Решение № 6425 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6684/2019 г.

Решение № 6425 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6684/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Шори 2005" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Ш. Ш., подадена от процесуалния представител адв. Дурова, срещу Решение № 2521 от 11.04.2019 г., постановено по адм. дело № 12361/2018 г. от Административен съд София-град с твърдения за неправилност поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Столична община, чрез процесуалния си представител, в приложен по делото писмен отговор, заявява оспорване на жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е депозирана искова молба от "Шори 2005" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Ш. Ш., с която е предявен иск, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Столична община (СО), с който претендира да му бъде присъдено обезщетение в размер на 15 423. 14 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 29.11.2013 г. до окончателното й изплащане, представляващо понесени от търговското дружество имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и други разходи за правна помощ, такси, сторени по адм. дело № 1851/2008 г. по описа на АССГ и адм. дело № 9339/2013 г. по описа на ВАС, както и разходи за проектиране по конкретно посочени 3 бр. фактури, във връзка с отменена, като незаконосъобразна, с влязло в сила съдебно Решение № 2350/10.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1851/2008 г. от АССГ, оставено в сила с Решение № 15885/29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 9339/2013 г. от ВАС, Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на СО.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен, така предявения иск, като е приел, че не са налице комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране на безвиновната отговорност на държавата.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с установените по делото факти, по които страните не спорят, обосновани са от събраните в хода на производството доказателства и са съответни на приложимия материален закон.

От фактическа страна безспорно е установено следното:

1. Исковата молба е подадена от "Шори 2005" ООД, ЕИК 131365005, със седалище гр. София, представлявано от управителя Ш. Ш., като в петитума на същата е направено искане да бъде осъдена СО да заплати на "Шори" ООД сумата от 15 423. 14 лв., представляващи имуществена вреда – извършени разходи за проектиране и адвокатски хонорара и такси по административните дела, довели до отмяна на процесната заповед, които вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената, като незаконосъобразна, Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на СО; да заплати на "Шори 2005" ООД законна лихва върху сумата от 15 423. 14 лв. за периода от 29.11.2013 г. – датата на отмяната й, до окончателното погасяване на задължението и да заплати на "Шори 2005" ООД направените по делото разноски.

1. От справка в Търговския регистър се установява, че не е налице идентичност между търговските дружества "Шори 2005" ООД и "Шори" ООД, които са два различни правни субекта с един и същи управител – Ш. Ш.. "Шори" ООД, ЕИК 130994850 е регистрирано с решение по ФД № 9273/2002 г., като след промяна от 07.02.2005 г. съдружници в дружеството са останали И. Ш. с дял от 66 % и Ш. Ш. – с 34 %. "Шори 2005" е също дружество с ограничена отговорност (след Решение № 2 от 07.03.2006 г., постановено по фирменото дело), ЕИК 131365005, регистрирано с решение по ФД № 636/2005 г.

1. По силата на нот. акт № 148 от 29.09.2005 г., вписан в Службата по вписвания с № 47 от същата дата, търговското дружество "Шори 2005" ЕООД, е придобило собствеността върху поземлен имот (ПИ), находящ се в гр. София, район "Овча купел", бел. "Н. Петков" № 55 (стар П. Напетов), цялото с площ от 9300 кв. м, съставляващ ПИ пл. № 545 от кв. 117 по регулационния план на гр. София, м. "Г. баня" чрез възмездна сделка.

Бившият поземлен имот с кад. идентификатор 68134.4332.422, впоследствие ПИ пл. № 422, кв. 116 с площ от 10749 кв. м е регистриран на собственик "Шори" ООД, (нот. акт № 82/19.01.2005 г.).

1. Установено е, че на 11.10.2005 г. търговските дружества "Шори 2005" ООД и "Шори" ООД, в качеството им на собственици, са сключили договор, и протокол към договора, с фирма "ЕНГЕЛ ИЙСТ ЮРЪП", в качеството на изпълнител, по силата на който предоставят парцелите си – пл. № 422 и пл. № 545 - на изпълнителя "... с цел проектиране и строителство на комплекс от жилища и тяхната разпродажба на свободния пазар... " със задължението да прехвърлят "... пълните права за строителство върху парцела в съответствие с плана за регулация, визата за проектиране и разрешението за строителство съгласно утвърденото от компетентните органи на град София в кратък срок след приемане на плана за регулация... ". "... След предоставянето на парцела на Изпълнителя и прехвърлянето на правата на строеж, същият ще проектира и построи комплекса... " върху парцелите (т. 3. 2. от договора). Съгласно т. 6 веднага след подписването на договора, респ. протокола, "... Изпълнителят ще назначи архитект, който ще проектира комплекса. Заплащането на архитекта ще е за сметка на Изпълнителя. ". Договорено е още, че изпълнителят е поел задължението да изготви идейния архитектурен проект "... не по-късно от 2 месеца след предоставянето на виза за проектиране. ". От анализа на договореното между страните се налага извода, че бъдещото проектиране е изцяло за сметка на фирма "ЕНГЕЛ ИЙСТ ЮРЪП", в качеството на изпълнител.

1. Инициирана е процедура за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) на УПИ XXXIV, кв. 117, м. "Горна баня", по която е издадена Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на София. По силата на т. 1 от Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г., издадена от Главния архитект на СО е одобрено изменение на план за регулация на м. "Горна баня", кв. 117, като от УПИ ХХХІV - 422, ХХХІ – "За болничен комплекс, Републикански център.... и УПИ І – "За болничен комплекс" са били създадени нови УПИ ХХХІV - 422, 545; ХХХІ – "За болничен комплекс, Републикански център....; УПИ І – "За болничен комплекс" и Задънена улица от о. т. 117 А до о. т. 117 В. В одобрения със същата заповед план за застрояване (т. 2 от заповедта) има забележка: "не се допускат сгради с изцяло жилищни функции". Границите на новообразувания УПИ ХХХІV - 422, 545 съвпадат с имотните граници на двата имота с пл. № 422 и № 545.

1. "Специализирана болница за долекуване, продължително лекуване и рехабилитация на опорно-двигателния апарат" (БУЛ-ПРО) - ЕАД е оспорила пред съда посочената заповед, която е била отменена, като незаконосъобразна, с Решение № 2350/10.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1851/2008 г. от АССГ, оставено в сила с Решение № 15885/29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 9339/2013 г. от ВАС.

1. В производството по адм. дело № 1851/2008 г. търговското дружество "Шори 2005" е конституирано като заинтересована страна с протоколно определение на съда от 22.05.2008 г. (но в диспозитива на съдебния акт е записано, че решението е постановено по отношение на заинтересована страна "Шори" с ЕИК 130994850), а в производството по адм. дело № 9339/2013 г. на ВАС "Шори 2005" ООД е касатор. В съдебните производства заинтересованата страна, респ. касатора, е бил представляван от адв. М. Рангелова, в качеството й на пълномощник на двете търговски дружества, съгласно представените по съответните дела договори за правна помощ и съдействие и пълномощни. За процесуалното представителство пред АССГ страните са договорили заплащане на възнаграждение от 500 лв., но не са представени доказателства същото да е било изплатено на адвокат Рангелова. Заплатен е депозит за изготвяне на експертиза в размер на 240 лв. В касационното производство е договорено и заплатено в брой възнаграждение от 500 лв. на процесуалния представител и 25 лв. за дължимата държавна такса.

1. В първоначалната искова молба претендираната имуществена вреда за проектиране е обоснована с 3 бр. фактури: № 24 от 02.07.2007 г., издадена от "Дизайн Д" ЕООД, на стойност 2 112. 30 лв.; № 11 от 05.12.2007 г., издадена от "Е. Г. Горна баня" ЕООД, на стойност 6 450. 84 лв. и № 559 от 12.09.2012 г., издадена от "Геокад 93" ЕООД на стойност 420 лв., или общо вреда на стойност 8 983. 14 лв. За адвокатски възнаграждения по административните дела, които не са могли да бъдат претендирани в съответните производства са предявени претенции за общо 5 840 лв. за защита пред АССГ (2 000+140+1 200+2 500= 5 840) и 600 лв. за производството пред ВАС.

Допълнително, в изпълнение на указанията на решаващия съд, ищецът е представил фактури № 23 от 02.07.2007 г., издадена от "Дизайн Д" ЕООД, на стойност 2 581. 69 лв.; № 2 от 19.10.2007 г., издадена от "Е. Г. Горна баня" ЕООД, на стойност 8 449. 69 лв.; № 94 от 24.11.2009 г., издадена от "Е. Г. Мениджмънд 2006" ЕООД на стойност 58 674. 90 лв. във връзка със споразумение от 11.11.2009 г., като платец по посочените фактури, на обща стойност 69 706. 28 лв., е търговското дружество "Шори" ООД, ЕИК 130994850. Уточнява се, че същото търговско дружество е заплатило, във връзка с подготовката на защитата по административните дела 10 222 лв., извън посочените по-рано с исковата молба. Изрично се сочи, че споразумение между двете търговски дружества за разпределение на разходите "... не съществува" и цената на иска не се променя (уточнение в молба с дата 05.03.2019 г.).

При така установените безспорни факти съдът е извел обосновани и верни правни изводи.

Фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква ищецът да докаже, с допустимите по АПК и ГПК доказателства, комулативното наличие на следните предпоставки за реализиране на отговорността на Столична община (в случая), а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие; 2. постановен или извършено/неизвършено при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. от орган или длъжностно лице на ответника; 4. да са отменени по съответния ред; 5. от тях да е настъпила вреда и 6. тази вреда да е в пряка и непосредствена причинна връзка с постановения незаконосъобразен акт, действието или бездействието. При липса на който и да било от посочените елементи отговорността на държавата, респ. общината в случая, не може да се реализира по реда на специалния закон – ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца.

Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че в случая безспорно е установено наличието на: отменен, като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение (т. е. по установения в закона ред), административен акт - Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г., издадена от Главния архитект на СО, в изпълнение на законово вменените му административни правомощия.

Но между отменената, като незаконосъобразна заповед на главния архитект, и твърдяната от ищцовото дружество имуществена вреда не е налице пряка и непосредствена причинна връзка по следните съображения:

По разходите за проектиране:

Имуществените вреди, представляващи разходи за проектиране, заплатени по фактури № 24 от 02.07.2007 г., издадена от "Дизайн Д" ЕООД, на стойност 2 112. 30 лв.; № 11 от 05.12.2007 г., издадена от "Е. Г. Горна баня" ЕООД, на стойност 6 450. 84 лв. и № 559 от 12.09.2012 г., издадена от "Геокад 93" ЕООД на стойност 420 лв., или общо вреда на стойност 8 983. 14 лв. са недоказани по неоспорим и безсъмнен начин, а дори да се приеме, че такива са налице, то заплатените по посочените фактури суми не са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената, като незаконосъобразна заповед, а са резултат от волята на ищеца. В тази връзка първостепенният съд е изложил подробни мотиви към които, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно настоящата инстанция препраща.

1. Жалбата срещу Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на Главния архитект на СО е заведена в деловодната система на АССГ на 24.01.2008 г. и същата има суспензивен ефект, т. е. същата не е влязла в сила и не е породила правен ефект.

1. Договорът между "Шори" ООД и "ЕНГЕЛ ИЙСТ ЮРЪП" е сключен на 11.10.2005 г., т. е. две години преди издаването на процесната заповед, като ищецът не е страна по този договор, а няма данни ответникът да е бил уведомен за сключването му. Налице е облигационно отношение между два равноправни правни субекта, което няма сила по отношение на трети лица.

1. Приложения по делото протокол със страни "Шори 2005" и "ЕНГЕЛ ИЙСТ ЮРЪП" е без дата и конкретни разпоредби, с изключение на т. 4, съгласно която: "... След като бъде разрешена регулацията относно парцела, страните ще подпишат, в името на добрия ред, също и подробен договор според условията на договора, а също и договор в България, според условията на договора, обаче в това няма умисъл да се наврежда и/или да се атакува настоящия протокол". Страните по протокола са заявили единствено воля и желание да се обвържат в сделка "... при идентични условия с тези на договора... " между "Шори ООД" и "предприемача... във връзка с поземлен имот, познат като парцел 422 в град София". До подписването на такъв "подробен договор" не се е стигнало по причина на оспорването. Следователно, всички разходи, направени от ищеца без да е разрешен въпросът с регулацията с влязъл в сила административен акт (за одобряване на ПУП), са за негова собствена сметка.

1. Представените по делото три броя фактури, в които последователно е описано "проектиране по договор" (л. 59); "плащане съгласно договор от 11.10.2005 г. " (л. 60) и "геодезически работи" (л. 61) обосновано са отхвърлени като доказателства за наличие на имуществена вреда във връзка с оспорваната заповед, тъй като от съдържанието на тези писмени доказателства не става ясно по какъв договор, с коя страна и какво е проектирано или са извършени геодезически работи. Предметът на дейност на фирмата на ищеца включва строителство и ремонт, изграждане... на търговски площи и жилищни сгради и т. н. и такива разходи могат да възникнат във връзка с други договори, вкл. и от датата 11.10.2005 г., тъй като процесната заповед е издадена през 2007 година, т. е. обосновано съдът е приел претенцията за недоказана и я е отхвърлил.

По претенцията на ищеца за имуществени вреди, представляващи заплатеното на адв. М. Рангелова адвокатско възнаграждение в производството пред съда:

Търговското дружество "Шори 2005" със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Григор Слатински" № 3, ет. 1, ап. 1, управлявано от Ш. Ш. е конституирано като заинтересована страна по адм. дело № 1851/2008 г. по описа на АССГ, съгласно протоколно определение от 22.05.2013 г. (л. 129). По делото е приложено пълномощно (л. 85-86), съгласно текста на което адв. М. Рангелова е била упълномощена да представлява дружеството, за което процесуално представителство е договорено възнаграждение от 500 лв. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 84) от 07.03.2008 г. не е посочено изрично, че договореното възнаграждение е било изплатено. В молба на адв. М. Рангелова за конституиране на представляваното от нея търговско дружество "Шори 2005" (ЕИК 132365005) като заинтересована страна в процеса адв. Рангелова не е поискала присъждане на понесените по делото разноски; В представеното от нея пълномощно липсват данни договореното възнаграждение от 500 лв. да й е било изплатено; На последното по делото заседание, когато е бил даден ход на делото по същество, не е присъствала (л. 487); В приложените писмени бележки по съществото на правния спор тя не е направила искане за присъждането им (л. 491-493). По посочените причини с решението си съдът от първата инстанция не се е произнесъл по разноските.

От името на "Шори 2005" ЕООД с ЕИК 132365005 адв. М. Рангелова е подала касационна жалба срещу решението по адм. дело № 1851/2008 г., по която пред Върховния административен съд е образувано адм. дело № 9339/2013 г. Съгласно пълномощното, приложено на л. 37 от делото адв. М. Рангелова представлява търговските дружества "Шори 2005" ЕООД и "Шори" ООД, за което е договорено и заплатено възнаграждение от 500 лв. Нито в касационната жалба, подадена от "Шори 2005", ЕИК 132365005, нито в проведеното о. с. з. на 28.10.2013 г., когато е даден ход на делото по същество, адв. Рангелова е направила искане за присъждане на понесените от страната разноски и касационната инстанция отново не се е занимала с този въпрос.

При така установеното искът в частта, с която се претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 1 000 лв., представляващи разноските за адвокатско възнаграждение, изплатени на адв. М. Рангелова в производствата пред съда по посочените дела, обосновано е бил приет от решаващия съд за неоснователен и отхвърлен. Това е така, тъй като в производството, в което "Шори 2005" е конституирано като заинтересована страна не са представени доказателства, а и не е отбелязано, да е извършено плащането на уговорените 500 лв.

В производството пред касационната инстанция е договорено и платено възнаграждение от 500 лв., но касационната жалба не е била уважена, респ. касаторът няма право на разноски в този процес, т. е. те остават за негова сметка.

С оглед на изложеното разноските в проведените съдебни производства в настоящия казус нямат значението на имуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не са пряка и непосредствена последица от отменения, като незаконосъобразен административен акт.

Отговорността за разноските по делото е обективна, безвиновна отговорност, а не е отговорност за вреди, тъй като може да се реализира само в рамките на висящ съдебен процес, не и отделно от него. Това е правото на едната страна да поиска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото (а настоящият случай не е такъв), като фактическият състав на тази отговорност изисква да е налице неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени по повод на този спор и водене на делото; съдебно решение в полза на претендиращият разноските. Решаващият съд преценява дали тези обстоятелства са налице и се произнася по искането с мотивиран акт.

На следващо място, с постановени тълкувателни решения общото събрание на съдиите от ВАС запълни законова празнота в нормативни актове, в които отговорността за разноските в съответното производство не е предвидена от законодателя, като прие, че понесените от страните разноски в тези производства представляват имуществени вреди, тъй като са направени във връзка със защита на права и интереси (напр. в административната фаза на оспорване на актове, издадени по реда на ДОПК, в производствата по реда на ЗАНН и НПК и т. н.). Но конкретният случай не е такъв. Въпросът за разноските в административния процес, вкл. адвокатското възнаграждение, изрично е уреден в чл. 143 АПК и в субсидиарно приложимия ГПК, поради което на още едно основание такива не могат да се търсят по реда на специалния закон ЗОДОВ.

По изложените съображения искът и в тази част обосновано е приет за неоснователен и недоказан и е бил отхвърлен. Не е доказано наличието на вреда, нито на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на Главния архитект на СО и твърдяните от ищеца вреди. Решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на ищеца за заплащане на разноски в настоящото производство е неоснователна и не следва да бъде уважена.