Решение № 30 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 639/2008 г.

Решение № 30 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 639/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на н.о.х.д. № 10727/2007 г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановената по него определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК по отношение на подс. М. Д. М. Иска се връщане на делото за ново произнасяне от районния съд с оглед правилното приложение на материалния закон. Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Назначеният служебен защитник на осъдения М. пледира за основателност на искането на Главния прокурор, което счита, че е обосновано с оглед допусната грешка при постановяването му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С определение, постановено на 24.06.2008 г. по н.о.х.д. № 10727/2007 г., Софийският районен съд е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 384 вр. чл. 381 от НПК, с което подс. М. Д. М. се е признал за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК и на осн. чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК се е съгласил да му бъде наложено наказание от три месеца лишаване от свобода. С определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК непосредствено след одобряване на споразумението, съдът е постановил на основание чл. 68, ал. 1 от НК привеждане в изпълнение на наказание "лишаване от свобода" по предходно осъждане по н.о.х.д. № 458/2003 г. по описа на Разградския районен съд в размер на 6 месеца. В хода на привеждане в изпълнение на постановените съдебни актове е било установено, че осъждането по н.о.х.д. № 458/2003 г. на Разградския районен съд, касае друго лице с частично съвпадение на имената с тези на осъдения М. Д. М.. Касае се до присъда по отношение на лицето М. Д. М. (ЕГН**********). Постановено било, че спрямо осъдения М. Д. М. (ЕГН **********) е налице предходно осъждане, но то е постановено по н.о.х.д. № 9724/2003 г. по описа на Софийски районен съд и с него е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 129 от НК и е било приложено условно осъждане с изпитателен срок от четири години. Присъдата по това дело е влязла в сила на 12.07.2003 г. Предвид обстоятелството, че депозираното искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство е подадено в изискуемия се срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, същото е допустимо. Разгледано по същество, то е основателно. Доводът за допуснато съществено нарушение на материалния закон е обоснован с материалите по делото. Видно от тях, допуснато е било погрешно привеждане в изпълнение на наказание по присъда, касаеща друго лице, а не осъдения М. Д. М. Със съдебния си акт съдът е следвало да приведе в изпълнение наказание по присъда по н.о.х.д. № 9724/2002 г. на Софийски районен съд и да постанови отделното изтърпяване на наказанието на одобреното по делото споразумение от това по цитираното дело. Постановявайки изтърпяване на наказание, което не е било налагано на осъдения М. Д. М., съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като е приложил закон, който не е следвало да бъде прилаган. Нарушението на материалния закон е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и то налага възобновяване на наказателното производство с цел отстраняването му. Доколкото нарушението на материалния закон касае само постановеното по делото определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, единствено това определение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от съда само по отношение на неговия предмет. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането за това следва да уважено - производството да бъде възобновено, определението, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане в тази му част. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК