Решение № 3343 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 494/2022 г.

ВАСПетчленен състав07.04.2022 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 10906 от 28.10.2021 г. по адм. д. № 4043/2021 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 4043/2021 г. по описа на Върховен административен съд. ОСЪЖДА Министерство на финансите да заплати на Върховна административна прокуратура сумата 20 /двадесет/ лева, разноски. ОСЪЖДА Министерство на финансите да заплати на П. З. от гр. Димитровград с [ЕГН] сумата 1000 / хиляда / лева, разноски. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3343 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 494/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, образувано по касационната жалба на министъра на финансите, чрез юрк. Л. Калейн против решение № 10906 от 28.10.2021 г., постановено по адм. д. № 4043/2021 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Релевират се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът П. З. от гр. Димитровград, чрез адв. Бойчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага становище за недопустимост на производството и обжалваното решение, поради липса на предмет, тъй като оспорения подзаконов нормативен акт е отменен, съгласно заповед № 3МФ-156/11.03.2022 г. на министъра на финансите, считано от влизане в сила на Наредба №Н-1 за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация. /ДВ, бр. 22 от 18.03.2022 г., в сила от 24.03.2022 г. /. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна за процесуално допустима. В хода на производството пред настоящата инстанция от касатора е постъпила молба на 22.03.2022 г. с искане за прекратяване на производството, тъй като отменения с обжалваното решение подзаконов нормативен акт заповед №ЗМФ -1472/29.11.2011 г. на министъра на финансите, с която са утвърдени нормативи за разходи при предоставяне на обществена информация, вече не е част от действащото право. Представя се Наредба №Н-1 от 07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация. /ДВ, бр. 22 от 18.03.2022 г., в сила от 24.03.2022 г. / и заповед № 3МФ-156/11.03.2022 г. на министъра на финансите за отмяна на процесната заповед, считано от влизане в сила на Наредба №Н-1 от 07.03.2022 г. Предвид горните доказателства и обстоятелството, че материята за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация по чл. 20, ал. 2 от ЗОДОИ към момента е надлежно уредена с друг подзаконов нормативен акт / Наредба №Н-1 от 07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация/, процесната заповед №ЗМФ -1472/29.11.2011 г. на министъра на финансите губи действие - чл. 13, ал. 1 ЗНА и не е част от действащото право. Следователно липсва надлежен предмет на произнасяне от съдебната инстанция, а правният интерес на оспорилите законосъобразността на отменената от първата инстанция заповед № ЗМФ -1472/29.11.2011 г. на министъра на финансите лица е отпаднал, тъй като целеният с оспорването правен ефект вече е постигнат. Следователно обжалваното съдебно решение се явява недопустимо, тъй като макар и с него да е отменена заповед №ЗМФ -1472/29.11.2011 г. на министъра на финансите, квалифицирана като подзаконов нормативен акт, това решение няма обратно действие, т. е. има действие само занапред и то от влизането му в сила - чл. 195, ал. 1 АПК. Отмяната на процесната заповед с новата наредба и заповед № 3МФ-156/11.03.2022 г. на министъра на финансите, е настъпила преди влизане в сила на решението, поради което същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. С оглед изхода на делото, на ответника П. З. се дължат разноски за двете съдебни инстанции в редуциран размер от общо 1000 лв, определен по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2.0024 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения и във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 144 АПК. На основание чл. 196 АПК във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК и ТР № 4/16.07.2009 г. по тълк. Д. № 2/2009 г. на ООС на I и II колегии на ВАС, касаторът дължи на Върховна административна прокуратура направените по делото разноски в размер на 20 лева - такса за обнародване в "Държавен вестник". Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1