Решение № 145 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1826/2013 г.

Решение № 145 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1826/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 2, т. 3, предл. второ и т. 5, предл. първо ЗМТА. Образувано е по предявен от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск за отмяна на Арбитражно решение № 3/06.02.2013 г. по арбитражно дело № 3/2012 г. на Арбитражен съд, [населено място] към Североизточна търговско промишлена палата, с което [фирма], София е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 52 000 лв. - неплатена цена за извършени СМР по Договор от 01.07.2011 г. и Анекси към него съответно от 04.07.2011 г., 05.07.2011 г. и 06.07.2011 г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска - 01.11.2012 г., сумата 5 412.88 лв. - обезщетение за забава до датата на завеждането на иска, считано от 01.11.2011 г. и 4 568.68 лв. арбитражни разноски. Ищецът иска отмяна на арбитражното решение като твърди, че е постановено при отсъствие на сключено арбитражно споразумение - в трите анекса съответно от 04.07., 05.07. и 06.07.2011 г., текстът, съдържащ клаузата за възлагане разрешаването на споровете по съответния анекс от Арбитражния съд към СТПП е с шрифт, различен от останалата част на документа. Счита, че този факт "буди съмнение" за допълнително вмъкване на арбитражната клауза след подписването му. "Допълнителното вмъкване" според ищеца, не отразява действителната воля на страните, поради което липсва арбитражно споразумение-основание за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Поддържа се и основанието по т. 5 на чл. 47 ЗМТА - дори ако арбитражната клауза в текста на анексите се приеме за валидна, АС при СТПП се произнесъл по спор, за който не е овластен и не разполага с договорно възложена компетентност да разреши. Изложените съображения са, че в основния договор от 01.07.2011 г. е уговорена арбитражна клауза, по силата на която разрешаването на споровете е възложено на АС при БТПП. Поради това ищецът счита, че за присъдената с арбитражното решение сума от 12 000 лв. за изработката на 12 бр. метални конструкции, произтичащи от твърдяно неизпълнение на основния договор, АС при СТПП [населено място] не е разполагал с компетентност, което възражение е направено своевременно с отговора на исковата молба по образуваното арбитражно дело. Счита, че анексите към договорите съдържат нова воля за извършване на нови СМР, непредвидени в основния договор и споровете, във връзка с изпълнението на поетите с тях задължения са възложени на друг арбитражен съд, различен от този, овластен по основния договор. Поддържа се и основанието по т. 3, предл. 2 на чл. 47 ЗМТА -арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като искът е уважен, независимо че поетите от ищеца в арбитражното производство и изпълнител по договора и анексите, строително ремонтни работи не са извършени, като са изложени подробни съображения за неправилността на изводите на арбитражния съд за основателността на исковете. Ответникът [фирма] оспорва основателността на молбата за отмяна на арбитражното решение в писмен отговор, което становище поддържа и в съдебно заседание. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното: Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим- предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. АС за Търговски спорове съм Североизточната търговско промишлена палата е бил сезиран с искова молба на [фирма] срещу [фирма] /правоприемник на [фирма]/ за заплащането на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД на сумата 52 200 лв. главница и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата 5 602.54 лв. обезщетение за забава. Ищецът е поддържал, че е цесионер- придобил по силата на договор за цесия от 19.12.2011 г. вземането на цедента [фирма] към възложителя [фирма], произтичащо от договор от 01.07.2011 г. за изработка на 12 бр. метални конструкции, фактура и Приемо-предавателен протокол, и от три анекса от 04.07,05.07. и 06.07.2011 г. за допълнителни строителни дейности, за които са съставени съответно три приемо-предавателни протокола за приети СМР и са издадени 3 бр. фактури. Съгласно приложените към молбата за образуване на арбитражното производство писмени доказателства, договорът от 01.07.2011 г. има за предмет изработването на 12 