Решение № 127 от 3.05.2010 г. на ВКС по к. н. д. № 54/2010 г.

Решение № 127 от 3.05.2010 г. на ВКС по к. н. д. № 54/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 984/2009 г. на Районен съд гр. П., образувано по искане на осъдения И. П. Б. В искането, което се поддържа в съдебно заседание от защитник, са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, допълнени в писменни бележки. Частния обвинител и граждански ищец В. Г. не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, а постановените съдебни актове правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 16.09.2009 г. постановена по нохд. № 984/2009 г. на Районен съд гр. П., подсъдимия И. П. Б. е признат за виновен за времето от 30.07.2008 г. до 31.07.2008 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, чрез техническо средство да е отнел чужди движими вещи и пари от владението на св. Г от владението на Банка "ОББ" АД гр. С., собственост на св. Г на обща стойност 840 лв., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1т. 4 НК вр. с чл. 194, ал. 1НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит пит. Осъден е да заплати на св. Г сумата от 840 лв. имуществени вреди. С решение от 23.11.2009 г. постановено по внохд. № 754/2009 г. на Окръжен съд гр. П. присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Б.: Възразява се по недостатъци на обвинителния акт, в който не било конкретизирано извършеното на 31.07.2008 г., не било посочено защо подсъдимия следва да носи отговорност за деянието след като е прието, че св. С е изтеглили сумите от банкомата, а липсва и обвинение за някаква форма на съучастие. Основното възражение обаче е за нарушение на материалния закон, мотивирано с това че, деянието ако е извършено такова изпълва признаците на престъпление по чл. 249 НК, а не на чл. 195, ал. 1т. 4 НК. Другия аргумент е за това, че към момента на извършването престъпния състав на чл. 249 НК е изисквал "значителни имуществени вреди", каквито в случая няма и от там деянието е несъставомерно и последващо искане за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Доводите са неоснователни. Обвинителния акт не страда от сочените по горе недостатъци. Изготвен е в съответствие с изискванията на чл. 246 НПК, като в обстоятелствената част е посочено престъплението извършено от Б., времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото лице и размера на вредите. Неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон. Инстанционните съдилища са приели по фактите, че на инкриминираната дата подсъдимия е извършил квалифицирана кражба на вещи и пари собственост на св. Г, веднъж от негово владение и втория път /на два пъти/ от два различни банкомата на пари, които са били във владение на "ОББ" АД гр. С., като самото теглене е извършено от св. С, който веднага предал парите на подсъдимия, като за "услугата"получил 100 лв. Изводите са законосъобразни, като се вземе предвид Пост. № 6/1971 г. на ПЛ на ВС, че "предмет на кражба могат да бъдат и всякакъв вид ценни и други книжа" /платежен инструмент напр./, които "материализират имуществени права"... "при кражба дееца може да отнеме вещта от всяко лице/Банка напр./, което я владее или държи"..."престъплението е довършено, когато деецът прекъсне досегашното владение или държане /от банката в случая/ и установи свое такова". Категорично предмет на престъплението кражба е и ценна книга или други, които материализират имуществени права/платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 НК/. Писменните бележки към жалбата не държат сметка и за това, че след изменението на чл. 249 НК съобразно ЗИДНК ДВ бр. 27/2009 г., използването на платежен инструмент, без съгласието на титуляра може да съставлява и друго по тежко престъпление, като в конкретния случай, извършеното е получило най-благоприятната за дееца квалификация тази по чл. 195, ал. 1 НК., т. е. законодателя допуска, че при използването на платежен инструмент може да се извърши и друго престъпление, а не само по чл. 249 НК. Вярно е, че без правна оценка е останало участието на св. С в изпълнителното деяние, но при така повдигнатото и поддържано обвинение, това е извън правомощията на съда. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и законосъобразни, а искането за възобновяване на производството неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение