Решение № 10218 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2016 г.

Решение № 10218 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ганчо Стоянов Дишков, чрез процесуалния му представител адв. Ангел Митев срещу Решение № 6925/09.06.2016 г. по адм. дело № 9765/2014 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, с което е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилен извода на съда за материална компетентност на издателя на акта с твърдения, че липсва възложено със закон правомощие на Министъра на земеделието и храните да одобрява окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Счита за неправилен извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с твърдения, че жалбоподателя не е участвал при извършване на специализираните теренни проверки, името му не е отразено в съставените протоколи за тези проверки и самите проверки са извършени по време в края на земеделския сезон. Оспорва и извода за материална законосъобразност на обжалвания административен акт с твърдения, че е обработвал земеделските земи по силата на представени по делото договори за наем с община Панагюрище, а с придобитата продукция изхранвал стадо добитък, за което представил официално заверена справка. В същото време твърди, че неправилно съдът е кредитирал заключение по назначена съдебна експертиза и протоколи от теренни проверки и снимки по време на тези проверки, по съображение, че самите проверки не са съобразени със законовата уредба за тази процедура, а направените снимки не са в необходимия момент и време. В заключение, претендира отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на Министъра на земеделието и храните в оспорената част. Ответникът по касационната жалба - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че Ганчо Стоянов Дишков е земеделски производител и в това си качество за кампания 2013 г. е заявил за подпомагане площи, част от които не са били включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните. Приел е, че основанието, на което площите са приети като недопустими за подпомагане, макар да не е посочено в обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните, се извежда от приложените към заповедта протоколи за теренни проверки на заявените за подпомагане площи и от снимковия материал, приложен към тези протоколи. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушаване на реда за извършване на теренни проверки, като е посочил, че извършването на теренни проверки е наложено от факта, че част от заявените от жалбоподателя площи попадали извън територията на страната, обхваната от Цифровата ортофото карта (ЦОФК), а преценката на състоянието на площите е извършена от служители на общинските и областни служби на МЗХ след проверка на всеки един от парцелите поотделно и отразена в протоколите от проверките. С оглед изискването площите да са в добро земеделско състояние за цялата година, а не само за отделен период, неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя за неправилност на периода, през който са извършени теренните проверки. Позовал се е на неоспорено по делото заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, с което е направен анализ на протоколите от терените проверки и на снимките от тези проверки и обоснован краен извод за материална законосъобразност на издадения административен акт. В тази насока съдът е посочил, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се установяват различни правни изводи за включване на площите в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние за 2013 г., като отговарящи на изискванията на действащата към този момент Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.). Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователни са доводите, наведени в касационната жалба за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При произнасянето си, първоинстанционният състав на Върховен административен съд, трето отделение е приложил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК за служебно произнасяне относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и за материална компетентност на административния орган при липса на конкретни твърдения за това от оспорващия. Наведените за първи път пред касационната инстанция твърдения за материална некомпетентност на издателя на акта с твърдения, че липсва възложено със закон правомощие на Министъра на земеделието и храните да одобрява окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., с които се обосновава основание за неправилност на решението, поради нарушение на закона, са неоснователни по следните съображения: Няма спор, че административните актове, издадени при липса на компетентност - по материя, по място или по степен - водят винаги до нищожност на издадения от некомпетентния орган административен акт - чл. 173, ал. 2 и ал. 4 АПК. Няма спор също, че министърът на земеделието и храните е централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в областта на селскостопанската политика и към момента на издаване на оспорвания административен акт за кампания 2013 г. в закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) не е разписано изрично правомощие да "одобрява" с нарочен акт окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", така както това е сторено с чл. 33а, ал. 1от ЗПЗП (нов - ДВ, бр. 40 от 2014 г). Но това не означава, че министърът, като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност в областта на селскостопанската политика на държавата е лишен от правомощието да издаде процесния акт. Това правомощие е било предвидено за кампания 2013 г. в разпоредбата на чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (изм. - ДВ бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г.), която предвижда, че Министърът на земеделието и храните одобрява със заповед окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е издадена на основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, който предвижда, че Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В случая, наредбата е издадена въз основа на законова делегация, урежда въпроси в обхвата на очертания със закона предмет и липсва противоречие между наредбата и закона по въпроса за материална компетентност на Министъра на земеделието и храните да издаде акт с посоченото съдържание. По изложените съображения, настоящата инстанция счита за неоснователно твърдението на касатора, че е налице липса на компетентност за министъра на земеделието и храните да одобри специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. и за правилен извода на съда за материална компетентност на издателя на акта. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, обосновани с твърдения, че неправилно съдът кредитирал с доверие събраните по делото доказателства - протоколи за извършени теренни проверки, снимков материал и заключение по назначена съдебно-техническа експертиза. Правилно съдът е приел, че твърденията за нарушаване на реда за извършване на теренни проверки са неоснователни. Безспорно е установено по делото, че извършването на теренни проверки е наложено от факта, че част от заявените от жалбоподателя площи са попадали извън територията на страната, обхваната от Цифровата ортофото карта (ЦОФК), а преценката на състоянието на площите е извършена от служители на общинските и областни служби на МЗХ след проверка на всеки един от парцелите поотделно и отразена в протоколите от проверките, придружени със снимков материал. Присъствието на жалбоподателя при извършване на теренните проверки не е нормативно регламентирано, поради което правилно съдът е приел, че отсъствието му по време на проверките не обосновава извод за незаконосъобразност на издадения административен акт. Жалбоподателя не е ангажирал доказателства, от които да се опровергават установените с протоколите и снимковия материал факти с правно значение. А напротив, със заключение по назначена съдебно-техническа експертиза се потвърждава извода на административния орган за материална законосъобразност на издадения административен акт. Правилно съдът е приел, че в тежест на жалбоподателя е било да установи, че площите са отговаряли на изискванията на действащата към този момент Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.) за включването им в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние за 2013 г. Такива изводи не се обосновават от представените от жалбоподателя доказателства за сключени договори за наем на земеделски земи и справка за налични животни, а други доказателства от страна на жалбоподателя не са ангажирани. В този смисъл процесуалното бездействие на оспорващия не е довело до успешно оборване на представените с административната преписка доказателства, както и на събраните в хода на съдебното производство такива - снимков материал и заключение по назначена експертиза и като е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с административно производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и целта на закона, решаващият съд не е допуснал сочените от жалбоподателя пороци. По така изложените съображения наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При липса на претенция за присъждане на разноски от страна на Министъра на земеделието и храните, такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия