Решение № 140 от 21.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 250/2011 г.

Решение № 140 от 21.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 250/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. К. от [населено място] *, [община] и по касационна жалба на П. И. К. от [населено място] бряг, [община] срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 28.07.2010 г. по гр. д. № 320/2010 г. С определение № 538/26.05.2011 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението. Касаторът И. П. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът П. И. К. поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено срещу лице, починало преди неговото постановяване - страната И. А. К. е починал на 13.07.2010 г. преди заседанието на въззивния съд, в което е даден ход на устните състезания и е постановено съдебното решение. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба В. И. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения, касаещи съдържащите се в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: И. П. К. и И. А. К. са предявили по реда на чл. 440 ГПК иск за признаване, че недвижим имот с идентификационен номер *, находящ се в [населено място] *, [улица], [община], ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с идентификационен номер * не принадлежи на длъжника по изп. д. № */2006 г. на ЧСИ М. Д., а е тяхна собственост. С обжалваното решение решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск е бил уважен, е обезсилено. Прието е, че искът по чл. 440 ГПК е отрицателен установителен иск, който е насочен към отричане, че правото, към което е насочено изпълнението за събиране на едно парично вземане, принадлежи на длъжника, т. е. целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнението върху имущество, което не принадлежи на длъжника, като при уважаване на този иск ще се прекрати изпълнението върху това имущество. Прието е, че за да е допустим този иск, е необходимо изпълнителното производство да е започнало и изпълнението да е насочено към имуществото, предмет на иска и то все още да не е приключило, относно които факти страните по делото не спорят. Прието е обаче, че като предпоставка за предявяване на иска е ищецът да не е във владение на имота, защото ако е във владение, то следва да защитава правата си по чл. 435, ал. 4 ГПК. Прието е, че в случая тази предпоставка не е налице, тъй като нито се поддържа, нито са събрани доказателства, че ищците не владеят имота и то по отношение на терена, тъй като по отношение на притежаване право на собственост върху сградата въобще и изначално липсва интерес, доколкото изпълнението не касае сградата, не е насочено към нея. Прието е също така, че пречка за допустимостта на иска е и разпоредбата на чл. 453, ал. 2 ГПК, а именно, че решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, каквато е и исковата молба за отмяна на дарение, които не са били вписани преди възбраната, не могат да се противопоставят на взискателя. Така постановеното решение е недопустимо. Последното съдебно заседание по гр. д. № 320/2010 г. е проведено от Кюстендилския окръжен съд на 13.07.2010 г. В това съдебно заседание съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания, след което на 28.07.2010 г. е постановено и решението. От представеното по делото удостоверение за наследници № 53/23.07.2010 г., издадено от [община], кметство [населено място] * се установява, че И. А. К. е починал на същата дата - 13.07.2010 г., когато е проведено и последното съдебно заседание по делото. Неговите наследници по закон не са конституирани в производството пред въззивния съд и решението по гр. д. № 320/2010 г. е било постановено по отношение на починалия. Поради това по реда на чл. 290, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение