Решение № 3439 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2016 г.

Решение № 3439 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Итал мебел" ЕООД моли да бъде отменено решение № 50/14.01.2016 г. по адм. д. № 1814/2015 г. на АС-В., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-08.-1402856-091-001/09.02.2015 г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В защита по същество моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-В. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-08.-1402856-091-001/09.02.2015 г. на ТД на НАП-В., с който е определен допълнително корпоративен данък за внасяне 12 266,84 лв с 9430,10 лв лихви за 2008 г. поради увеличение на финансовия резултат със 122 668,39 лв, представляващи изплатени лихви по договор и споразумение от 2.06.2003 г. с "Добруджанска мебел"АД на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Страните не спорят по фактическата обстановка, която правилно е възприета от съда: по договор от 2.06.2003 г. ревизираното лице, представлявано от У. П. - управител, е придобило предприятието и фирмата на "Добруджанска мебел"АД за 71 000 лв, платими до 30.11.2003 г. Предприятието включва активи на стойност 1 422 000 лв. На същата дата е сключено споразумение по чл. 15, ал. 2 от ТЗ между същите страни, според което ревизираното лице ще плати на "Добруджанска мебел"АД задълженията към кредиторите, намалени с вземанията - 979 000 лв на части в срокове до 30.11.2003 г., до 28.02.2004 г. и до 30.06.2004 г. По договора и споразумението са договорени лихви по 12% до окончателно изплащане на цената и поетите задължения. За обезпечаване вземанията на продавача по т. 8 от договора е предвидено вписване на ипотека върху недвижимите имоти и особен залог върху машините и съоръженията в полза на продавача. На 5.10.2004 г. "Добруджанска мебел"АД е изкупила дялове в капитала ревизираното лице на цена 5000 лв от едноличния собстевник на ревизираното лице - "Лейк вю истейтс" ЛТД - регистрирано на Б. В. острови, представлявано от упълномощен представител У. П. В РА е прието, че след придобиване капитала на ревизираното лице, последното и "Добруджанска мебел"АД са свързани лица, заплащането на лихви по договора и споразумението е в отклонение от данъчно облагане и на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат с начислените за 2008 г. лихви и са определени дължим корпоративен данък за внасяне с лихви. В решението на директора на Дирекция "ОДОП"-В. е прието, че не са налице условия за приложение на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, но РА е законосъобразен по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като лихвите са начислявани по счетоводни справки без да е налице първичен счетоводен документ. Съдът е приел, че РА е законосъобразен по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като при сключването на договора и споразумението от 2.06.2003 г. купувачът - ревизирано лице не е разполагал със средства, за да плати поетите задължения. Вещото лице е дало заключение, че дружеството за 2002 г. и 2003 г. има финансов резултат загуба. Дало е заключение също, че законната лихва върху неплатените задължения по договора и споразумението за 2008 г. е в размер 157 106,43 лв /ОЛП + 10% годишно/. Вещото лице дава заключение също, че ако се увеличи финансовия резултат с разликата от заплатените лихви до законната лихва за 2008 г. в размер 34 438,04 лв дължимият корпоративен данък за ревизираното лице би бил 3443,80 лв. Съдът е приел, че при липса на финансови средства да се изпълнят задълженията по сключените договор и споразумение, последните са икономически необосновани и поради това не съставляват документално основание по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за стопанските операции по изплащане на лихвите. Основателен е доводът на касатора за неправилност на този извод. Стопанските субекти в икономическата си дейност сключват сделки, някои от които с начална невъзможност за изпълнение на поетите задължения, но липсата на средства да се изпълнят поети задължения не прави икономически неразумните сделки и договори нищожни, нито освобождава страната, поела задължения над възможностите си, от задължението да ги изпълнява. Доводът, че е налице прикрита сделка по предоставяне на кредит например е неоснователен предвид факта, че срещу задълженията си по договора и споразумението ревизираното лице е придобило всички активи на предприятието и видно от РД предприятието работи и декларира за 2008 г. приходи от 396 028,71 лв, разходи от 404 675,38 лв с резултат - загуба от 8646,67 лв, на 19.01.2009 г. е отписана временна финансова помощ от У. П. в размер 196 581,26 лв поради изтекъл давностен срок. Финансовата помощ е предоставена в този размер по договор за кредит с У. П. от 24.11.2003 г. В случая по договора за прехвърляне на предприятие и споразумението от 2.06.2003 г. са уговорени лихви по 12% при законна лихва в по. висок размер. За 2008 г. основният лихвен процент на БНБ е в размер от 4,75% до 5,77% през отделните периоди от годината като вещото лице е определило законна лихва в размер 157 106,43 лв, надвишаваща начислените лихви с 34 438,04 лв. По чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, сключени между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени, и насочена към постигане на същия икономически резултат, но който не води до отклонение от данъчно облагане. Според чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. Съдът следва да установи действителните отношения, за да определи относимите към тях правни норми, но в случая неправилно е приел, че договорът и споразумението не са действителни и прикриват друга сделка, която не е посочил каква е. След като предприятието се управлява от ревизираното лице не може да се поддържа, че договорът и споразумението не са действителни и прикриват договор за кредит, каквито твърдения страните не правят. В случая, за да е приложим чл. 16, ал. 1 от ДОПК органите по приходите следваше да докажат отклонение от данъчно облагане, каквито доказателства по делото липсват. За приложение на чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО също не са налице условия. Икономическата неизгодност на договора и споразумението от 2.06.2003 г. не ги прави нищожни и не освобождава страните по тях от задължението да изпълнят поетите задължения. Договорът и споразумението след като са действителни са достатъчно документално основание за изплащане на договорените в тях лихви. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановена отмяна на РА в частта, с която за 2008 г. са определени задължения за корпоративен данък 12 266,84 лв с 9430,10 лв лихви. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 1075 лв. В изчисленията не се включва адвокатско възнаграждение за един адвокат, което видно от договора за правна помощ и съдействие е следвало да бъде платено по банков път, а доказателства за плащане по банков път не са представени. В този смисъл е т. 1 от тълк. р. № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. П. изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,