броя метални конструкции при уговорен срок за изпълнение, цени и начин на плащане и в чл. 19 съдържа арбитражна клауза, съгласно която страните по договора възлагат решаването на споровете във връзка с изпълнението му на АС към БТПП, съобразно неговия правилник и разпоредбите на ГПК. Съответно всеки един от трите анекса има за предмет конкретно посочени допълнителни ремонтни работи на обект "Зала Ф. -Ресторант "К. М. ", уговорени цени, начин на плащане и арбитражна клауза, съгласно която "всички спорове, отнасящи се до настоящия анекс към договора от 01.07.2011 г., ще бъдат решавани от АС за търговски спорове към Североизточната търговско промишлена палата, съобразно неговия правилник. " С отговора на исковата молба ответникът в арбитражното производство и настоящ ищец е оспорил компетентността на АС да разгледа спора във връзка с претендираното възнаграждение по договора за изработка от 01.07.2011 г. на 12 бр. метални конструкции за сумата 12 000 лв. и обезщетение за забава 1 345 лв. по съображения, аналогични на изложените в настоящата искова молба, но отводът да неподведомственост на този спор пред този арбитражен съд е приет за неоснователен, както с определение от 18.12.2012 г., така и в мотивите на постановеното арбитражно решение. Изложените съображения са, че е налице един договор, изменен и допълнен с анексите, по силата на който разрешаването на споровете е възложено именно на сезирания арбитражен съд. По искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА. [фирма] не е оспорила своевременно в арбитражното производство липсата на компетентност на АС при СТПП, [населено място] да се произнесе по споровете за заплащане на възнаграждение за възложените с трите анекса СМР. В отговора на молбата, с която е инициирано арбитражното производство, това дружество е оспорило само компетентността на сезирания арбитражен съд да се произнесе по спора, основан на договора от 01.07.2011 г. за изработката на 12 бр. метални конструкции. Исковете за заплащане на възнаграждение за възложената работа по силата на три анекса са оспорени като неоснователни, като твърденията са аналогични на изложените в настоящата искова молба- неизвършване от страна на изпълнителя на дейностите, възложени както с анексите, така и с основния договор. Последователна е практиката на ВКС, че арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, въз основа на която възниква компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнатия пред него спор. При изрично установени от закона - чл. 7, ал. 3 ЗМТА условия обаче, наличието на арбитражно споразумение се презюмира. В настоящия случай дружеството е участвало в арбитражното производство и не е оспорило компетентността на арбитражния съд да се произнесе по споровете, произтичащи от твърдяното неизпълнение на задълженията на изпълнителя, поето по силата на анексите, поради което е приложима последната хипотеза на чл. 7, ал. 3 ЗМТА. Дори да е налице липсата на съгласие -т. е. нищожност на арбитражната клауза, уговорена с анексите, при липса на възражение в преклузивния срок по чл. 20 ЗМТА, компетентността на арбитражния орган е стабилизирана и той е овластен да разреши спора. Това правомощие следва от презюмираното по силата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА наличие на валидно арбитражно споразумение и липсата на своевременно възражение по чл. 20 ЗМТА. С оглед на изложеното, решението на арбитражния съд по съществото на спора не подлежи на отмяна на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА. Позоваването на това нарушение в настоящото производство е несвоевременно и преклудирано. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Правилника за решаване на делата при АС за търговски спорове при СТПП, обосноваваща компетентността на съда е аналогична на тази на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, а разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Правилника възпроизвежда тази на чл. 20, ал. 1 ЗМТА. По тези съображения съставът на ВКС постанови и определението си в откритото съдебно заседание за отказ за допускане на съдебно-графическа експертиза за установяване на твърдяната подправка на документа, така и искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основание т. 3, предл. второ на чл. 47 ЗМТА. Ищецът отъждествява виждането си за неправилност на арбитражното решение с нарушаването на основните принципи на правовия ред. Принципна е практиката на ВКС, че в производството по иск с правно основание чл. 47 ЗМТА не може да се обсъждат материалноправните отношения между страните и да бъде извършвана преценка на изводите на арбитражния съд по съществото на материалноправния спор. Производството по чл. 47 ЗМТА не е инстанционно за проверка правилността на арбитражното решение, защото арбитражното производство е доброволно, постановеното по него решение е необжалваемо и влиза в сила дори да е неправилно. Такъв евентуален порок не е равнозначен на нарушаване на повелителните норми, които съставляват основата на правопорядъка -императивните правни норми от публичен характер, които са в основата на правовата държава. Основателно е искането за отмяна на арбитражното решение в частта, с която АС при СТПП, [населено място] се е произнесъл по претенцията за заплащане на възнаграждение по договора от 01.07.2011 г., с който разрешаването на споровете, свързани с предмета му - изработката на 12 броя метални конструкции, е възложено на АС при БТПП - на различен арбитражен съд от постановилия решението. За възникване на компетентността на конкретен недържавен- арбитражен съд няма никакво значение дали тя произтича от един или от няколко договора - страните могат да уговорят само част от споровете им, породени от един договор да бъдат разгледани от конкретно избран арбитражен съд, съответно да възложат компетентността на различни посочени от тях институции със статута по чл. 4 ЗМТА разрешаването на конкретни спорове, произтичащи от един договор. Достатъчно е предметният обхват на възложената компетентност да е ясно очертан. Тълкуването на договора от 01.07.2011 г. и трите анекса към него дава основание за категоричен извод, че страните са възложили споровете по договора на АС при БТПП, а тези, породени от анексите на АС при СТПП. Анексите не предвиждат отмяната на клаузата на чл. 19 от основния договор, поради което изводите на арбитражния съд за "отмяната/ изменението" на арбитражната клауза на договора с анексите е в очевидно противоречие с изразената воля. За възникване на компетентността на отделните арбитражни институции няма никакво значение дали договорът и анексите следва да бъдат ценени като един - единен договор, независимо че в случая с тях са поети различни и ясно уговорени и индивидуализирани СМР. Същественото е, че в договора и анексите арбитражните клаузи, обосноваващи компетентността на съответния арбитражен съд, са ясно съотнесени към споровете, породени от предмета на всеки един от тях. При ясно отграничена и възложена правораздавателна власт на двете арбитражни институции по конкретните спорове и липса на клауза в анексите за отмяна на разпоредбата на чл. 19 от договора, е налице валидно арбитражно споразумение, очертаващо компетентността на АС при БТПП по споровете във връзка с договора. От друга страна, наличието на така също валидна арбитражна клауза в анексите, с която решаването на споровете по тях се възлага на АС при СТПП не дерогира уговорената с договора от 01.07.2011 г. договорна подсъдност на спора пред АС при БТПП, нито създава правораздавателна власт в лицето на АС при СТПП по отношение на споровете по договора. АС при СТПП е разрешил спор без да е овластен с арбитражното споразумение, произнесъл се е по спор, който не му е възложен. Възражението на ответника в арбитражното производство за липса на компетентност на АС при СТПП да се произнесе по спора, основан на договора от 01.07.2011 г. е своевременно заявен - в преклузивния срок по чл. 20 ЗМТА, съответно чл. 26, ал. 3 Правилника. Поради липса на възложена на този арбитражен съд компетентност за разрешаване на тази част от спора, арбитражното решение в частта за уважаването на иска за сумата 12 000 лв. и съответстващото на тази главница и определено от арбитражния съд обезщетение за забава - 1 244.34 лв. и присъдените съобразно тези суми разноски - 1 053.76 лв. следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 5 ЗМТА. В настоящата хипотеза делото не може да бъде върнато за ново разглеждане на арбитражния съд, постановил решението. Двете стани са поискали присъждането на разноски като с оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата 1 345 лв., разноски по компенсация. Поради изложеното, съставът на ВКС, ТК, I т. о.