Решение № 10485 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. Костадинова от гр. Русе, чрез адвокат М. Батанова, срещу Решение 3 от 05.01.2023 г., постановено по адм. дело 433/2022 г. на Административен съд Русе. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Русе, чрез ст. юрк. И. Карамфилова, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е Решение 2153-17-212 от 31.08.2022 г. на директора на Териториално поделение Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Русе, с което е отхвърлена жалбата на Е. Костадинова против разпореждане [номер] от 01.07.2022 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с което, на основание §7ж от ПЗР на КСО, е определен нов размер на пенсията й за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), считано от 01.07.2022 г. От фактическа страна по делото е установено следното: С цитираното разпореждане [номер] от 01.07.2022 г. определеният размер на пенсията на жалбоподателката е осъвременен, преизчислен и индексиран съобразно нормативната уредба, действаща след датата на нейното отпускане, както следва: към определения с влязло в сила Разпореждане 6 от 07.02.2022 г. размер от 1414, 70 лева и зачетен осигурителен стаж от трета категория 36 г., 03 м. и 26 дни, и индивидуален коефициент 2,5705, определен влязло в сила Разпореждане 14 от 03.12.2021 г., е прибавено 10% увеличение на пенсията, съгласно § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО. Към получения размер от 1556,17 лева е прибавена сумата от 60 лева (т.нар. COVID - добавка), съгласно ПМС 479/30.12.2021 г. на Министерски съвет. Така е получен крайният размер на преизчислената пенсия на осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Разпореждането е обжалвано пред директора на Териториално поделение на ТП на НОИ Русе, който със свое Решение 2153-17-212 от 31.08.2022 г. е оставил жалбата, като неоснователна, без уважение. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Обосновано съдът е отхвърлил възраженията на касаторката относно приложимостта на чл. 100, ал.1 от КСО за осъвременяването на пенсията й. Това е така, защото промяната в нейния размер е на основание § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО, в чиято първа алинея изрично е изключено приложението на чл. 100 от КСО за 2022 г. В тази насока доводите на жалбоподателката за незачетения й осигурителен доход са неотносими при определяне размера на пенсията, защото пенсионният орган е длъжен да използва за изчисленията си размера на пенсията на Костадинова, определен към 30.06.2022 г. и съответно към него да приложи посоченото в нормата увеличение. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,