Решение № 2459 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2017 г.

Решение № 2459 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез неговия представител срещу решение № 3174/09.05.2017 г. по адм. д. № 390/2017 г. на Административен съд С.- град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответниците по касационната жалба - В. Й. И., Л. П. И. и Р. В. В. чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Й. И., Л. П. И. и Р. В. В. срещу заповед № РА-50-539/29.08.2016 г. в частта за УПИ- VIII-631, кв. 40 по плана на гр. С., м. "З. Х. Д.", район Подуяне, по действащия ПУП съгласно заповед № РД-50-09-126/17.02.1995 г., нанесен като ПИ с идентификатор 68134.606.631 по одобрената кадастрална карта, на който имот жалбоподателите са собственици. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Спрямо имота не е налице основанието по чл. 22 ЗУТ. Предвижданията на действащия ПУП за него не противоречат на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община и не е изпълнено нито едно от фактическите основания, посочени в заповедта. За същия има виза за проучване и проектиране с устройствени показатели, спазващи параметрите на ОУП и действащия ПУП. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед на главния архитект на Столична община е разрешено на основание чл. 135, ал. 5, чл. 134, ал. 1, т. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и чл. 22 ЗУТ да се изработи окончателен проект за подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за преструктуриране на ж. к. "Х. Д." за определен в нея териториален обхват. Законосъобразно съдът е приел, че подадената пред него жалба е допустима. Мотивираното предписание за изработване на проект за изменение на ПУП, с какъвто характер е заповедта, или отказът за това по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, които не са изключени от съдебен контрол с изрична законова норма. Като съсобственици на УПИ в обхвата на заповедта, жалбоподателите пред първата инстанция имат активната легитимация да обжалват същата по отношение на този имот като заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ. В случая инициативата за издаване на оспорената заповед на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е на кмета на район Подуяне. С нея служебно се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за преструктуриране на жк "Х. Д." с определен териториален обхват. На основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ със заповедта е спряно прилагането на действащите ПУП, вкл. и по отношение на процесния УПИ, поради което за оспорващите е налице правен интерес да я обжалват, тъй като се засягат пряко техни права и законни интереси. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, включително и приетото без оспорване от страните заключение на съдебно- техническата експертиза. Правните изводи на съда са в съответствие с доказателствата по делото. Правилно е прието, че по отношение на процесния УПИ не се установяват фактическите основания, посочени в заповедта и не са изпълнени материалноправните изисквания, съдържащи се в правните основания на чл. 22 ЗУТ. Изложените в оспорената заповед фактически съображения са за несъотвествие на действащия от 1988 г. план и приетите през различни времеви периоди изменения на ПУП за отделните имоти с Общия устройствен план на Столична община, с който се определя създаването на нови мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; противоречие между регулационните граници на УПИ и отрежданията за поземлени имоти в предвижданията на ПУП на м. "ж. к. Х. Д." с данните за собственост и кадастралните граници по влезлите в сила КККР, одобрени със заповед от 09.03.2016 г. Органът се е позовал на приетия през 2013 г. проект за "Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град С. 2014 -2020 г.". Посочил е, че с преструктурирането ще се обособят имоти за съхраняване на съществуващите зелени площи, ще се оформи вътрешно-кварталната структура на комплекса, ще се предвидят терени за осигуряване на необходимите паркоместа, ще се създаде възможност за развитие на велосипедното движение и други, поради което проектът за ПУП следва да бъде изпълнен със средства на общинския бюджет. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗУТ, в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани. Според § 5, т. 23 ДР ЗУТ "комплексно" е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга. От данните по делото е установено, че процесният УПИ е частна собственост и не попада в по-голям имот със сгради в режим на комплексно застрояване. Вещото лице установява, че в кв. 40 на ж. к. "Х. Д." не е налице комплексно застрояване, поради което същият не следва да се включи в обхвата на обжалваната заповед. Всички имоти в квартала са частна собственост с изключение на УПИ I-638 за поликлиника, която е изградена. Съгласно ОУП на гр. С. процесният имот попада в зона Жк - жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване, с параметри: плътност на застрояване - 40%, минимална озеленена площ - 40%, Кинт - 3.0 и кота корниз на предвиденото в него застрояване - 26 м за жилищно застрояване и 32 м за обществено застрояване. Регулационните граници на УПИ и имотните такива по одобрената през 2016 г. кадастрална карта съвпадат. Не се предвижда отчуждаване на части от имоти за разширяване или промяна на улици, нито отчуждаване на частни имоти за озеленяване. Посоченият в оспорената заповед интегриран план за градско възстановяване и развитие също не съставлява обстоятелство, което може самостоятелно да обоснове разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, както правилно е приел съдът. При тези данни законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че предвижданията на действащия за имота ПУП не противоречат на ОУП и липсват доказателства имотът да отговаря на другите условия, приети от административния орган, поради което не се установява изпълнението на някоя от хипотезите, посочени като правни основания в заповедта. Доводите в касационната жалба приповтарят обстоятелствата, изложени в оспорения акт и не съдържат конкретни аргументи за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила или на материалния закон. Възражението, че предназначението на имота е за озеленени площи не се подкрепя от доказателствата по делото и се опровергава напълно от заключението на експертизата. По принцип дали е допустимо в жилищен комплекс да се урегулира нов имот за жилищно строителство зависи от спазването на съотношението за "застроена- озеленена площ" в рамките на отделния квартал на първо ниво и след това-спазване на нормите за това съотношение за целия квартал. В случая обаче в отделния квартал 40 не е налице комплексно застрояване, а имотът е регулиран. Не са налице и другите основания, посочени в обжалваната заповед- чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, погрешно изписани като такива от ЗУЗСО- настъпили обществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът, възникнали нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или изменение на кадастралния план поради несъвпадане на имотните граници с регулационните такива. За тях не са изложени нито фактически основания, нито са изпълнени материалноправните изисквания на тези разпоредби. Предвид изложеното, като е отменил административния акт в оспорената му част, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски по представено пълномощно и списък в размер на 1000 /хиляда/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,