Решение № 1467 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2011 г.

Решение № 1467 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Любомиров Пандов от гр. Варна чрез процесуалния представител адв. Пенка Бакалова срещу решение № 710/23.03.2011 г., постановено по адм. дело № 517/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 181003380/17.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 985/05.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в размер на 22 818,01 лв. за данъчен период на месец септември 2008 г. и лихви - 5 718,66 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че безспорно е установено, че за данъчен период месец септември 2008 г. е извършвал продажба на недвижим имот, но той е придобит по дарение и находящ се в с. Юнец, Община Долни Чифлик. Неправилно според касатора и органите по приходите и съдът са приели, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Касаторът е изложил доводи, че се касае за инцидентна доставка и тя не е свързана с независима икономическа дейност. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Бакалова с искане за присъждане на направените от касатора разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено, че касаторът е извършвал сделки с недвижими имоти като данъчно задължено лице, по които е следвало да начислява ДДС и след като е реализирал оборот над 50 000 лв. е следвало на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС да се регистрира. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Стефан Пандов, първоинстанционният съд е приел, че той е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС поради извършени многократни покупко-продажби на недвижими имоти през 2008 г. и затова е направил оборот над 50 000 лв. и е следвало да се регистрира по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като подаде заявление към 14.03.2008 г. Дължимият според съда данък от Стефан Пандов е за период 14.03.2008 г. - 30.09.2009 г., през който период е и процесната доставка на жилищна сграда в с. Юнец - месец септември 2008 г. От справка от Агенция по вписванията съдът е направил извод, че ревизираното лице системно и редовно е извършвало сделки по покупко-продажби на недвижими имоти, като от 2000 г. до 2010 г. в агенцията има над 70 вписвания по партидата на лицето, свързани с разпоредителни сделки. Съдът е взел предвид, че част от разпоредителните сделки са реализирани през периода 01.01.2004 г. - 31.12.2005 г. и тогава те са били освободени доставки и не формират облагаем оборот, но според съда това не означава, че фактът на тяхното извършване не допринася за квалифицирането на дейността на лицето като независима икономическа дейност по смисъла на закона. Направен е извод от съда, че продажбата на недвижими имоти, описани в решението на съда над 20 сделки налага извод, че осъществяваната дейност е целяла редовен доход и на извършване на независима икономическа дейност. Обжалваното решение е правилно. Законодателят в чл. 3, ал. 2 ЗДДС е дефинирал понятието независима икономическа дейност като дейност на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност според цитираната правна норма е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В ал. 1 на същата разпоредба е прието, че данъчно задължено лице по смисъла на този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, като не е задължително това лице да е регистрирано по ТЗ. В процесния случай не може да се приеме, че касаторът е извършвал инцидентни доставки. От доказателствата по делото и извършената справка в Агенцията по вписванията се установява, че той е извършвал множество разпоредителни сделки с недвижими имоти. За месец септември 2008 г. правилно и приходните органи и съдът са приели, че е налице облагаема доставка, по която Стефан Пандов чрез своя пълномощник - баща му Любомир Пандов е продал недвижим имот - жилищна сграда на "Томика-61" ЕООД и идеални части от дворното място, в което е построена сградата. Законосъобразни са изводите на съда, че се касае за облагаема доставка, тъй като е установено, че Стефан Пандов е осъществявал независима икономическа дейност през последните 12 месеца преди процесния период, поради което не може да се възприеме тезата на касатора, че се касае за инцидентна доставка. Като е взел предвид, че през 2008 г. касаторът е извършвал и други разпоредителни сделки, то е следвало към 14.03.2008 г. да се регистрира по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като е достигнал необходимия за регистрация облагаем оборот. Неоснователно е оплакването, че процесният имот, който е продаден, е бил придобит чрез дарение от бащата на касатора, поради което се касае за инцидентна доставка. След като е установено по безспорен начин от доказателствата по делото и извършената справка в Агенция по вписванията, че касаторът е извършвал независима икономическа дейност чрез осъществяване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и то многократно, то е доказано, че именно чрез тази дейност е постигал определен резултат - получаване на доходи от продажба на недвижими имоти. В този смисъл касаторът се явява и данъчно задължено лице, което към 14.03.2008 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Обстоятелството, че процесният имот е придобит чрез дарение от баща му и след това е продаден от касатора, не променя горните изводи. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,