Решение № 94 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 43/2011 г.

Решение № 94 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 43/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимата А. П. Н. против решение № 455 от 10.12.2010 г. по внохд № 754/2010 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата изготвена от адв. С. основното възражение е за явна несправедливост на наложеното наказание. Осъдена е по недоказано обвинение, а с оглед изключителното малката стойност на наркотичното вещество и ниската обществена опасност на деянието се иска наказанието да бъде пробация или глоба. Подсъдимата не е присъствала на разпита на св. Д. пред съдия, за да задава въпроси. Присъдата се основава само на показанията на двама полицейски служители., което според защитата е недопустимо. В съдебно заседание договорният защитник-адв. Т. поддържа жалбата с искане да се отмени решението и делото се върне за ново разглеждане. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 303 от 10.12.2010 г. по нохд № 2287/2010 г., Софийски градски съд е признал подсъдимата А. П. Н. за виновна в това, че 09.02.2010 г. в[населено място], без надлежно разрешение разпространила високорисково наркотично вещество, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2 500.00 лв. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция за да потвърди присъдата относно авторството на деянието и вината на подсъдимата Н. е приела, че изводите на първата инстанция в тази насока са обосновани и законосъобразни, направени при точно спазване правилата по НПК за събиране и проверка на доказателствата, след внимателният им анализ и преценка, като са изложени съображения кои доказателства се възприемат за достоверни и кои не. В мотивите на решението са изложени собствени съображения за приетите фактически констатации и доказателствените източници които ги подкрепят, както и за правните изводи направени от тях. Основателно са кредитирани показанията на св. Д., дадени пред съдия и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, в които подробно обяснява начина на уреждане и срещата с подсъдимата и продаденото от нея наркотично вещество за сумата от 20.00 лв. Те напълно се подкрепят от показанията на полицейските служители, които установяват срещата между двамата, размяната на наркотичното вещество и парите. След задържането им, св. Д. го предал на дознателя с протокол за доброволно предаване. Изяснено е количеството и характера на високорисково наркотично вещество. При установените факти материалния закон е приложен правилно, тъй като са осъществени всички обективни и субективни признаци на изпълнителното деяние "разпространение" на високорисково наркотично вещество от страна на подсъдимата. Не е допуснато и твърдяното жалбата нарушение на чл. 223, ал. 2 НПК - органа на досъдебното производство да осигури възможност на обвиняемия и неговия защитник да участват при разпита на св. Д. пред съдия, след като преди това Н. не е привлечена и не е придобила това качеството. Липсва и явната несправедливост на наложеното наказание, което не е свързано с позоваване на смекчаващи обстоятелства, които съдът не е отчел. Установените и налични факти индивидуализиращи отговорността на подсъдимата Н. са съобразени и правилно оценени от съдилищата по същество в мотивите на присъдата и решението. При тези данни наказанието правилно е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Именно ниската стойност на наркотичното вещество и ниската степен обществена опасност на подсъдимата са дали основание за налагане на наказание, значително под предвидения закона минимум, в най-нисък размер за наказанието лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане. Закона не позволява определяне на друго по-леко по вид наказание, както се иска в жалбата. С това наказание могат да бъдат изпълнени целите на специалната и генерална превенция визирани в чл. 36 НК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,