Решение № 9896 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13086/2013 г.

Решение № 9896 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13086/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Еврострой БГ" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. "Жеравица" № 31, срещу решение № 461 от 15.07.2013 г. на Административен съд, гр. Монтана, постановено по административно дело № 303/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Еврострой БГ" ЕООД срещу акт за установяване на задължения по декларация № 63 от 4.03.2013 г. на орган по приходите в Община Монтана, с който за 2012 г. са му установени такса битови отпадъци в размер на 5 022,47 лв. и лихви 281,95 лв.

Касационният жалбоподател - "Еврострой БГ" ЕООД (Еврострой), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен счита извода на съда, че определената от кмета честота на извозване на отпадъците е приложима и за подадената декларация по чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана (Наредбата). Извода на съда, че посоченият в декларацията един контейнер ще се пълни и извозва три пъти в седмицата е напълно произволен и нелогичен, тъй като при изчисляване на дължимата такса на база данъчната оценка, размерът на таксата би бил по-малък. Съдът не отчел, че посоченият в декларацията един контейнер е такъв за цялата 2012 г. Неправилно съдът тълкувал и чл. 19а Наредбата и не отчел, че в изготвената от общината бланка никъде не е предвидено, че честотата на извозване е задължителна. Счита, че дори и да е било посочено в бланката, то противоречи на чл. 7, 8, 62 и 71 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като и на чл. 5 АПК и на чл. 5 ГПК. Сочи, че не е изпълнил указанието на съда досежно назначаване на съдебна експертиза, тъй като спорният по делото въпрос е изцяло правен.

Сочи, че дружеството не разполага със собствен съд, въпреки че в бланката на общината за декларацията е посочено, че "ще ползва собствени съдове", тъй като нито в Закона за местните данъци и такси, нито в Наредбата на общината има такова изискване. Отпадъците на дружеството се изхвърлят в общите контейнери, поставени от общината, в района, където се намира имотът на дружеството и дружеството е преценило, че за цялата 2012 г. би напълнило един такъв контейнер. Счита, че съдът не дал отговор на възражението му досежно неясната причина за драстично по-високия размер на дължимата такса в сравнение с тази за 2011 г. Съдът не отчел и възражението му, че имотът е ползван само три месеца в годината, както и че размерът на дължимите лихви не е определен правилно, тъй като същият не се определя с акта за установяване на задължения, а едва след влизането му в сила.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Тодорка Петрова, Адвокатска колегия, гр. Монтана.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни приходи" в Община Монтана, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При постановяване на решението съдът обсъдил релевантните обстоятелства и направил правилен извод за законосъобразност на оспорения акт. Посочването на вида и броя на съдовете не се предвижда като критерий за определяне на количеството на битови отпадъци за годината. Критерий е количеството на битовите отпадъци съобразно честотата на събиране. В декларацията не е посочена честота на извозване, различна от предложената, поради което е приет този критерий. Не са налице твърдяните нарушения на чл. 7, 8, ал. 1, чл. 66 и 67 ЗМДТ. Не са налице и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Еврострой БГ" ЕООД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Монтана, ул. "Веренишка" № 102, за който по подадени в 2005 г. и 2010 г. декларации е образувана имотна партида.

1. На 22.11.2010 г. кметът на Община Монтана издал заповед № 3005, с която на основание чл. 4, ал. 5 ЗМДТ определил Евгения Венциславова Куткудейска за орган по приходите.

1. На 20.10.2011 г., със заповед № 2129 издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на общината определил границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район и честотата на сметоизвозване като за район, който е включен в строителните граници на гр. Монтана, за съдове тип "бобър" с вместимост 1, 100 куб. м. определил честота на извозване три пъти седмично.

1. На 30.11.2011 г. Еврострой подал декларация за определяне на такса за битови отпадъци по чл. 19а Наредбата, в която посочил, че "през 2012 г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще ползваме следните собствени съдове за битови отпадъци: вид "бобър" 1 м3 - 1 брой". В декларацията срещу графата "данъчна оценка/отчетна стойност" вписал, без да пояснява коя от опциите има предвид, 174 396,60 лв.

