Решение № 3985 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2016 г.

Решение № 3985 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция (ГДНП), чрез процесуален представител, срещу решение № 4940/12.07.2016 г. по адм. д. № 3975/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменена по жалба на К. И. К. заповед № 3286-з-948/24.03.2016 г. на директора на ГДНП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и излага подробни съображения. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - К. И. К., с адрес в гр. С., чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба на К. И. К. срещу заповед № 328-з-948/24.03.2016 г. на директора на ГДНП с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Към момента на издаването на оспорения акт К. е заемал длъжност - командир на отделение (осигуряване на мероприятия на ръководството на МВР) в "Охрана на централни структури" на сектор "Комендатура" към дирекция "Жандармерия" при Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. Прието е, че на 05.02.2016 г. около 11.00 часа, през работно време и без да има служебна необходимост, младши експерт К. е посетил магазин "Практикер" на бул. "Цариградско шосе". От рафтовете на магазина е взел оцветител за боя (тестер) на стойност 2.49 лева и 2 броя крушки на обща стойност 23.98 лева. Докато се е намирал в магазина е разопаковал двете крушки, захвърлил е търговската им опаковка и ги е сложил в джоба на палтото си. На касата обявил и заплатил единствено оцветителя. След напускане на "касова зона" е спрян за проверка от охраната на магазина, при което е установено, че има неплатена стока на обща стойност 23.98 лева. Извиканите служители на 08 РУ - СДВР задържали жалбоподателя със заповед за задържане рег. № 3383зз - 195/05.02.2016 г. По време на транспортиране на лицето със служебен автомобил, същото споделило с полицаите от автопатрула, че е служител на дирекция "Жандармерия" и в момента е на работа, за което представил служебна карта. С прокурорско постановление е отказано образуването на наказателно производство, въпреки, че е прието, че К. е осъществил състава на опит за кражба поради стойността на неплатените стоки, и на основание чл. 218б от НК извършителят е освободен от наказателна отговорност и му наложено административно наказание - глоба. По време на инцидента служителят се държал възпитано, не е създавал проблеми и е оказвал необходимото съдействие. Действията му са станали обществено достояние чрез една публикация в интернет на сайта на "Фрогнюз", приложена към преписката. АССГ е приел, че деянието е извършено умишлено, предвид нарушаване на търговската опаковка на артикулите. След проведено дисциплинарно производство е издаден оспореният административен акт. За отмени заповедта на административния орган, съдът е изложил от правна страна съображения, според които административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и без съществени нарушения по процедурата, но при нарушение на материалния закон. В случая не е преценена тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, липсата на вредни последици от него, ниската стойност от 23.98 лева на отнетите вещи, постановлението на СРП от 22.02.2016 г., с което е отказано образуване на наказателно производство срещу служителя поради ниската обществена опасност на деянието и замяната на наказателната отговорност с предприемане на административно - наказателни мерки. За нарушения на етичните правила законодателят е предвидил възможност за налагане на две различни дисциплинарни наказания, като преценката е с оглед тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. В този смисъл административният съд приема, че чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е неприложим. При сравнение с останалите текстове от цитираната разпоредба е видно, че действително се касае за тежки по характера си нарушения, несъпоставими с извършеното от К. Не се доказва уронване на престижа на службата, доколкото не са изложени мотиви в тази насока в справката и становището на ДРО. Поведението на служителя, въпреки извършеното от него е било възпитано, същият не е създавал проблеми и е оказвал необходимото съдействие на съответните служители, не е злоупотребил със служебното си положение, не се е легитимирал пред външни лица със служебната си карта и не е посочил заеманата от него длъжност и месторабота. Налице е една публикация в интернет сайта на "Фрогнюз", чието съдържание е частично опровергано при извършената проверка от ДРО. По изложените съображения съдът счита, че деянието неправилно е квалифицирано по по - тежкия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, вместо по чл. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Следвало е служителят да бъде санкциониран за извършеното от него, но с "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, а не с най-тежкото възможно дисциплинарно наказание - уволнение. Видът на наказанието не е съобразен с тежестта на нарушението, липсата на вредни последици, отказа за образуване на наказателно производство и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Целта на закона е всяко извършено дисциплинарно нарушение да бъде санкционирано със съответното по тежест дисциплинарно наказание, поради което заповедта не съответства и на целта на закона. Решението е неправилно. За да издаде административния акт дисциплинарно-наказващият орган е приел, че деянието, извършено от служителя представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, свързано с извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Важно е обстоятелството, че при доказване наличието на посоченото обстоятелство административният орган следва да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" при условията на обвързана компетентност. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от директора на СДВР в обжалваната заповед. В обстоятелствената част на административния акт е посочено, че са налице следните нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс) - нарушение на т. 15, съобразно която "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме", т. 19, съобразно която "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" и т. 20, съобразно която "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си". За съответствието на оспорения съдебния акт с приложения материален закон настоящата инстанция следи и служебно. По смисъла на ЗМВР дейността на служителите в системата е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Специфичното положение на тази група служители, заемащи водещо място в изграждането и опазване на държавното управление, е мотивирало законодателя да предвиди допълнителни изисквания към изпълнението на длъжността. Спазването на етичните правила за поведение е гаранция за законността на действията на държавния служител и защита от неоснователни обвинения, а чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител в системата, създадени чрез вторично законодателство, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР. Следователно държавният служител в МВР не следва да извършва най-общо деяния, чието извършване сред останалата част от обществото следва да пресича в ежедневната си професионална дейност. В конкретния случай няма спор, че деянието, извършено от служителя няма връзка със служебните му задължения, но представлява нарушение на правовия ред. Така, в мотивите на ТР № 3/07.06.2007 г. по ТД № 4/2007 г., ОСС на ВАС е прието, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. При материалната квалификация на деянието, мотивиращо "уронване на престижа" не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Противно на изложеното от първоинстанционния съд следва да се приеме, че К. К., не е съобразил законността на действията си, извършвайки опит за кражба - деяние, което може да се извърши само умишлено и умисълът е виден от предварителното премахване на опаковката на горецитираните стоки, което съставлява нарушение на т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР със съдържание, цитирано в оспорената заповед, като не е съобразил законосъобразността на действията си, дал е силно отрицателен пример за незаконосъобразни действия и не е опазили доброто име на институцията. Неправилни са мотивите на съда, обосноваващи тезата, че деянието на служителя не е станало обществено достояние. Макар същия да не се е легитимирал със служебна карта пред охранителите в търговския обект, същият се е легитимирал пред служители на 8-мо РУ към СДВР като по този начин деянието е станало достояние пред други служители. Макар в публикацията в електронното издание "Фрогнюз" да не се посочва името на служителя предоставената информация, че "един от шофьорите на главния секретар на МВР Г. К. е заловен..." е следвало да бъде преценена като достатъчна да идентифицира провинилия се служител от негови колеги в професионалния му кръг, както и да урони престижа на службата пред обществеността, запозната с публикацията. Въпреки освобождаването от наказателната отговорност и налагането на административно наказание поради ниската стойност на предмета на кражбата, следва да се посочи, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки, като не са изцяло обусловени едно от друго. В случая фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание не са идентични с тези, който биха послужили като основание за привличане на К. като обвиняем за престъпление по НК. С действията си служителят е нарушил цитираните правила на Етичния кодекс, с което е уронил престижа на службата и фактът дали спрямо него ще бъде реализирана наказателната му отговорност, е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Този извод следва от разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо, че деянията им могат да са основание и за търсене и на друг вид отговорност. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 200 /двеста/ лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение