Решение № 2879 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2009 г.

Решение № 2879 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фининвестмънт" ЕООД гр. Варна срещу решение № 9318 от 9.07.2009 г. по адм. дело № 2584/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено разрешително № 524/8.02.2008 г., издадено от министъра на околната среда и водите, разрешаващо на касатора да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), в площта "Драганово", разположена в землищата на с. Драганово и с. Брястовец, община Бургас, при съответни условия. Излагат се аргументи за недопустимост и незаконосъобразност на решението на тричленния състав, доразвити в представените писмени бележки. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез пълномощника си не взема становище по съществото на спора, а предоставя на съда да извърши преценката по основателността на жалбата на "Фининвестмънт" ЕООД. Касационната жалба на МОСВ срещу първоинстанционното решение е оттеглена. Ответникът - кметът на с. Брястовец, чрез процесуалния си представител поддържа становище за отхвърляне на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба на търговското дружество е подадена в срок и при наличие на активна легитимация, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Въпросът за допустимостта на жалбата, изходяща от кмета на с. Брястовец, вече е бил обсъден при предходното разглеждане на делото на две съдебни инстанции. Прието е, че същата е подадена в срок и при наличие на правен интерес поради обстоятелството, че на територията на кметството попада обекта на проучването, разрешено с оспорения административен акт. Поради това повторно обсъждане на този въпрос в настоящото производство не следва да се извършва, което обосновава извод за неоснователност на възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение. Решението на тричленния състав е правилно, тъй като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Обсъдени са събраните по делото доказателства, както и релевантните за спора факти и обстоятелства. Извършена е от съда в пълнота преценка на административния акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК. Установено е безспорно, че процесната площ "Драганово", разположена в землищата на с. Драганово и с. Брястовец, попада в защитена зона "Айтоска планина", съгласно Решение № 122 на Министерския съвет, обнародвано в ДВ, бр. 21/2007 г. по реда на Директивата за опазване на природните местообитания, дивата флора и фауна и е включена в "Натура 2000", което обстоятелство основава приложимостта на чл. 31, ал. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на оспореното разрешение, поради издаването му в нарушение на посочената разпоредба, императивно предписваща извършване на оценка за съответствие при засягане на защитена територия, и в противоречие с целта на закона, изведена от чл. 1 на ЗПБ и чл. 2 на ЗБР. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че законът и приложимата наредба дават в случая възможност на административния орган за преценка, като изложените от тричленния състав мотиви в тази насока се споделят изцяло. Що се касае до представеното по делото разрешение на МОСВ № 37-0С/18.05.09 г., издадено след сключването на договора по чл. 53, ал. 5 от ЗПБ, правилно е прието от съда, че то е свързано с изпълнението на оспорваното разрешение и не санира допуснатото от административния орган нарушение на чл. 31 от ЗБР за оценка за съответствие преди издаването на разрешението за проучване на подземни богатства. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на делото следва да се уважи искането на юрисконсулт Белчева за присъждане на разноски, с оглед осъщественото от нея процесуално представителство на кмета на с. Брястовец, като жалбоподателят се осъди да заплати в полза на община Бургас сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 3 и 4 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, Върховният административен съд, петчленен състав