Решение № 291 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 835/2008 г.

Решение № 291 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 835/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд от 29.11.2007 г. по гр.д. № 1480/2007 г. е обезсилено решение на Софийски районен съд от 15.03.2007 г. по гр.д. № 4248/2005 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК, предявен от З. К. С. от с. С., община К. за признаване за установено по отношение на М. на о. и н., гр. С., че заповед № Р* от 14.09.1995 г., съставена от министъра на о., н. и технологиите е неистински документ и производството по иска е прекратено като недопустимо. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от З. К. С. с оплаквания за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод за липса на правен интерес от предявения установителен иск и в нарушение на процесуалните правила не е разгледал иска по съществото на спорното правоотношение. Ответникът по касационната жалба М. на о. и н. не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е неоснователна предвид следното: Гражданско дело № 4248/2005 г. на районен съд гр. С. е образувано по искова молба на З. К. С. от с. С., община К. против М. на о. и н., гр. С. Въведени са твърдения, че Частна професионална гимназия "Б", създадена от ищеца в качеството му на едноличен търговец с фирма "К" е била закрита със заповед на министъра на о. № Р* от 14.09.1995 г., публикувана в ДВ бр. 86 от 1995 г.; че заповедта не е била връчена на ищеца като заинтересована страна преди публикацията и в Държавен вестник, а едва на 14.10.1996 г. в оригинал с подпис на министъра на образованието; че положения върху заповедта подпис на министър не е бил автентичен - не е положен от министър И. И. Д., поради което заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган - факти, изследвани и установени в н.о.х.д. № 10696/2002 г. на Софийски районен съд. Претендира се да се признае за установено на основание чл. 97, ал. 3 ГПК по отношение на М. на о. и н., гр. С., че заповед № Р* от 14.09.1995 г., съставена от министъра на о., н. и технологиите е неистински (неавтентичен) документ. С решение на Софийски районен съд от 15.03.2007 г. по гр.д. № 4248/2005 г. предявеният иск, квалифициран с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) е отхвърлен като неоснователен. Решението е обезсилено като недопустимо с обжалваният съдебен акт на Софийски градски съд и производството по иска е прекратено на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.). В решението е прието, че за ищеца липсва правен интерес от установяването неавтентичността на документа, съставляващ неотменяем административен акт, породил правните си последици, след изчерпването на способите за отмяната му по реда на Административнопроцесуалният кодекс. Решението е правилно. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. I-во АПК, решението по жалбата срещу индивидуален административен акт има сила за страните по делото, в т.ч. и решението, с което административния съд се произнася по валидността на административния акт. Решението на административния съд, с което се произнася по валидността на индивидуалния административен акт е задължително и за гражданския съд, когато срещу поставените страни по делото са идентични. Повдигнатият от ищеца гражданскоправен спор против М. на о. и н. за автентичността на заповед на министъра на о. № Р* от 14.09.1995 г. е разрешен с влязло в сила решение на административния съд, поради което не може да бъде пререшаван. С влязло в сила решение № 2* от 11.09.1996 г. по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на Република България, Трето гражданско отделение е прието, че заповед № Р* от 14.09.1995 г. е издадена от компетентен орган - министъра на о. при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки, предвидени в закона. Доводът, че заповедта е нищожна, тъй като не е подписана от министъра на о. и н., релевиран и в производството по молбата за преглед по реда на надзора на решението по адм. дело № 2811/1995 г. е отхвърлен отново като неоснователен и с решение № 26 от 25.02.1997 г. по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на република България, Петчленен състав. След влизане в сила на присъда № 35 от 25.09.2003 г. на Софийски районен съд по н.о.х.д. № 10696/2002 г., с която З. К. С. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 308, ал. 1, пр. II-ро НК - поправка на съдържанието на екземпляр от заповед № Р* от 14.09.1995 г., с решение № 4* от 19.05.2005 г. по адм. д. № 1041/2005 г. на Върховният административен съд, Петчленен състав, е оставена без уважение и молбата на З. К. С. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 2* от 11.09.1996 г. по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на Република България, Трето гражданско отделение. Предвид изложеното, правния спор за автентичността на заповед № Р* от 14.09.1995 г. е разрешен между страните с влязло в сила решение по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на Република България, задължително за гражданския съд, поради което повторното производство за установяване неистинност на документа е недопустимо, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение