Решение № 655 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13514/2016 г.

Решение № 655 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13514/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 34 от 21.10.2016 г., постановено по адм. д. № 245/2016 г. Административен съд - Р. е отменил по жалба на Н. Н. Н. постановление от 14.07.2016 г., с което главен инспектор от Дирекция "Инспекция на труда" - Р. е обявил съществуването на трудово правоотношение между Н. Н. Н. от гр. Т. и А. Я. С. и е дал предписание на С. да се предложи сключване на трудов договор в срок до 18.07.2016 г. Осъдил е Дирекция "Инспекция по труда" - Р. да заплати на Н. Н. Н. сумата от 110 лева разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Р. с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на Н. Н. да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Н. Н. Н., не е взел становище по касационната жалба. Ответникът - А. Я. С., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните и с оглед на тях и на приложимата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения по чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените в същата пороци на решението, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С решение № 34 от 21.10.2016 г. по адм. д. № 245/2016 г., Административен съд - Р. е отменил постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор, издадени на 14.07.2016 г. от главен инспектор в Дирекция "Инспекция на труда" - Р., с които е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето А. Я. С. и Н. Н. Н., на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ и е предписано работодателят да предложи на работника А. Я. С. сключване на трудов договор. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице основания за отмяна на оспорените административни актове на контролния орган, тъй като разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е приложима в случаите, когато е налице упражняване на трудова дейност, а в случая А. С. е помагал на Н. по предварителна уговорка между тях на конкретния ден - 14.07.2016 г. да свършат работа, поета от последния по сключен между Н. и "Непал-10" ЕООД граждански договор. Съдът се е позовал на дадените в съдебно заседание показания на С. и свидетелят Иванов, които безпротиворечиво са изложили, че не са били наети да осъществяват трудова дейност, възложена им от Н. на конкретната дата, а в качеството им на негови приятели и познати са му обещали, че ще му помогнат при извършване на ремонтни работи в птицефермата, собственост на "Непал-10" ЕООД. Съдът е посочил, че не е имало трайност в полагането на трудова дейност, нито е установена спецификата на определени трудови функции, а административният орган е издал административния акт при неизпълнение на задължението му по чл. 35 от АПК - без да изясни всички относими по случая факти и обстоятелства от значение за случая, и без да даде възможност на заинтересованата страна да даде обяснения или да направи възражения по установеното от контролните органи. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи неправилност на съдебното решение, са неоснователни. Административното производство е започнало по повод на станал инцидент на 14.07.2016 г., завършил със смъртта на един от работещите на обект "Птицеферма" в с. Щ., общ. И., обл. Р., местност "Дренето", която е собственост на "Непал-10" ЕООД, гр. В.. Посоченото дружество е сключил граждански договор за ремонт на покрив на сграда - хале № 2 с Н., с който е уговорено възнаграждение от 9 лв./кв. м., без срок за извършване на ремонтните дейности. Управителят на "Непал-10" ЕООД е издал заповед № 18/04.07.2016 г., с която е наредил на наетите по граждански договор лица да бъде проведен инструктаж при работа и е указал че тези лица са длъжни за своя сметка да осигурят инструменти и облекло. Видно от доказателствата по делото, на същата дата е проведен такъв инструктаж, което е обективирано в нарочен потокол, а инструктираните лица са положили подписи за удостоверяване на това обстоятелство в Инструктажните книги на дружеството за начален инструктаж и за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж. Управителят на "Непал-10" ЕООД е дал писмени обяснения, от които се установява, че уговорката за ремонт на покрива е следвало да се извърши само от Н. и К. Н. (другото лице, с което е сключен граждански договор за извършване на процесния ремонт на покрив), като само в случай на преценка от тяхна страна, че не могат да се справят до края на есента, могат да ангажират техни близки и познати. В тази връзка на 14.07.2016 г. Н. поискал помощ от неговите познати - М. (починалото лице), А. и М., като се уговорили те да му помогнат с ремонта на покрива на птицефермата, а той да ги почерпи в края на деня. Започнали да работят в 08.00 часа, а към 13.00 часа направили почивка, за да обядват и по това време по искане на М., се разбрали вместо да ги почерпи вечерта, Н. да им даде по 20 лв. Към 16.00 часа се случил инцидент с М., който извикал силно, докато стоял на стълбата, използвана за ремонт на покрива и всички отишли да го хванат за да не падне от нея. Поставили го на земята и Н. се обадил на 112, за да извика бърза помощ. След пристигане на линейката, обаче, М. починал. След инцидента пристигнала полиция, инспектори от Дирекция "Инспекция на труда" (ДИТ) - Р., както и множество близка на починалия мъж. Контролните органи започнали проверка, като по това време Н. не е бил в птицефермата, поради страх от заплахите на близките на починалия М., и няма данни в кой момент му е било връчено писменото уведомление. Дадени са писмени обяснения от К. Н., А. С. и М. И., като последните двама са написали идентично, че на 14.07.2016 г. са били наети от Н. Н. в качеството му на работодател да извършват монтажна дейност на пилчарника, състояща се в заваръчна дейност. По искане на контролните органи на ДИТ - Р., С. и Иванов попълнили и декларации по образец, изискани им на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в които отново идентично е отразено и от двамата, че работят за Н. Н. на длъжност "заварчик" от 14.07.2016 г. с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. и възнаграждение 20 лв. на ден, като нямат сключен граждански или трудов договор и желаят сключването на трудов договор. Въз основа на тези документи, са издадени процесните административния актове, като С., получил постановлението за обявяване сключването на трудовото правоотношение на 14.07.2016 г., а Н. на 15.07.2016 г., когато дал и писмени обяснения по случая. В съдебното производство А. С. е представил доказателства - допълнително споразумение, за сключен трудов договор с фирма "Крамекс" ООД на пълен работен ден на длъжността "заварчик", и в съдебно заседание е заявил, че и към датата на инцидента е бил в трудови правоотношения с посочената фирма. Обяснил е също, че на същия ден е бил в отпуск, поради което в деня преди инцидента е бил помолен от Н. на следващия ден да му помогне със заваряването, и след като свършат работа да се почерпят. По отношение на попълнените от него документи, предоставени му от контролните органи на ДИТ - Р., е заявил, че са написани от него, но под диктовката на служителите, които са му казали, че трябва да напише, че желае да сключи трудов договор, а постановлението не го е прочел при връчването му, а само е положил подписа си отново по указание от контролните органи. По делото е разпитан и М. И., чийто показания кореспондират с изложеното от С., както и инспекторите от ДИТ - Р., извършили проверката - Г. Г. и М. Н. И двамата са заявили, че са провели разговор с всички участвали в инцидента лица, като са изискали попълване на декларации от С. и Иванов и даване на писмени обяснения. Инспекторите заявили, че са давали указания как да се попълват декларациите, но без да указват точното съдържание на вписаното, нито пък са диктували какво да се пише в декларациите и писмените обяснения. В подкрепа на твърденията си за наличие на трудово правоотношение, административният орган не е представил други доказателства, освен декларациите по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Това доказателство правилно не е кредитирано от първоинстанционният съд. Представените декларации не са годни доказателства, тъй като същите са предварително изготвени бланки, в които са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Същата не представлява декларация в свободен текст. В момента на извършване на проверката и попълване на тези декларации и писмените обяснения С. и Иванов са били изключително стресирани от инцидента и са се страхували от множеството близки на М., които заплашвали пред сградата на птицефермата. Административният орган не е ангажирал други конкретни доказателства, с оглед доказателствената тежест, и без изложени никакви факти от страна на ДИТ - Р., в съответствие с материалния закон и обосновано, първоинстанционният съд е приел, че правоотношението между А. С. и Н. Н. не е трудово, а било уговорка за помагане при работата на приятел. От останалите събрани по делото доказателства се налага същият извод: допълнителното споразумение, от което е видно, че С. работи по трудово правоотношение при друг работодател на пълно работно време, показанията на Иванов, който заявил, че и друг път се е случвало да си помагат с Н., като последният му обещал да помогне на М. И. при изливането на бетон на къщата му в Р., както и това, че не е заварчик и изобщо не знае как се извършва тази дейност. Освен това не се оспорва факта, че постановлението е било връчено на Н. на 15.07.2016 г., т. е. на следващия ден, което е възпрепятствало жалбоподателят в първоинстанционното производство да даде обяснения или да направи възражения, което от своя страна обуславя допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е длъжен да осигури на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка. Съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК - административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения. Правилно съдът е приел, че не са изпълнени условията по чл. 35 от АПК, който гласи, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Този правен извод не е оборен от касатора в касационната жалба. Като се е позовал на липсата на убедителни доказателства за съществуването на трудовото правоотношение, Административен съд - Р. законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 2 от КТ за уреждане на правоотношението между Н. и С. като трудово по реда на чл. 405а от КТ. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение, с което е отменено постановлението и предписанието от 14.07.2016 г., издадени от главен инспектор в Дирекция "Инспекция на труда" - Р., следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,