Решение № 94 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2016 г.

Решение № 94 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. Х. срещу решение № 26 от 08.01.2016 г., постановено по административно дело № 1736/2015 г. от Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му против отказа на Председателя на Държавната агенция за национална сигурност обективиран в писмо рег. № Т-5331/16.04.2015 г. да му бъде предоставен достъп до личните му данни, обработвани в информационните масиви на агенцията. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и и гарантираните от ЕКПЧ стандарти за права на човека се иска отмяната му и постановяване на ново, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното съдебно решение е постановено от Административен съд В. след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт, при което е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Административният орган е сезиран с искане вх. № Т-2397/23.04.2013 г. на Хаджиев да му бъде предоставена информация от ДАНС, в качеството му на администратор на лични данни, с потвърждение за това, дали отнасящи се до него лични данни са обработват от агенцията, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които тези данни се разкриват, както и да бъде снабден със съобщение в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник. По заявлението е постановен мълчалив отказ, който е отменен с влязло в сила съдебно решение, като делото е изпратено като преписка на Председателя на ДАНС за произнасяне с изричен акт по посоченото заявление. С писмо рег. № Т-5331/16.02.2015 г. в изпълнение на дадените от съда указания ответникът отказва да предостави исканата информация поради наличие на обстоятелствата по чл. 34, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 36, ал. 7 и ал. 8 от Закона за ДАНС (ЗДАНС) поради обстоятелството, че би възникнала опасност за разкриване на източниците на информация или негласни методи и средства за нейното събиране. Предмет на съдебната проверка пред първоинстанционния съд е именно този отказ. Противно на твърденията в касационната жалба при извършената проверка на обжалваното решение се установява, че АС В. извършва пълна проверка за законосъобразност на административния акт по всички за законосъобразност по чл. 146 АПК в изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК, като при изяснена фактическа обстановка са изведени обосновани и правилни изводи. Правилно в решението е прието, че актът е постановен от компетентния орган - Председателя на ДАНС, за която безспорно по делото е установено, че е администратор на лични данни. Доколкото в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) липсва изрична уредба за формата на акта, с който органът се произнася, като е допустимо и устно уведомяване в случая следва се приеме, че актът е в предвидената от закона форма доколкото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като са спазени и административнопроизводствените правила за издаването му. Правилен е и изводът на съда, че актът е постановен в съответствие с приложимите материално правни разпоредби. В случая искана информация е по чл. 28, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗЗЛД, като съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗЗЛД администраторът на лични данни може да откаже предоставянето им на лицето, за което те се отнасят когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност или за защитата на класифицираната информация и това е предвидено в специален закон. Нормата на чл. 36, ал. 7 ЗДАНС предвижда, че органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията. При това обосновано в обжалваното решение е прието, че предоставянето на данни за фактическите обстоятелства, въз основа на които е постановен отказа за предоставянето им би представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация предвиждащ, че класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа "необходимост да се знае", който се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. В случая посочените законови мерки в ЗЗЛД и ЗДАНС за ограничаване на обхвата на правата и задълженията, предвидени в чл. 6, § 1, чл. 10, чл. 11, § 1, чл. 12 и чл. 21 на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (консолидирана версия) са въведени съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 13, т. 1, б. "а" от Директивата възможности за изключения и ограничения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение