Решение № 2700 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 615/2015 г.

Решение № 2700 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 615/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба и касационен протест, подадени от: 1/ зам. кмета на община-Плевен, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Величкова; и 2/ Окръжна прокуратура - Плевен, чрез прокурора в ОП - Плевен Йорданка Антонова, и двете против Решение № 567/03.12.2014 г. по адм. дело № 1168/2013 г. на Административен съд - Плевен. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С касационния протест се иска отмяна на протестираното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Димитър Динев Жеков, чрез пълномощника му - адв. Йорданов, оспорва касационната жалба и касационния протест, като недопустими и евентуално, като неоснователни. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените касационна жалба и касационен протест. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че подадените касационна жалба и касационен протест са допустими. По същество ги намира за основателни, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отменил Заповед № РД-12-1000/05.11.2013 г. на зам кмета на община Плевен, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Павилиони за търговия на дребно", намиращи се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56722.659.1036 по кадастралния план на гр. Плевен, с извършител Димитър Динев Жеков, като незаконосъобразна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 2, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че разпоредения за премахване строеж, не е такъв по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а представлява преместваем обект по чл. 56, ал. 1, вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Правните изводи на съда са въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и на заключението на тройна СТЕ. Според съда характеристиката на строежа, като преместваем, прави заповедта материално незаконосъобразна, тъй като за преместваеми обекти не се изисква издаване на строителни книжа по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, както и не е приложим реда за премахване по чл. 223, вр. с чл. 225 от ЗУТ. Решението е неправилно. В нарушение на събраните по делото доказателства, съдът е направил незаконосъобразни изводи относно характера и вида на извършеното строителство - предмет на оспорената заповед. От данните по административната преписка и заключението на тройната СТЕ, е установено, че за процесните павилиони има издадени строителни книжа, относими за преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, а именно: одобрена схема на Гл. архитект при община - Плевен, Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № 27/13.04.2011 г., по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, за 8 бр. павилиони/контейнери за търговия на дребно, одобрен технически проект по части: архитектура, конструкции, вертикална планировка и пр., но няма такива, изискуеми за строежите, по § 5, т. 36 от ДРЗУТ, а именно одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Следователно определящо за правилното приложение на материалния закон е вида и характера на изградените павилиони, които в момента представляват три броя магазини, с входове откъм ул. "В. Левски" и по-конкретно покриват ли белезите на "преместваеми обекти" по § 5, т. 80 от ДРЗУТ или са "строежи" по § 5, т. 38 ДРЗУТ. Настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд, че магазините са преместваеми обекти, поради отсъствието на съществени елементи, определящи ги за такива обекти, по смисъла на § 5, т. 80 ДРЗУТ, а именно: че същите не могат да бъдат отделени и преместени на друго място в пространството без да бъдат разглобени, демонтирани на части, с което биха изгубили своята индивидуалност, както и че поставянето им, респ. премахването им, изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята. В тази връзка настоящия състав не споделя заключението на тройната СТЕ, че павилионите са преместваеми обекти, защото след демонтирането им, могат да бъдат преместени на части на друго място и отново монтирани за същите цели. В случая не става въпрос за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж и възможност за новото му преизграждане на друго място, което не обуславя наличие на преместваем обект. За да е такъв обекта трябва да е преместваем като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъда разглобен /разрушен на съставите му части и отново изграден, което явно имат предвид вещите лица, видно от заключението им. Заключението е неприемливо и в частта, с която се уточнява, че поставянето или премахването на павилионите не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята. Това е така, защото по описанието им в съставените Констативен протокол № 1/01.07.2013 г. на РДНСК-СЗР и КП № 18/12.07.2013 г. на община Плевен, е установено, че подовата им настилка е стоманобетонова, стъпила върху подравнен терен от бетон, с дебелина 15 см., армиран с двойна мрежа. Изливането на бетонна плоча от 15 см. върху земята, върху която е извършено строителството на павилионите и същите са прикрепени трайно, несъмнено променя субстанцията на земята, в сравнение със субстанцията и начина й на ползване отпреди това строителство. Премахването им също би променило трайно тази субстанция и начин на ползване на земята. Ето защо направените от съда изводи, че разпоредените за премахване павилиони са преместваеми обекти, са незаконосъобразни, обуславящи неправилност на обжалваното решение. Павилионите не са преместваеми обекти, а са строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за който е било необходимо издаване на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Липсата на такива строителни книжа прави строежа незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и дава правомощие на зам. кмета на община Плевен, при наличие на делегирана компетентност от кмета на общината, със заповед № РД-10-1757/12.12.2012 г., да издаде заповед за премахването му и с оглед установената от органа пета категория на строежа. Предвид периода на изграждане - 2013 г. за строежа са неприложими разпоредбите за търпимост и узаконимост по § 16 от ПРЗУТ, § 127, ал. 1 е ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Следователно заповедта за премахването му е законосъобразна, а като е приел обратното и я е отменил, съдът е приложил неправилно закона. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено, вкл. и в частта на присъдените разноски, и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Димитър Динев Жеков срещу оспорената заповед бъде отхвърлена, като неоснователна. При този резултат основателно е искането на касатора - зам. кмета на община Плевен, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600 лева, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските се дължат от ответника-Димитър Жеков, чиято жалба се отхвърля, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение