съобрази, че визата е за проучване и възстановяване и е издадена на база контролно-геодезическо заснемане. Претендира се отмяна на съдебното решение. ОтветницитеЮ. Алкалай, А. Драгинов, Р. Драгинов, Е. Ландау, А. Шербанова, Е. Маркова, Л. Димитров, Х. Христов и И. Загорчев, А. Лукарска, Д. Николова, К. Димитров, В. Нинов, Подиум бутик ЕООД, Интеракт ЕООД, ХПТПК Българско народно творчество, Кооперативен съюз Национален съюз на трудово-производителните кооперации, Трудово-производителна кооперация Димитър Благоев, Трудово-производителна кооперация Фина промишленост, ЧЕЗ Разпределение България АД и Кооперация ВПК Импулс 21, редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните жалби. Ответниците - Г. Папакочев, Л. Томасини и Т. Плочев, редовно призовани чрез особения представител адв. Йорданова, в съдебно заседание не се представляват и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Ю. Алкалай, А. Драгинов, А. Шербанова, Р. Драгинов, Е. Ландау и А. Драгинова /починала в хода на производството и вместо нея конституиран наследника й Е. Маркова/ срещу виза за проектиране от 19.01.2017 г., издадена на основание чл. 140, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 66, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/ от главния архитект на район Оборище, за проучване и възстановяване на съществувала жилищна сграда в УПИ XIII 3, кв. 9, м. ГГЦ Зона Г 14. Във визата е посочено, че следва да се спазят в хоризонтално и вертикално отношение обема на съществувалата сград и параметрите за устройствена зона Ц2, както и че визата следва да се съгласува с НИНКН, съгласно протокол 13/26.04.2005 г. на НИПК. За да прогласи за нищожна процесната виза за проектиране първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от некомпетентен орган. Съдът приема, че към датата на издаването на визата за проектиране главният архитект на Столична община е предоставил правомощия на главните архитекти на райони, съобразно т. 5.3 от негова заповед РД-09-50-1042/06.12.2012г., изменена със заповед РД-09-50-222/28.03.2014г., служебно известни на съда и общодостъпни на адрес: www.sofia-agk.com, раздел Администрация, подраздел Правомощия, да издават визи на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ за предвидените с подробните устройствени планове строежи, но с изключение на недвижимите паметници на културата, необходимостта от чието съобразяване в случая изрично е отбелязано в процесната виза. Позовавайки се на приетите по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, административният съд е обосновал и извод за несъответствие на оспорената виза на определението, дадено в чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, както и с предвиденото по действащия ПУП, доколкото по делото се установява, че в ПУП е отразено допълващо, а в процесната виза основно застрояване, като в текста й изрично е посочено, че важи за проучване и възстановяване на съществувала жилищна сграда, която е основно застрояване, според чл. 20, ал. 2, вр. чл. 8, т. 1 от ЗУТ, а не допълващото по чл. 20, ал. 3 от ЗУТ. Предвид издаването на процесната визата за проектиране при липса на надлежно овластяване, съдът приема за безпредметно обсъждането дали са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и съответствието на визата с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед на това, и при съобразяване на чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е обявил процесната виза за проектиране за нищожна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, обосноваващ извод за нищожност на оспорената виза за проектиране. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената виза за проектиране, издадена от главния архитект на район Оборище, Столична община, е нищожен акт, доколкото същата е издадена от некомпетентен орган. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове, но безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган. Разпоредбата на чл. 140 от ЗУТ регламентира реда за издаването на виза за проектиране, като в ал. 7 от същата норма изрично са посочени компетентните органи, които могат да издават виза, между които е и главният архитект на общината. С нормата на § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ се регламентира възможността за делегиране на това правомощие от страна на главния архитект на общината, т. е. с цитираната разпоредба е изрично разписана възможността главния архитект на общината да преотстъпва свои функции на други длъжностни лица от общинската администрация, в частност на главните архитекти на районите. Тази норма не визира ограничения за главния архитект при предоставянето на негови функции на други длъжностни лица от общинската администрация, а понятието функции безспорно включва и законово предоставени правомощия. При съобразяване на цитираната норма със заповед РД-09-50-1042/06.12.2012 г. главният архитект на Столична община е предоставил на главните архитекти на райони свои функции по ЗУТ, между които и издаването на визи за проектиране за предвидените с подробните устройствени планове строежи, за които са компетентни да одобряват инвестиционни проекти и да издават разрешения за строеж, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ с изключение на визите по чл. 12, ал. 3, чл. 50, чл. 51, чл. 58, чл. 59 и чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, както и за недвижими паметници на културата /т. 5.3/. С оглед на това главният архитект на район Оборище е разполагал с правомощието да издаде виза за проектиране, но само в обхвата на изрично посоченото в заповедта и при съобразяване на визираните в нея ограничения на това правомощие. В конкретния случай, видно от изрично указаното в процесната виза за проектиране, същата се издава от главния архитект на район Оборище на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и чл. 66, ал. 2 от ЗС за проучване и възстановяване на съществувала жилищна сграда в УПИ XIII 3, кв. 9, м. ГГЦ Зона Г 14. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жилищната сграда, за възстановяване на която е издадена визата, макар и да не е единична недвижима културна ценност, се намира в УПИ XIII 3, кв. 9, който имот попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност Градоустройствена зона Г 14 III режим за неговото опазване в гр. София, поради и което в самата виза е посочена необходимостта от съгласуване с НИНКН. Видно също така от приетите по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, в зоната на предвидената за възстановяване жилищна сграда по действащия ПУП план за застрояване, одобрен с Решение 1 от 10.12.2001 г. по Протокол 32 на Столичен общински съвет, е предвидено петно за застрояване със сигнатура съществуващо допълващо застрояване, а предвиденото с визата за проектиране е основно застрояване по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. При така установеното по делото законосъобразен е извода на решаващия съд, че оспорената виза е издадена извън кръга на предоставените правомощия на главния архитект на район Оборище, които следват от посоченото в заповед РД-09-50-1042/06.12.2012 г. на главния архитект на Столична община. В съответствие с цитираната заповед в правомощието на главния архитект на район Оборище е издаването на виза за проектиране за строежи, предвидени с ПУП, какъвто безспорно процесната жилищна сграда не е, доколкото се установява, че по действащия ПУП ПЗ за УПИ XIII 3, кв. 9, в зоната на разполагане на сградата е предвидено допълващо застрояване, а не основно застрояване. Извън правомощията на главния архитект на район Оборище е и издаването на виза за проектиране по чл. 140, ал. 4 от ЗУТ, касаеща имоти, попадащи в границите на недвижими културни ценности /в случая групова недвижима културна ценност Градоустройствена зона Г 14 III режим/, каквато безспорно е и процесната виза за проектиране, макар и цитираната норма да не е посочена изрично в нея. Видно от съдържанието на т. 5.3 от заповед РД-09-50-1042/06.12.2012 г., доколкото в нея не се посочва изрично визата по чл. 140, ал. 4 от ЗУТ, то на главните архитекти на райони не са предоставени правомощията по издаването на тези визи, които правомощия, заедно с тези по издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за обекти недвижими културни ценности, остават в компетентността единствено и само на главния архитект на общината. При така обективираните факти като е приел, че обжалваната виза за проектиране е нищожен административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда за нищожност на процесната виза за проектиране, което от своя страна прави и безпредметно обсъждането на останалите основания по чл. 146, т. 2 т. 5 от АПК. По изложените съображения касационните жалби са неоснователни, а решението на съда е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,