Решение № 5803 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2009 г.

Решение № 5803 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодорка Йорданова Пенкова, чрез пълномощника адв. Георги Савов срещу решение № 774 от 9.06.2009 г. по адм. д. № 1031/2008 г. на Административен съд - Пловдив, ХI състав, с което е изменена Заповед № 362 от 17.04.2008 г. на кмета на Община - Карлово, с която на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е утвърдена оценка от 45 лева за 0,250/0,367 идеални части от имот № 1393 с площ от 0,367 дка по плана на новообразуваните имоти за м. "Висока могила", землище кв. "Сушица", гр. Карлово, като е определена оценка в размер на 70 лева. Твърди, че решението противоречи на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано. Излага, че липсва основание за издаване на заповедта за оценка, тъй като не е влязла в сила заповед за закупуване на тази част от имота. Моли, да се отмени обжалваното решение и бъде отменена заповедта на кмета на общината. Ответникът по жалбата - кмета на Община - Карлово, чрез пълномощника адв. Бакърджиев оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи в писмено възражение относно правилността на обжалваното решение. Заинтересованата страна - Лиляна Николова Георгиева, чрез пълномощника си адв. Салчева с писмени възражение и становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, като претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено след преценка на доказателствата по делото, включително и заключението на вещото лице - основно и допълнително, относно оценката на процесния имот, придобит от правоимащото лице по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание влязла в сила заповед на кмета на Община - Карлово № 632/13.04.98 г. Излага, че обосновано съдът се е мотивирал, относно извода си за незаконосъобразност на оспорената заповед на кмета на Община - Карлово, с която е утвърдена оценката на процесния имот 45 лв. за 0.250/0.367 идеални части от имот пл. № 1393 с площ от 0.367 дка и правилно е възприел основното заключение на вещото лице, определило оценката на имота на 70 лв., като изготвено в съответствие с разпоредбите на приложимата норма за определяне цените на земеделските земи и е утвърдил тази оценка, представляваща стойността на процесния имот. Смята, че от доказателствата по делото се установява идентичността на имота, посочен като находящ се в м."Таинка" в заповедта за придобиването му по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в заповедта за неговата оценка в м. "Висока могила", а в други документи - в т. 4 на решение на ОСЗ - Карлово от 13.03.1996 г., в н. а. 157/97 г. - в м. "Бяла река", като в тази насока възражението на касаторката е неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна. С решение № 774 от 9.06.2009 г. по адм. д. № 1031/2008 г. на Административен съд - Пловдив, ХI състав, е изменена Заповед № 362 от 17.04.2008 г. на кмета на Община - Карлово, с която на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е утвърдена оценка от 45 лева за 0,250/0,367 идеални части от имот № 1393 с площ от 0,367 дка по плана на новообразуваните имоти за м. "Висока могила", землище кв. "Сушица", гр. Карлово, като е определена оценка в размер на 70 лева. Първоинстанционният съд е приел, че оценката на определената за закупуване част от имота не е правилно определена, като не е приложен корекционен коефициент съгласно Наредбата за определяне на цени на земеделски земи, поради което в съответствие и със заключението на съдебно - техническата експертиза /СТЕ/ е изменил обжалваната заповед, като е определил оценка в размер на 70 лева за частта определена за закупуване. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните нарушения като касационни основания за отмяна. Изложените доводи от касаторката са неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 632 от 13.03.1998 г. на кмета на Община - Карлово на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е разрешено на Лиляна Николова Георгиева закупуването на имот пл. № 1393 в размер на 250 кв. м, в м. "Таинка", кв. Сушица", гр. Карлово на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който имот й е било предоставено право на ползване по ПМС № 11/1981 г. съгласно удостоверение № 1047 от 11.07.1982 г. Посочената заповед е била обжалвана от касаторката като с решение от 8.11.2000 г. по а. х. д. № 1779/1998 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлена жалбата, а с решение № 1142 от 24.12.2001 г. по адм. д. № 4156/2001 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решението на окръжния съд. Административният акт, с който е признато правото на закупуване на предоставения за ползване имот по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е влязъл в сила. С молба вх. № 94-Л-61 от 24.10.2007 г. Лиляна Георгиева поискала изготвяне на оценка за имот № 1393 м. "Висока могила" предвид влязлата в сила заповед за признаване на правото на закупуване на имота. С оценителен протокол от 14.04.2008 г. на комисията по § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е определена оценка за 0,250/0,367 ид. части от имот № 1393 за м. "Висока могила", кв. Сушица, която оценка е одобрена с процесната заповед № 362 от 17.04.2008 г. Съгласно разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ след влизане в сила на заповедта относно признатите права на ползвателя да придобие собствеността върху ползваната от него земя, се изготвя оценката за предоставената за ползване земя, която се определя съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а именно по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. /наименованието на наредбата изменено с ПМС № 234/2006 г. на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, която се утвърждава от кмета на общината. В случая кметът на Община - Карлово е одобрил оценката на земята, която е предоставена за ползване на Лиляна Георгиева при съобразяване оценителния протокол на комисията по § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В производството пред административния съд въз основа на заключението на СТЕ е установено, че стойността на определената за придобиване част неправилно е определена и при съобразяване на изискванията на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи е изменена одобрената с административния акт оценка. Неоснователни са възраженията на касаторката, че не е налице влязъл в сила административен акт по § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г. От доказателствата по делото безспорно е установено, че заповед № 632 от 13.03.1998 г. на кмета на Община - Карлово, с която е разрешено на Лиляна Николова Георгиева закупуването на имот пл. № 1393 в размер на 250 кв. м, в м. "Таинка", кв. Сушица", гр. Карлово на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е влязла в сила, след проведено производство по обжалване от касаторката и в съответствие с § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. е одобрена оценка за частта, която е определена за закупуване. В производството по обжалване на заповедта по § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. не се разглеждат възражения относно наличието на право на придобиване на ползвания имота, каквото вече е проведено, като обжалването е свързано със законосъобразността на определената оценка. Неоснователни са и възражения на касаторката за различие в местностите и местонахождението на имота, след като в производството пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че местностите "Таинка" и "Висока могила" са идентични и оценката е извършена за имота признат за закупуване въз основа на заповед № 632 от 13.03.1998 г. на кмета на Община - Карлово. Предвид на изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да обуславят нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на заинтересованата страна Лиляна Георгиева на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК следва да бъде осъдена жалбоподателката да й заплати направените разноски за настоящата инстанция в размер на 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,