1. На 22.12.2011 г., с решение № 18 по протокол № 3, Общински съвет - Монтана определил размера на дължимите за 2012 г. такси от юридически лица, подали декларация по чл. 19а от Наредбата, както следва за:

сметосъбиране и сметоизвозване - 25 лв. за куб. м;

поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 3,2 ‰ върху по-голямата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота;

обезвреждане - 1,00 ‰ върху по-голямата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота;

1. На 13.11.2012 г. на Еврострой бил издаден акт за установяване на задължения по декларация, с който били определени задълженията му за такса битови отпадъци за 2012 г. Актът бил оспорен по административен и съдебен ред и с решение № 16 от 11.12.2012 г. на Административен съд, гр. Монтана, постановено по административно дело № 663/2012 г. отменен и преписката върната на органа.

1. На 4.03.2013 г. орган по приходите - Евгения Куткудейска, издал на Еврострой нов акт за установяване на задължения по декларация № 63, с който били определени задълженията му за такса битови отпадъци за 2012 г.

1. Актът бил оспорен по административен ред.

1. На 25.04.2013 г., с решение № 4, началник отдел "Приходи" в Община Монтана потвърдил акт № 63.

1. Актът, в частта за определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване, бил оспорен по съдебен ред. В хода на съдебното производство съдът приобщил към доказателствата по делото административно дело № 663/2012 г. на Административен съд, гр. Монтана.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт № 63 е издаден от компетентен орган. Приел, че по делото е безспорно, че общината е предоставяла услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци с оглед на ангажираните от органа доказателства - скици от кадастъра и протоколи за свършена работа от Общинско предприятие "Чистота", както и че Еврострой подал декларация по чл. 19а от Наредбата, в която посочил, че ще ползва един брой собствен съд за битови отпадъци тип "бобър". С оглед на това съдът приел, че спора по делото е досежно изчисляването на дължимата такса. Приел, че чл. 19а, ал. 1 от Наредбата изрично установява правото на всяко лице да заяви вида и броя на съдовете, които ще ползва през цялата година, поради което не са налице основания да се приеме за правилно даденото от жалбоподателя тълкуване на смисъла на подадената от него декларация - а именно, че посоченият един съд е за цялата година. Приел, че размерът на дължимата такса е определен правилно, в съответствие с декларираното и решението на общинския съвет. Посочил, че дал указание и възможност на жалбоподателя да поиска назначаване на експертиза, но такава не била поискана. Въз основа на така приетото, съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда от три порока - постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Доводите, които излага в подкрепа на тези твърдяни отменителни основания са досежно нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на отменителното основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила не сочи.

Основният довод на касатора за нарушение на материалния закон е първо, даденото от съда тълкуване на чл. 19а Наредбата, и второ, съобразеността на чл. 19а с норми на по-висок по степен акт.

Безспорно е по делото, че общинският съвет, в изпълнение на компетентността си по чл. 9 ЗМДТ приел Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Монтана. Безспорно е, че чл. 19а е в действащата си редакция от 1.01.2004 г. Безспорно е също, че член 19а, ал. 1 установява правото на лицата, задължени за такса битови отпадъци, когато желаят таксата да се определя според количеството битови отпадъци, да подадат декларация в общинската администрация до 30 ноември на предходната година. Алинея 2 гласи: "В декларацията се посочват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината, съобразно обявената от Общинския съвет честота за извозване на битовите отпадъци".

Видно разпоредбата ясно и недвусмислено установява първо, че лицето определя само вида, разбира се в рамките на предоставяните от общината, и броя на използваните съдове, и второ, неговата преценка трябва да отчита честотата на извозване, определена от кмета на общината в заповедта му по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. От доказателствата по делото е безспорно, че кметът на общината определил честота на извозване със заповедта си от 20.10.2011 г., т.е. повече от месец преди крайния срок за подаване на декларации по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата. Следователно касаторът имал достатъчно време да се запознае с определената от кмета честота на сметоизвозване, да прецени своите реални потребности и да съобрази с тях декларираното. Само и единствено преценката на касатора за количеството битови отпадъци е тази, въз основа на която той определя вида и броя на ползваните съдовете.

Видно от приложената по делото декларация на касатора същата е подадена на бланка на общината. В бланката първо, изрично е посочено, че става въпрос за определяне на такса по чл. 19а Наредбата. Член 19а е правна норма от нормативен административен акт, за който по делото не се спори, че е надлежно разгласен. Спазването на установения в чл. 78, ал. 3 АПК ред за разгласяване на нормативен акт на общината създава презумция за неговото узнаване от задължените лица. Общ принцип в правото е, че незнанието на закона не извинява. Поради това дали и как касаторът е бил запознат с правната норма, какво и как е разбрал от нея е ирелевантно за законосъобразността на нейното прилагане. Както бе посочено, касаторът е имал достатъчно време, при необходимост, и да се консултира досежно съдържанието на чл. 19а Наредбата. Право на всеки е да прецени как точно да упражни предоставените му от правната норма права.

Второ. В декларацията изрично е посочено, че през 2012 г. "ще използваме следните собствени съдове за битови отпадъци", срещу което касаторът вписал "вид "бобър" 1 м3 - 1 брой". При ясната редакция на чл. 19а, ал. 2 от Наредбата и при така посоченото от касатора вид и количество на ползваните съдове правилно съдът приел, че органът законосъобразно определил дължимото задължение като умножил количеството битов отпадък в един брой съд (1,1 куб. м) по броя на извозванията (3 пъти седмично 52 седмици - 3 х 52=156) по 25,00 лв. на 1 куб. м. битов отпадък и получил дължима такса в размер на 4 290,00 лв. Вярно е, както твърди касаторът, че за преценка на законосъобразността на размера на определената му такса не са необходими специални знания, единствено заради които съдът може да назначи съдебна експертиза - чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Още повече, че в случая касаторът не оспорва математическото изчисление, за което също не се изискват специални знания, а правните предпоставки за дължимост на таксата. Вярно е обаче и приетото от съда, че в декларацията си касаторът не вписал каквато и да било допълнителна информация, която поне да индикира несъгласие или различие с посоченото в чл. 19а, ал. 2 Наредбата. Никой, дори и органът по приходите, не е в състояние да разгадае какво касаторът е искал да декларира, но не е обективирал в декларацията си. Нито в наредбата, нито в бланката за декларацията съществуват каквито и да било текстове, които да дадат основание за това тълкуване, което касаторът сочи - че посоченият от него един брой контейнер ще бъде използван един единствен път в рамките на цялата година. Впрочем, за хипотези, когато имотът не се ползва през цялата година или не се ползва през определен период от годината законодателят, в чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 9 ЗМДТ е създал правна възможност за предварително деклариране на факта на неползване на имота и с оглед на това на негенериране на битови отпадъци и съответно неползване на предоставяната от общината услуга.

И трето. В бланката на декларацията изрично е посочено, че определеният вид и брой съдове са собствени. Фактът, че касаторът не разполагал със собствени съдове, а ползвал съдовете на общината, поставени за обществено ползване, може единствено да постави въпроса за достоверността на декларираното от него в контекста на изрично посочената отговорност за невярно подадени данни. Отново незнанието на касатора, че за да определи дължимата такса по количеството битови отпадъци, е необходимо да притежава някой от определените от общината видове съдове, не го освобождава от задължението за такса, както и от това, което сам е декларирал.

Видно от изложеното доводът на касатора, че съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредбата е неоснователен.

Неоснователен е и доводът, че чл. 19а Наредбата противоречи на чл. 7, 8, 62 и 71 ЗМДТ, чл. 5 АПК и чл. 5 ГПК. Първо, чл. 19а Наредбата не е предмет на самостоятелен контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство. Второ. Чл. 5, ал. 1 АПК установява йерархията на нормативните актове, която в случая не е нарушена, тъй като не чл. 19а от Наредбата е причина за определения на касатора размер на таксата, а начинът, по който той лично е декларирал ползването на услугата от общината. Що се отнася до чл. 5 ГПК във вр. § 2 ДОПК то съдът изпълнил задължението си като разгледал и решил делото според точния смисъл на законите. В случая съдът точно тълкувал и приложил законите, касаторът не положил необходимата грижа, за да съобрази по най-добрия за него начин прилагането на законите, още повече, че в случая законодателят му предоставил изключително широка възможност за собствена преценка. И трето. Що се отнася до посочените от касатора текстове на Закона за местните данъци и такси, то нито една от разпоредбите не установява факти и обстоятелства, които да са в противоречие с визираното в чл. 19а Наредбата. Нормите установяват общи принципи на дължимост на таксите и в частност на такса битови отпадъци, които чл. 19а Наредбата не нарушава. Напротив. Тя създава правна възможност за спазване именно на тези основни принципи и в частност на принципа замърсителят плаща. При това, предоставя на самия замърсител да определи количеството на битови отпадъци, което ще генерира. Ако касаторът не е бил съгласен с посоченото в чл. 19а, ал. 2 от Наредбата в частта досежно честотата на извозване е можел или да прецени интереса си от използване на този начин на определяне на размера на таксата, или да изрази изрично желаната честота на извозване. При втората хипотеза касаторът трябва да отчита, че един път годишно извозване на собствения му съд за битови отпадъци означава не само по-малък размер на таксата, но означава и например единадесет месеца и двадесет и девет дни собственият му съд за битови отпадъци да бъде неизвозен. А това може да създаде проблеми с установените норми на обществена хигиена и да породи неговата отговорност за неотстраняване на генерираните отпадъци, в т.ч. и санкцията по чл. 19а, ал. 3 Наредбата.

Видно от изложеното, и този довод на касатора е неоснователен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, тъй като съдът не дал отговор на възражението му досежно неясната причина за драстично по-високия размер на дължимата такса в сравнение с тази за 2011 г. Първо, дължимата от касатора такса за 2011 г. не е предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, а и тя не е правопораждащ факт за задължението за 2012 г. Задълженията за такса битови отпадъци, съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, са едногодишни. Поради това какъв е бил размерът на таксата за 2011 г. и как е бил определен е ирелевантно за предмета на спора. И второ, размерът на таксата зависи от това какво и как е декларирал касаторът. Ако в декларацията за 2011 г. е декларирал друго количество битови отпадъци, безспорно и размерът на таксата би следвало да бъде друг.

Неправилно касаторът счита, че съдът не отчел факта, че имотът е ползван само три месеца в годината. Ако касаторът действително е нямало да ползва имота е следвало, за да не дължи такса, да подаде декларация по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Неподаването на декларация, неуведомяването на общината преди началото на отчетния период, че имота няма да бъде ползван, създава презумция за ползване на услугата, разбира се тогава, когато общината я предоставя и имота на лицето попада в обхвата на престирането й. Факта, че в наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет не е уредил реда, по който лицата, които няма да ползват имота си през съответната година могат да декларират този факт, не означава, че касаторът няма това право. С наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет създава само реда, по който се установява неползването на услугата. А липсата на ред за ползване на едно право не може да доведе до неговото погасяване. Но тогава, когато не е подадена декларация твърденията за неползване на имота през годината са ирелевантни.

Що се отнася до довода на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно определяне на дължимата лихва следва да се посочи, че съгласно чл. 175 ДОПК лихва се дължи за неплатените в законоустановените срокове публични задължения. Задължението на касатора за такса битови отпадъци, с оглед на определеното в чл. 18, ал. 2 Наредбата е било дължимо в съответния размер към 31 март, 30 юни, 30 септември и 30 ноември 2012 г. Касаторът не оспорва, че задълженията не са платени, което прави законосъобразна определената му лихва. Не влизането в сила на акта за определяне на задължения по декларация, а неизпълнението на задължението в законово определения срок е пораждащ задължението за лихви факт и това прави необходимо определянето й с акта за установяване на задължения по декларация.

Видно от изложеното доводите на касатора за твърдяните отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон и направил обосновани фактически изводи, поради което обжалваното решение е правилно. Касаторът не сочи доводи в подкрепа на твърдяното отменително основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и съдът не констатира такива. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд