Решение № 8605 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8825/2014 г.

Решение № 8605 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8825/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Димитър Христов Бойков от гр. Мадан, чрез адв. В. Родопски, против Решение № № 1143 от 30.04.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 2912 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА № 211300592/13.05.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 861/15.08.2013 г. на Зам. директора на Дирекция"ОДОП" при ЦУ на НАП - Пловдив, с който на ревизираното лице допълнително са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. до 31.12.2008 г. общо в размер на 11 944,30 лева, ведно със съответните прилежащи лихви, както и задължения за задължителни осигурителни вноски за същия период, посочени конкретно по вид и размер в РА, както следва за ДОО, ЗО и ДЗПО съответно 5 910,60 лв., 2 116,80 лв. и 1 764 лв. и съответни лихви. Касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане задълбочено поотделно и в съвкупност на събраните доказателства; неизлагане на мотиви защо не се възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Конкретните оплаквания са следните: 1/ При определяне на паричните потоци за 2007 г., два пъти е взета като разход сумата за заплащане на местни данъци и такси, веднъж поради представеното от ревизираното лице доказателство за плащане на 518,02 лв. на това основание и втори път като част от определения паричен разход по НСИ в размер на 240 лв. месечно. 2/ Игнорирана е т. 2 от заключението на вещото лице, която установява, че внасянето на осигурителните вноски за процесните периоди е станало чрез Булстата на ЕТ "Димитър Бойков" и този на "Димитър Бойков-Ади" ЕООД, които суми представляват разход на физическото лице, съгласно експертизата. 3/ Необосновани са констатациите относно непризнаване на сумата 15 200 лв., която представлява оборотни средства на "Димитър Бойков-Ади" ЕООД, с която е погасен фирмен кредит на дружеството, поради което неправилно тази сума е призната за разход на ревизираното физическо лице. 4/ сумата 11 991,46 лв. е получена от прехвърлянето на предприятието на посочения ЕТ на посоченото дружество и тя е собственост на ревизираното физическо лице, поради което неправилно не е призната като приход, а РКО за плащането й не е било задължително да бъде представен в ревизионното производство. 5/ неправилни са констатациите за нулево началното салдо на РЛ. Не взето предвид, че през 2006 г. съпругата на РЛ е изтеглила 44 650 лв. потребителски кредит от Банка ДСК. 6/ ревизиращите органи е трябвало да проявят служебна активност за събиране на доказателства за стойността, на която е продаден през 2007 г. лек автомобил "Мицубиши Паджеро", която да се вземе предвид като приход. 7/ за 2008 г., въпреки че е констатирано, че няма превишение на разходите над приходите, необосновано е прието, че получените по сметките на РЛ парични суми са с неустановен произход и са укрити. Игнорирана в тази връзка е декларацията за произхода на тези средства на лицето В. Хаджиев. Необосновани и незаконосъобразни са изводите за наличие на основание за провеждането на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, а съдебното решение липсват мотиви по този ключов въпрос. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото основателна поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА, издаден след ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, при констатации за несъответствие между доказаните приходи на ревизираното физическо лице с установен произход и направените от него разходи за ревизираните периоди. Основателни са оплакванията в касационната жалба за липса на ясни мотиви за извършването на ревизията по посочения специален процесуален ред. Посочените от ревизиращите основания за извършването на ревизията по посочения ред са по т. 2 и т. 7 на ал. 1 на чл. 122 ДОПК, като в РА е констатирано, че направените от ревизираното лице разходи превишават доказаните му приходи и тази разлика представлява укрити приходи. В този случай, обосновани изводи за наличие на посочените основания, като процесуални предпоставки за извършване на ревизията по особения ред, могат да се направят едва като по същество се преценят доводите и възраженията на страните относно размера на началното парично салдо към 1.01.2007 г. и всички твърдения на жалбоподателя за наличие на парични суми с установен произход, които той твърди че е получил и които могат да послужат като оправдание на констатираното превишение на разходите над приходите. Тази преценка не е направена достатъчно ясно от първоинстанционния съд. Основателно в касационната жалба е оплакването за неяснота в мотивите на съда относно началното парично салдо на ревизираното лице към 1.01.2007 г. Пред първоинстанционния съд ревизираното лице е повторило оплакванията си от жалбата против РА по административен ред, че през 2006 г. съпругата му Албена Мирянова Бойкова е изтеглила потребителски кредит от банка ДСК в размер на 44 650 лв. и че част от тази сума е била на разположение на ревизираното лице като начално салдо към посочения момент. Пред административния съд е било изслушано и заключение на вещо лице, което във въпрос № 5 е имало задача да даде заключение дали въпросната сума, получена на кредит се е отразила на началното салдо. На този въпрос вещото лице е отговорило, че към 1.01.2007 г. по сметка на съпругата на г-н Бойчев са били налични 45 016,75 лв., от които половината от 22 508,37 лв. са взети предвид при определянето на посоченото начално салдо. Този отговор явно противоречи на приетото с РА нулево начално салдо към посочената дата. От своя страна, съдът на стр. 3 от мотивите си, без да коментира обсъждания кредит заключава, че началното салдо /нула/ е определено правилно, а на стр. 5, коментирайки посоченото експертно заключение, приема обратното на това, което вещото лице е казало, че сумата 22 508,37 лв. не следва да се има предвид при определяне на началното салдо. В първоинстанционното съдебното решение липсват изцяло мотиви и относно оплакването за двойно отразяване на разходи за заплащане на данъци за 2007 г. - веднъж като част от сумата 5 771 лв. /годишно/ или 240,46 лв./месечно/ минимален потребителски паричен разход, съгласно Националния статистически институт и втори път - като част от сумата 518,02 лв., платени местни данъци и такси за периода. На последно място, потвърждаването на РА в частта на определените задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 - 124 ДОПК е станало без всякакво тълкуване относно приложимостта за случая на нормата на чл. 124а от ДОПК /ред. ДВ бр. 14/2011 г./ и изобщо без излагането на каквито и да било фактически и правни основания за дължимост на ЗОВ. Изложеното съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на страните в първоинстанционния процес и представляващо пречка за ефективен касационен контрол на първоинстанционното решение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение