Решение № 5803 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2012 г.

ВАСIII отделение24.04.2013 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружението за дива природа "БАЛКАНИ" - гр. София, против решение № 21-ОС от 2011 г. на министъра на околната среда и водите. ОСЪЖДА Сдружението за дива природа "БАЛКАНИ" - гр. София, да заплати на Министерството на околната среда и водите разноски по делото в размер на 300 (триста) лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 5803 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 31, ал. 18 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Образувано е по жалба на Сдружението за дива природа "БАЛКАНИ" - гр. София, срещу решение № 21-ОС от 2011 г., издадено от министъра на околната среда и водите, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответната страна - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна с искане за присъждане на разноски по делото. Заинтересованата страна - Пролетина Георгиева Якимова-Цонева, не изразява становище по делото. Върховният административен съд - III отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства и указанията, изложени в съдебно решение № 9638 от 03.07.2012 г. по адм. дело № 6197 от 2012 г. на Върховния административен съд - петчленен състав - I колегия, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С оспореното административно решение на министъра на околната среда и водите, издадено на основание чл. 31, ал. 7 от ЗБР във връзка с чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), е съгласувано инвестиционно предложение на инвеститора Пролетина Якимова за "Изграждане на две вилни сгради за собствени нужди в поземлен имот № 62459.71.33, местност "Чучуриката-Бакъра", и в поземлен имот № 62459.71.72, местност "Бозалък", от землището на с. Резово, община Царево". Процедурата по постановяването на решение № 21-ОС от 22.06.2011 г. на министъра на околната среда и водите за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие е детайлно регламентирана в Наредбата за ОС. В чл. 7 от Наредбата за ОС изчерпателно са изброени етапите на процедурата и последователността на действията, които в своята съвкупност следва да извърши компетентният орган при провеждане на процедура по оценка за съвместимост. Фактическият състав на процедурата по оценка за съвместимост завършва на етап преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие, когато по отношение на конкретния казус, съобразно специфичната фактическа обстановка, бъде безспорно изведено заключение, че инвестиционното предложение няма опасност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания и местообитанията на видовете - предмет на опазване в ЗЗ от екологичната мрежа Натура 2000, с което на практика се съгласува инвестиционно предложение. Видно от представената административна преписка, фактическият състав на чл. 31, ал. 7 от ЗБР във връзка с чл. 15 - 18 от Наредбата за ОС (респ. раздел III, глава втора от Наредбата за ОС) е изцяло завършен: Съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС възложителят внася уведомление вх. № ОВОС-778 от 05.04.2011 г. в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за инвестиционно намерение: "Изграждане на две вилни сгради за собствени нужди в поземлен имот № 62459.71.33, местност "Чучуриката-Бакъра", и в поземлен имот № 62459.71.72, местност "Бозалък", от землището на с. Резово, община Царево". Предвид заявеното намерение и неговото местоположение, с цел спазване на изискванията на чл. 12, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредбата за ОС, министърът на околната среда и водите като орган, разполагащ със списъците на защитените зони и с информация относно техния предмет, е констатирал, че територията - предмет на инвестиционното намерение, попада в границите на защитена зона (ЗЗ) BG 0002040 "Странджа" за опазване на дивите птици, приета с Решение № 122 на Министерския съвет от 02.03.2007 г., обн., ДВ, бр. 21 от 2007 г., и обявена със заповед № РД-802 от 2008 г. на министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 106 от 2008 г., и в границите на ЗЗ BG 0001007 "Странджа" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с Решение № 122 на Министерския съвет от 02.03.2007 г., обн., ДВ, бр. 21 от 2007 г., но за която няма обявена заповед по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗБР. Направената констатация е обективирана на стр. 2, абзац 3 от решението на министъра на околната среда и водите. Съгласно изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за ОС компетентният орган (министърът на околната среда и водите) е длъжен да извърши проверка за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо предмета и целите на опазване на защитените зони, определени със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, както и със заповедта по чл. 19, ал. 1 от ЗБР и/или с плана за управление, ако има такива. Видно от разпоредбата, законодателят обвързва проверката за допустимост с режима, определен със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, както и със заповедта по чл. 19, ал. 1 от ЗБР. Защитена зона BG 0002040 "Странджа" за опазване на дивите птици е обявена съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗБР от министъра на околната среда и водите със заповед № РД-802 от 2008 г., обн., ДВ, бр. 106 от 2008 г. За защитена зона BG 0001007 "Странджа" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна няма издадена заповед на основание чл. 12, ал. 6 от ЗБР за обявяването й, вкл. и заповед по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗБР, т. е. няма разписан режим на дейности в нея. Предвид това извършената проверка за допустимост по реда на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за ОС (етап II - т. 2 на чл. 7 от Наредбата за ОС) се ограничава само спрямо определения със заповед № РД-802 от 2008 г. на министъра на околната среда и водите режим на ЗЗ BG 0002040 "Странджа" за опазване на дивите птици, тъй като за ЗЗ BG 0001007 "Странджа" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна няма издадена заповед на основание чл. 12, ал. 6 от ЗБР за обявяването й, включително и заповед по чл. 19, ал. 1 от ЗБР, и няма разписан режим на дейности в нея. Отделно от горното е извършена и проверка за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режима на защитената територия по реда на чл. 12, ал. 4 от Наредбата за ОС, в границите на която попада, а именно Природен парк "Странджа", дейностите в която са определени в чл. 31 от Закона за защитените територии и в заповед № РД-30 от 24.01.1995 г. на министъра на околната среда и водите за обявяването на защитена територия Природен парк "Странджа". Направената преценка за допустимост е обективирана на стр. 2 от решение № 21-ОС от 22.06.2011 г. на министъра на околната среда и водите. Извършената преценка спрямо режимите, определени в защитената зона и защитената територия, определя инвестиционното предложение за "Изграждане на две вилни сгради за собствени нужди в поземлен имот № 62459.71.33, местност "Чучуриката-Бакъра", и в поземлен имот № 62459.71.72, местност "Бозалък", от землището на с. Резово, община Царево" като допустимо, предвид на което за министъра на околната среда и водите не са налице основания за прекратяване на основание чл. 13 от Наредбата за ОС на процедурата по ОС. Предвид установената фактическа обстановка след преглед на внесената документация и извършена проверка за допустимост министърът на околната среда и водите издава решение № 21-ОС от 22.06.2011 г. (по реда на глава втора, раздел III от Наредбата за ОС - етап III - т. 3 от чл. 7 на наредбата) с преценка, че инвестиционното предложение няма опасност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания и местообитанията на видовете - предмет на опазване в ЗЗ от екологичната мрежа Натура 2000, с което на практика съгласува инвестиционно предложение "Изграждане на две вилни сгради за собствени нужди в поземлен имот № 62459.71.33, местност "Чучуриката-Бакъра", и в поземлен имот № 62459.71.72, местност "Бозалък", от землището на с. Резово, община Царево" с възложител Пролетина Георгиева Якимова. Изрично в решение № 21-ОС от 22.06.2011 г. на министъра на околната среда и водите е записано, че само за ЗЗ BG 0002040 "Странджа" за опазване на дивите птици е налице заповед № РД-802 от 2008 г. на министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 106 от 2008 г. В тази връзка неоснователно е оплакването в жалбата, че в обжалваното решение на министъра на околната среда и водите не е извършен анализ на допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режима на дейностите в защитена зона BG 0001007 "Странджа" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с Решение № 122 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 21 от 2007 г.), с което МОСВ допуска нарушение на чл. 12, ал. 1, 2, 3 и 4 от Наредбата за ОС. Имотите - предмет на инвестиционното предложение, попадат в територията на Природен парк "Странджа", обявена със заповед № РД-30 от 24.01.1995 г. на МОС, в зона, отредена за вилно строителство съгласно действащия ТУП на община Царево, който е одобрен и влязъл в сила през 1998 г. Инвестиционното предложение е допустимо спрямо режимите, въведени със ЗБР и заповедта за обявяване на природния парк. В последната, в раздел II от позиция 1 до 6, са описани дейностите, реализацията на които е забранена на територията на парка. По отношение на строителството категорична забрана има единствено за "изграждане на промишлени обекти - източници на замърсяване на въздуха, водите и почвите или свързани с преработката на опасни вещества". С оглед гореизложеното доводът на жалбоподателя за забрана на строителството е неоснователен. В подкрепа на изложеното е и т. 1 от пояснителната част на заповедта, където е записано, че "Строителният режим и устройство на територията на парка се определя и извършва в съответствие със ЗТСУ (ЗУТ), ППЗТСУ и териториалноустройствените планове". При условие че инвестиционното предложение е съобразено с устройствените зони и с показателите в тях, въведени в действащия ТУП на община Царево, и не попада в категорията обекти, за които има категорична забрана за изграждане, то са спазени изискванията на чл. 31 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), вкл. и т. 9 от същия. По отношение на изискването на заповедта за обявяване на ПП "Странджа", свързано със стопанисването на земеделските земи, то следва да се вземе предвид обстоятелството, че същата т. 4 не е включена в забранителните режими, изрично изброени по позиция 1 до 6 в раздел II, а е в поясненията и препоръките по отношение на дейностите, които могат да бъдат реализирани на територията на парка. От изброеното може да се направи изводът, че волята на административния орган е била изграждането на вилни сгради в определени устройствени зони да е допустимо и тези зони не би следвало да бъдат относими към стопанисването и ползването на земеделските земи в тях, тъй като същите не са устроени за земеделско ползване. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че изграждането на обектите на инвестиционното предложение следва да бъде предхождано от изключване на съответната територия от територията на природния парк. Изрично в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЗТ е предвидено, че в границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. Действащото екологично законодателство позволява изграждането на вилни сгради, доколкото същите са разрешени с действащия ТУП и не попадат в изрично забранените в заповедта за обявяване на ПП "Странджа". Разпоредбата на визирания в жалбата чл. 12, ал. 6 от Наредбата за ОС е отменена с ДВ, бр. 81 от 2010 г., в сила от 15.10.2010 г. Видно от входящия номер на уведомлението по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ОС, същото е постъпило на дата 05.04.2011 г., т. е. след отмяната на разпоредбата. Тя не намира приложение, още повече че решение № 21-ОС от 2011 г. на министъра на околната среда и водите е издадено на 22.06.2011 г. Оплакването, че няма количествена оценка по критериите "процент на загубена площ от дадено местообитание спрямо площта на местообитанието в защитената зона или в мрежата като цяло" и по отношение на "степен на фрагментация на местообитанията или популациите на видовете спрямо първоначалното им състояние, продължителност", е неоснователно. От така наведения мотив не става ясно за кое точно местообитание става въпрос. По наличната в МОСВ информация в имот № 62459.71.33, находящ се в землището на с. Резово, община Царево, е представено местообитание 1240 "Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium", за което има изрично разписано условие в решението в т. 1, а именно: "С цел предотвратяване на възможните косвени въздействия върху природно местообитание 1240 "Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium" и свързаните с него видове, вкл. птици, вилните сгради да се ситуират в близост до границата на имота със съседния имот № 62459.71.33". Съгласно преценката на компетентния административен орган не се очаква реализацията на инвестиционното предложение да доведе до фрагментация на двете защитени зони, както и до прекъсване на биокоридорни връзки на видовете - предмет на опазване, което е мотивирано в решението. Така установените фактически обстоятелства обосновават правния извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, посочен в чл. 31, ал. 11 ЗБР, в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 2 АПК, спазени са административнопроизводствените правила за издаването му, регламентирани в чл. 31 от ЗБР и в Наредбата за ОС, и в съответствие с приложимия материален закон, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. Жалбоподателят следва да заплати на ответната страна - Министерството на околната среда и водите, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за двете разглеждания на делото в размер на 150 лв. - минималното адвокатско възнаграждение, или общо 300 лв., за което своевременно е направено искане. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

2