Решение № 12437 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15081/2012 г.

Решение № 12437 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15081/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу Решение № 5194/03.10.2012 г., постановено по а. д. № 1966/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното Решение 5194/03.10.2012 г., състав на АССГ е осъдил АМ да заплати на Милена Стефанова Димитрова сумата 5347,00 лв. представляваща обезщетение за времето, през което тя не е заемала държавна служба, но за не повече от 10 месеца, в резултат на отмяната от съда на Заповед № 8580/18.11.2009 г. на директора на АМ за прекратяване на служебното `и правоотношение, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Искът за разликата от 1265 лв. е отхвърлен. Недоволен, директорът на АМ обжалва решението в частта му, с която възражението за прихващане на изплатеното на Димитрова обезщетение на основание чл. 104, ал. 4 от ЗДСл не е уважено. Моли да се отмени то в частта, с която е отказано прихващане на това изплатено на Димитрова обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Милена Стефанова Димитрова оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по съществото на спора, ВАС съобрази следното: Касае се за предявен пред АССГ иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 8580/18.11.2009 г. на директора на АМ, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Обжалваното Решение № 5194 от 03.10.2012 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С този съдебен акт АМ е осъдена да заплати на Димитрова 5347 лева обезщетение за времето, през което поради незаконното й уволнение, тя не е работила. Изложените оплаквания на директора на АМ са, че неправилно съдът не е уважил направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатеното на Димитрова обезщетение от една брутна заплата от 661,20 лева на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. При така направените доводи жалбата се явява неоснователна. Правилно съдът не е уважил искането за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 661,20 лева. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Димитрова би полагала труд още един месец и би получила съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му я е лишило от това месечно възнаграждение, поради което тя е била възмездена чрез присъждане на посоченото обезщетение. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Ето защо, предвид изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл на Димитрова, решението в осъдителната му част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от Димитрова за присъждане на направените от нея разноски по делото пред касационната инстанция. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. От представеното по делото доказателство - Договор за правна защита и съдействие от 23.09.2013 г., приложен на л. 17 от делото, искането се доказва до размер на 500,00 лв., изплатени за адвокатско възнаграждение. Следва да бъде осъдена АМ да заплати на Димитрова посочената сума. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,