Решение № 10133 от 10.11.2022 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение10.11.2022 г.докладчик Владимир Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4 от 08.02.2022 г. по адм. д. 605/2021 г. по описа на Административен съд Перник.

ОСЪЖДА Ц. Иванова с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция София при Държавен фонд Земеделие сумата 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Иванова от гр.Брезник срещу решение 4 от 08.02.2022 г. по адм. д. 605/2021 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на бенефициера против решение 14/112/08151/04/03 от 19.10.2021 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директор на Областна дирекция София при Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото, както и доводите на жалбоподателя, поради което е стигнал до неправилни фактически и правни изводи. Твърди се, че при издаването на решението за налагане на финансова корекция са нарушени разпоредбите на ЗУСЕСИФ, относно обосноваването на основанието за налагането й, както и по отношение не определения й размер. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по същество на спора. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът директор на Областна дирекция София при Държавен фонд Земеделие, в писмено становище от 06.10.2022г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че Ц. Иванова е ползвател по договор 14/112/08151 от 31.10.2012 г.за отпускане на финансова помощ, сключен с ДФЗ на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма Развитие на селските райони 2007 2013 г., по мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери. Предмет на договора е предоставяне от Фонда на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892 лв., платими на две равни части за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес план по проект 14/112/08151 и включени в приложение 1 и 2. Извършеното плащане от ДФЗ към ползвателя е било в общ размер на 24446 лева. Поради протичането на съдебни производства е изтекъл срока за подаване на заявка за второ плащане, което е наложило на 14.06.2019 г. да бъде подписано споразумение за изменение на договор 14/12/08151 от 31.10.2012 г. Със заповед 374376/04.07.2019 г. на началник отдел на Регионален "Технически инспекторат" е разпоредено извършване на проверка на място в периода от 10.07.2019 г. до 18.07.2019 г., като констатациите от същата са отразени в Контролен лист, в който е посочено, че за стопанската 2018/2019 г. са били декларирани имоти с 025016, 025028, 025029, 025030, 025031, 025015, 026011, 026064, 025068 с обща площ 4,0145 ха, като 0,5 ха са били с намерение за засаждане на градински краставици. Описано е, че при проверката не са установени насаждения с градински краставици, всички имоти са ливади, вместо ниви, като липсват и заявените в бизнес плана трайни насаждения от орехи. При връчването на контролния лист, ползвателят е вписал възражение единствено по отношение на ореховите насаждения, като е посочил, че са изсъхнали през 2015 г., но възнамерява да ги засади отново. С последваща заповед 377269/26.07.2019 г. на началник сектор "КП" е разпоредено извършването на контролна проверка на стопанството за периода от 29.07.2019 г. до 31.07.2019 г., като в съставения от нея контролен лист е отразено, че на място не са открити различия с направените от предходната проверка констатации от страна на РТИ София. С писмо изх. 01-223-6500/102 от 02.07.2021 г. изпълнителният директор на ДФЗ е информирал оспорващата, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ открива производство по налагане на финансова корекция, тъй като в стопанството, състоящо се от кадастрални имоти с 025016, 025028, 025029, 025030, 025031, 025015, 026011, 026064, 025068, находящи се в землището на с. Горни Романци, общ. Брезник липсва засаждане на култури краставици през стопанската 2018 2019 г. и съответно не е изпълнено изискването на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба 9/03.04.2008 г. за поддържане на минимален икономически размер на стопанството от поне 4 единици. След проведената процедура е издадено оспореното пред първоинстанционния съд решение 14/112/08151/04/03 от 19.10.2021 г. за налагане на финансова корекция, като е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 446 лв., представляващо второ плащане по договор 14/112/08151 от 31.10.2012 г. и е определена финансова корекция в размер на 24 446 лв. В мотивите административният орган е посочил, че ползвателят по договора не е изпълнил задължението си да засади 0,5 ха с краставици, а имотите, включени в стопанството й са ливади и затова последното се състои от 0 икономически единици, което е под минималния размер по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба 9/03.04.2008 г. и е основание за отказване на второ плащане, както и е основание и за възстановяване на вече платената сума съгласно т. 4. 4. б. "й" от договора. На основание т. 4, б. "й" и т. 4. 7 от договор 14/112/08151 от 31.10.2012 г. и на осн. чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, пар. 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ е била наложена финансова корекция в размер на 24 446 лв. и е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 446 лв., представляваща второ плащане по договора. По делото са били приобщени гласни доказателства на свидетелите А. Миланова /управител на дом за стари хора гр.Брезник през 2018-2019г./ и К. Станоева, работеща в същия дом за стари хора. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че при издаването на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения по чл. 146 от АПК. Прието е, че сключвайки договор 14/112/08151/31.10.2012 г., с предмет на проекта - отглеждане на култури заложени в бизнес-план-градински краставици, градински домати и орехи, предвидени в бизнес-плана и посочени в приложение 1 и 2, Ц. Иванова се е задължила да отглежда градински краставици, градински домати и орехи. Съдът посочил, че са допустими за финансиране тези кандидати, които поддържат земеделско стопанство с общ икономически размер на икономическите единици (ИЕ) не по-малко от 4, а в случай, че бъде установено, че ползвателят на помощта не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, същият възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава второто плащане. Посочил още, че съгласно чл. 23б от Наредбата 9 преди подаване на заявката за второ плащане от ползвателя на помощта РА може да извършва проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представения бизнес план по чл. 13, и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и одобрените от ДФЗ - РА последващи промени в него. Констатирано е, че при издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба 9, според която разпоредба ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2, в случаите когато бъде установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Съдът преценил, че при проверката на място на 17.07.2019 г. на земеделското стопанство на Иванова не е установено в стопанството й състоящо се от имоти 025016, 025028, 025029, 025030, 025031, 025015, 026011, 026064, 025068 с обща площ 4,0145 ха да се отглеждат насаждения, посочени в бизнес плана, т. е. същата не е поддържала земеделско стопанство с икономически размер не по-малко от 4 икономически единици. Оттук следва изводът, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори, при които е отпусната безвъзмездната помощ. Решението е правилно. Констатираната от компетентния административен орган липса на упражнявана дейност, която да генерира заложените по договора икономически резултати, налага извода за невъзможност да бъде постигната целта на мярката, която в конкретния случай, видно от представения проект е развитие и разширяване на стопанството, модернизация и завладяване на пазарен дял. Представеният от получателя на помощта бизнес план, предвижда увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с най-малко 4 икономически единици, а данни за изпълнение на това намерение и изобщо за постигане на така заложената по проекта цел напълно липсват. По силата на сключения на 31.10.2012 г. между ДФЗ и Ц. Иванова договор за отпускане на финансова помощ в размер на 48892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес план по проект 14/112/08151 и включени в приложение 1 и 2, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездната финансова помощ за период от 5 години, считано от датата на подписване на договора, платима на две равни части, за земеделско стопанство с начален икономически размер от 4,51 икономически единици. Изискването по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба 9/2008 г. за общия икономически размер на земеделското стопанство е обективно и неизпълнението му само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители по чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски и горски стопанства и на конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост. Съдът обосновано е приел, че е при проверката на място на 17.07.2019 г. на земеделското стопанство на младия фермер, състоящо се от имоти 025016, 025028, 025029, 025030, 025031, 025015, 026011, 026064, 025068 с обща площ 4,0145ха, не е установено да се отглеждат насаждения, посочени в бизнес плана, т. е. стопанинът не е поддържал земеделско стопанство с икономически размер не по-малко от 4 ИЕ. Финансовата подкрепа може да бъде отменена и за неизпълнение на одобрени индикатори - чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 от същия закон решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера, като задължителна част от неговото съдържание са и индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта и др. Видно от т. 4. 4, б. "й" от сключения договор, ползвателят е бил длъжен да поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба 9/2008г. до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Следователно заложените в бизнес плана показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, че събраните по делото гласни доказателства не разколебават установеното от административния орган. Както са посочили самите свидетели, в процесния период те са работили дом за стари хора гр. Брезник, който е бил снабдяван със хранителни продукти от земеделския стопанин, но липсват каквито и да е доказателства, че доставената стока е отгледана от доставчика жалбоподател в настоящото производство, както и че това е станало върху имотите, предмет на подпомагане по силата на сключения между страните договор. Съдът правилно е констатирал, че чрез тези показания се цели опровергаване на съдържанието на официален документ, какъвто представлява контролния лист за извършената проверка на място от 17.07.2019 г., а това съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК е недопустимо. Страните са подписали административен договор, като съобразно легалната дефиниция на това понятие, дадена с § 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ той представлява изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента освен права и задължения по изпълнението на одобрения проект. При извършените от Фонда проверки на място е безспорно установено неизпълнението на поетите в административния договор, тъй стопанството се състои от 0 икономически единици, което е под минималния размер по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба 9/03.04.2008 г. и е основание за отказване на второ плащане, както и е основание и за възстановяване на вече платената сума съгласно т. 4. 4. б. "й" от договора. На основание т. 4, б. "й" и т. 4. 7 от договора и на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, пар. 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ е правилно е наложена финансова корекция в размер на 24 446 лв. и е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 446 лв., представляваща второ плащане по договора. При така установеното от фактическа и правна страна се достига до обоснован извод за липсата на сочените в жалбата касационни основания, водещи до незаконосъобразност на оспореното пред касационната съдебна инстанция решение, поради което то следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора и предвид претендирането на разноски в полза на ответника, такива следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касатора. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение